За тези, които не са запознати с концепцията, цифровото евро вероятно ще предизвика сериозно объркване – или безразличие. Цифровото евро не е ли просто всяко евро, което не е физически пари в брой? И ако е така, не се ли използва в банковите карти на гражданите в ЕС? Всъщност отговорът и на двата въпроса е „не“. Дигиталното евро не е просто евро, което не е под формата на монети или банкноти, и то все още не съществува. Но българите ще трябва да се сблъскат с него след приемането на страната ни в еврозоната.
Много европейски официални лица обаче биха искали цифровото евро да съществува, пише Еuractiv. Всъщност темата се обсъжда с все по-голяма настойчивост – и честота – от политиците в ЕС. Финансовите министри от еврозоната ще обсъдят въпроса в Люксембург в четвъртък, а евродепутатите го обсъдиха в Страсбург в сряда.
Освен това, Европейската централна банка (ЕЦБ) е само на три месеца от завършването на двугодишната „подготвителна фаза“ преди потенциалното пускане на цифровото евро след няколко години.
И така, какво е цифровото евро? Защо се обсъжда толкова много? И дали всъщност е добра идея?
Основната концепция
Въпреки че точните характеристики на цифровото евро все още не са определени, основната идея е да се създаде цифров метод на плащане, който да е възможно най-близък до парите в брой.
По-конкретно, дигиталното евро, подобно на парите в брой, ще се издава и ще бъде напълно гарантирано от ЕЦБ. Това е в контраст с „цифровите“ пари в търговската ви банка или сметката ви за криптовалута. Ако банката ви фалира, можете да загубите всичките си спестявания над 100 000 евро. ЕЦБ гарантира депозити до 100 000 евро.
„Цифровото евро е „цифров паричен еквивалент“ в смисъл, че винаги ще бъде признавано от ЕЦБ“, заяви Мария Демерцис, която ръководи Центъра за икономическа стратегия и финанси за Европа в мозъчния тръст The Conference Board. „Това не винаги е вярно за други „цифрови“ видове пари.“
Освен това, подобно на парите в брой, всички европейски граждани и жители теоретично ще имат достъп до цифровото евро, включително хора, чиято кредитна история или трудова история им пречи да отворят нормална банкова сметка.
Хората също така ще могат да харчат парите в „цифровия си портфейл“ за всичко, за което могат да се харчат пари в брой, от кафе до билети за кино, чрез смартфона, таблета или часовника си. Противно на твърденията на десните конспиративни теоретици, цифровото евро няма да замести парите в брой като форма на плащане.
„Целта е да се създаде нещо, което да допълни набора от опции за плащане“, коментира Николас Верон, старши научен сътрудник в Bruegel и Peterson Institute for International Economics. „То няма да бъде задължително.“
Защо хората казват, че имаме нужда от него?
По две основни причини. Първо, намаляващото използване на пари в брой. Според ING, нидерландска банка, делът на транзакциите в магазините, извършени с пари в брой в еврозоната, е спаднал от 79% на 52% от 2016 до 2024 г., докато делът на плащанията с карти е нараснал от 19% на 39%.
Според ЕЦБ отказът от пари в брой може да доведе до финансова нестабилност, тъй като монетите и банкнотите губят ролята си на „монетарна котва“ на единната валутна зона.
„Първоначалният аргумент на ЕЦБ е, че навлизаме в дигитален свят“, заявява Демерцис. „Затова, според тях, ни е необходим дигитален еквивалент на това, към което се обръщаме, когато имаме проблеми. В миналото се обръщахме към парите в брой. Към какво се обръщаме в един цифров свят?“
Вторият – и все по-разпространен – аргумент в полза на цифровото евро е геополитически.
Цифровите платежни транзакции в еврозоната се доминират от доставчици, базирани в САЩ, по-специално Visa и Mastercard. Цифровото евро, от друга страна, би използвало европейската платежна инфраструктура, като по този начин би намалило зависимостта на ЕС от неговия все по-ненадежден трансатлантически партньор.
„Мисля, че геополитическата мотивация е по-видима в този момент“, казва Верон. „Преди две години това не беше така – и това стана все по-ясно през последните дванадесет месеца.“
Какви са препятствията?
Първото е поверителността. На първо място, много хора твърдят, че дигиталните плащания в евро няма да защитят анонимността на гражданите толкова ефективно, колкото обичайните транзакции с пари в брой.
За да отговори на тези опасения, ЕЦБ предложи „онлайн“ и „офлайн“ услуги с дигитално евро. „Офлайн“ версията, според нея, „ще предложи на потребителите ниво на поверителност, подобно на това при плащанията в брой“. Някои служители и анализатори предложиха и система за „мащабиране“, при която на потребителите се предоставя по-голяма анонимност при по-малки транзакции.
Втората и вероятно по-сериозна загриженост е потенциалният риск за финансовата стабилност на еврозоната.
По-конкретно, някои се опасяват, че прехвърлянето на пари от спестовните сметки на гражданите към техните цифрови портфейли може да доведе до изтичане на капитал от банките. Това може да навреди на способността на банките да отпускат кредити или – в най-лошия случай – да ги направи неплатежоспособни.
В отговор на това ЕЦБ предложи да се въведе таван от 3000 евро за дигиталния портфейл: достатъчно голям, за да накара хората да искат да използват дигиталния евро, но достатъчно малък, за да ограничи евентуалните вреди за финансовата система.
Представителите на ЕЦБ също така твърдят, че рискът от загуби за банките ще бъде допълнително намален от факта, че цифровото евро – подобно на кеша, но за разлика от спестовните депозити – няма да генерира никаква възвръщаемост.
Те твърдят, че така нареченият механизъм „обратен водопад“, при който плащанията с дигитален портфейл, надвишаващи лимита от 3000 евро, биха се теглили автоматично от банковите сметки на гражданите, би попречил на широкото използване на дигиталното евро.
„Комбинацията от обратния водопад, лимита на държане и липсата на възнаграждение ще намали значително стимулите за съхраняване на пари в дигитален портфейл в евро“, написаха служители на ЕЦБ миналата година.
Анализаторите са силно разделени по въпроса дали такива мерки биха били ефективни. Някои също така твърдят, че съществува дълбоко противоречие между желанието на ЕЦБ да пусне цифровото евро и едновременно с това да възпрепятства неговото приемане.
Въпреки това, Верон отбеляза, че геополитическите опасения биха могли да оправдаят въвеждането на цифровото евро, дори ако неговото приемане остане ограничено.
„Ако разглеждате цифровото евро като нещо като геополитическа резервна гума – като нещо, което може да бъде полезно в някои сценарии, но не и в базовия сценарий – не е ясно дали то е провал, дори ако няма голяма полза в базовия сценарий“, заявява той.
