Милена Фучеджиева
Продажбата на Тик Ток на консорциум от инвеститори, сред които е вторият по богатство в света tech bro, собственикът на „Оракъл“ Лари Елисън, затвърди консолидацията на все повече американски медии вдясно. Илон Мъск е собственик на Х, Марк Зукърбърг на Фейсбук и Инстаграм, Джеф Безос на „Вашингтон Пост“, Лари Пейдж и Сергей Брин управляват един от най-мощните агрегатори на новини, Гугъл Нюз, а Майкъл Блумбърг пък е собственик на „Блумбърг“. И да не забравяме Рупърт Мърдок и синовете му, които притежават най-гледания новинарски канал в Америка, „Фокс Нюз“. Ако човек реши да посвети малко време на „Фокс Нюз“ и CNN, за да ги сравни максимално неидеологически, CNN е безкрайно скучен. Неслучайно рейтингите му не могат да се конкурират с тези на „Фокс“. Войната за мозъците на зрители и ползващи социални платформи е спечелена от десните.
Тези десни обаче са малко по-различни от онези десни, които искаха да изтребят евреите. Изненадващо те се оказаха защитниците на правото на Израел да съществува, докато истеричните млади левичари по света водят битки по площадите за правото на една Палестина „от реката до морето“, тоест Израел да не съществува. Напълно неочаквано дясното се оказа единствената в момента надежда за все по-затъващата в ислямизация Европа да пази нейната култура и в крайна сметка, да пази западната цивилизация от тези, които искат да я няма. А те са все повече.
Преди десетина години терминът „западна цивилизация“ се брандираше от демократите като понятие от речника на неонацистите в Америка. Твърде дълго продължи наивната идея за мултикултурното общество, в което така или иначе живеем, независимо дали в него има бежанци от Сирия и Сомалия, или турско малцинство и роми. Тази идея е хуманна и важна, за да можем да приемаме ближния с всичките му различия, но горчивият опит от последните 10 години, през които наблюдавахме как емигриралите от мюсюлманския свят не желаят да се интегрират, показва, че за съжаление, наивните сме ние, тези, които вярвахме, че пристигайки в нашата цивилизация, те ще искат да бъдат част от нея и да живеят по правилата й. Без да губят нито религията си, нито обичаите си, разбира се, но приемайки начина на поведение, обличане, права на жените, владеене на езика и т.н. Оказа се, че твърде голяма част от тези новопристигнали не са имали и нямат никакво намерение да се интегрират, а точно обратното – според тях западната цивилизация трябва да се нагласи към тях.
Като емигрант от България в Америка някога през 1990 г. не ми е минавало през ум, че трябва да се вкопча в българските традиции като база на живота ми там. Напротив, тогава беше напълно ясно, че трябва да науча езика максимално добре, както и да направя всичко възможно, за да станем с дъщеря ми част от американското общество и неговата ценностна система. Това старание носеше удовлетворение на мен и на работодателите ми, защото американците се възхищават на хората, дошли отдалече, напуснали уюта на родния дом, за да се опитат да постигнат американската мечта. Тази мечта беше и продължава да е възможна въпреки политическите катаклизми. Само че се оказа, че свободно пуснатите тълпи от млади мюсюлмани през 2015 г. от Ангела Меркел не мислят, че трябва да се приспособят към западната цивилизация и да работят за градежа й на още по-високо ниво, а точно обратното. Те искат тяхната тъй наречена цивилизация, която не създава изкуство и наука и в която жените са по-несвободни от котките в Кабул, както наскоро каза в реч Мерил Стрийп, да бъде над западната. И така терминът „западна цивилизация“ престана да бъде част от неонацисткия речник, а се върна там, където му е мястото. В нашия речник, на тези, които черпим ежедневно наслада от нейната култура, изкуство и наука и от идеите на нейните мислители. За съжаление обаче, битката на принадлежащите към нея е предварително загубена, защото, за да бъде водена, трябва да има от кого да бъде водена. А раждаемостта на културно-западните ни деца е обречена на фатален спад. Ако трябва да сме коректни, не можем да не отбележим, че това се случва глобално. Само че, докато се случва глобално, ако в България нормалното е било да има по 1–2 деца на семейство, перспективата е 0, докато мюсюлманските общества раждат традиционно по повече деца, и съответно тъй нареченото християнско население е обречено да стане малцинство в собствените си държави. Дали сме религиозни християни или не, няма значение, защото западното общество е изградено на основите на юдео-християнството. Протестиращите срещу Израел забравят за съществуването на тази дума, която е основоположна за съществуването на западната цивилизация. Експериментите със социално инженерство и краен либерализъм, в който понятието „жена“ е поставено под съмнение заради „мъже, които раждат деца“, изкривиха до такава степен мисленето на няколко поколения, че те в момента смятат, че „Хамас“ са борци за свобода като партизаните от Съпротивата срещу нацистите през Втората световна война. Ако трябва да сравняваме нацистите с „революционерите“ от „Хамас“, те поне не подлагаха жените на такъв терор, какъвто „Хамас“ и ислямът налагат. Общото обаче между едните и другите е неистовата омраза към евреите. Омраза, която иска тяхното пълно унищожение. Младите и не толкова млади глупаци от протестите срещу несъществуващия „геноцид“ в Газа имат същите „идеали“ като нацистите. Наблюдавайки феминистките и ЛГБТ хората как се дерат по площадите против Израел и клетата Грета и разпадналата й се флотилия, човек си казва, че те са просто това – глупави. Проблемът обаче е, че на дъното на всичко стои добрият стар антисемитизъм, който просто имаше нужда от леко подклаждане. Ако Израел искаше, можеше досега да е изтребил всички жители на Газа, но това е най-цивилизованата война, която някога се е водила, защото те предупреждават и местят палестинците от едно място на друго, прочиствайки от плъховете на „Хамас“. Плъховете отдавна щяха да са издавени в тунелите им с вода от морето, ако не бяха крили там нещастните отвлечени на 7 октомври. И Израел води тази война толкова време само защото се опитва да спаси живота не само на последния си заложник, но и на жителите на Газа.
Омразата срещу евреите достигна безпрецедентни нива. Ако някога източникът й е била нацистката идеология, сега нейни проводници са дори наши приятели и близки. И никой от тях не може да отговори на въпроса къде според тях трябва да отидат евреите, за да бъдат доволни арабите. Не могат и не искат да отговорят на този въпрос, защото, най-просто казано, не им изнася. Разобличаващ въпрос, в който антисемитизмът блести като значка на съвременен есесовец. Известният американски комик от еврейски произход Майкъл Рапапорт предлага на който пожелае безплатен самолетен билет до летище „Бен Гурион“, по $100 на ден за 5 дни с условие тези пет дни да бъдат прекарани в Дженин или Рамала. Кола те взима от летището и те кара до Рамала, после те взима от там и те кара до летището. „Вземи си Airbnb в Рамала“, казва Рапапорт. Естествено, желаещи няма. Глупостта им все пак не е толкова голяма, че да не знаят, че ако са жени, просто западни жени, или ЛГБТ, те са обречени в тези центрове на една друга „цивилизация“. Парадоксалното е, че ако гласно изкажеш кристалната яснота на това, което би се случило в Рамала, моментално си заклеймен като ислямофоб. За съжаление, тези хора не осъзнават, че оцеляването на Израел е важно дори за възможността да си купят мача лате от „Старбъкс“ и да развяват знамето с дъгата на антисемитските си протести.
Все повече хора проглеждат за истината, но опасността за тези, които искаме да съществува Европа с нейните музеи, културни традиции и граждански свободи, става все по-голяма. Ще се борим, защото битката е цивилизационна.