Виждам я отдалече – облечена в ярък костюм, седнала на пейка в градинката зад царския дворец в София. Трябваше да се чакаме на страничния вход на парламента, но Цвета Караянчева е приключила работата си по-рано и спокойно чака на пейка. Срещата ни е в 10.30 сутринта и съвсем естествено е да пием кафе. Избираме си близкото „Табако“, където се оказваме първите посетители. Поръчваме макиато и безкофеиново лате. Бившият председател на парламента и областен координатор на ГЕРБ-Кърджали от 17 години е сред създателите на партията в града и съвсем естествено сега е ангажирана и с кметска кампания.
„Хората сакаш повече ми се радваха на участието в „Черешката на тортата“, отколкото в парламента. В Кърджали ме прегръщат по улиците. Онзи ден бях на събор в Аврен и една жена дойде да ми каже, че ме познава от предаването, махнах си очилата и тя възкликна: „Ама ти беше председател на парламента. В „Черешката“ беше по-готина“. Там зрителите видяха бившата депутатка като сърцата жена, изключителна домакиня и много добър кулинар.
Самата Цвета Караянчева е толкова позитивна и отворена, че веднага разчупва обстановката и разговорът ми с нея потръгва като между стари приятели.
Първото впечатление за нея е като за мъжко момиче. То се потвърждава и от факта, че има мъжка професия. Преди да влезе в политиката, Цвета Караянчева е машинен инженер. Завършва механотехникум в Кърджали, а после Техническия университет в София. След дипломирането си започва работа в Момчилград в завод за машини и съоръжения за хранително-вкусовата промишленост. „Правехме мандри, агрегати за кашкавал, оборудване за цехове за производство на конфитюри и лютеници“, започва разказа си тя, видимо въодушевена от спомените. Питам я как са я приели в тази мъжка среда. А тя признава, че наистина е трябвало да положи значителни усилия. Цвета и още 4 нейни колежки техноложки се налага да работят в цех с 200 мъже. „Първоначално се отнасяха с недоверие, но аз
не съм си взела дипломата, давайки телета на преподавателите,
а съм учила, имах самочувствие и увереност.“ По този повод Цвета разказва вица за овена: „Един мъж носи овен, качва се на влака и кондукторът го пита къде е тръгнал с това животно. Човекът отговоря: Овенът е в университета, а това е рушветът“.
Разговорът ни продължава за мъжкия свят и за трудностите жена да се реализира там. „Когато си постигнал нещата с труд, хората ги оценяват“, убедена е Цвета. Така и става в завода, където бъдещият шеф на НС започва работа. Само за 6 месеца младата инженерка доказва, че може да работи това, което е завършила, и че дипломата не й е подарена, а получена с труд и учене.
В семейството на Цвета Караянчева тя е първата с техническо образование. Родена е в град Болярово, Ямболско, а когато е на 4 години родителите й се местят на работа в Кърджали. Майка й Златка е продавачка в сладкарница, а баща й Вълчо 46 години е багерист. „И двамата са честни и трудолюбиви хора. Благодаря им, че са ме възпитали да съм толкова естествена, гордея се с тях“, казва дъщеря им.
В училище на Цвета й върви математиката, а по техническите науки я запалва съседът, инженер чичо Жоро Шибойков. „Тогава много се залагаше на професиите, които имат реализация и веднага можеш да си намериш работа в завод. Бяха далечните 1983–84 години“, обяснява тя.
След машините за хранително-вкусовата промишленост Цвета започва работа в завод за инструментална екипировка.
Надълго и широко обяснява как прави матрици и че тази работа повече й харесва,
защото в нея има творчество.
Ако мислите, че техниката не върви с любовта, то Караянчева е живото доказателство за обратното. Когато тя е 9-и клас в механотехникума се влюбва за първи път и тази любов продължава до днес. „Илия учеше в друго училище в Кърджали, но ме харесал и станахме гаджета. Аз го изчаках да завърши казармата и се оженихме. Тази година правим 35 години брачен живот.“ Ученическата й любов с Илия е безметежна, двамата ходят по цял ден за ръка. По този повод баща й казвал на майка й: „Кажи на тези двамата да не се водят като кьорави“.
Всеки ден Илия води и взима Цвета от училище. Един ден по телефона се обажда жена със странната молба: „Аз съм майката на Илия. Може ли да му кажете поне мъничко да ходи на училище“.
„Оказва се, че той ме изпраща до техникума, отива в неговото училище, изкарва един час, след което купува хотдог или пица и ми ги носи в голямото междучасие. После уж се връща за часовете, но ме чака да свърша и да ме вземе. Той просто се грижеше за моето образование“, смее се днес г-жа Караянчева.
Двамата стават студенти в София и се разбират, че не е нужно да дават пари за две квартири. „Така се оженихме, тогава още не беше толкова популярно да се живее без брак“, обяснява тя и без пауза разказва едно от най-знаменателните си преживявания от онзи период. Годината е 1989, а Цвета е бременна с дъщеря си. На 10 ноември, деня на падането на Тодор Живков, бъдещата депутатка влиза в болница. По едно време чува непривично раздвижване по коридорите и шум от тичащи лекари и сестри. Вечерта съпругът й идва да я види и тя му казва: „Какво става, бай Тошо го свалили?“.
Илия й отговаря: „Така казват, ама си трай!“.
На 14 ноември 1989 г. се ражда дъщеря й, идвайки на бял свят с демокрацията. 5 години по-късно младото семейство се връща от София в Кърджали. Уж за малко, докато си намерят работа в столицата. Цвета започва работа като инженер в завод в Кърджали. Там се научава да бъде до хората, което много й помага и в политиката. А пък началото там е през 2007 година, когато става областен координатор на ГЕРБ в Кърджали. По това време Караянчева вече е директор на фабриката за инструментални екипировки.
Поема фирмата в много лошо състояние, работниците с месеци не взимат заплати. Един от най-големите клиенти от Италия иска да оттегли поръчките си. Цвета заминава и преговаря за отсрочка. Иска само два месеца, за да проектират специални касети за зеленчуци и да го направят с качеството, което клиентът иска. Работи денонощно с хората в завода. Нещата потръгват, клиентите се връщат. Когато през 2009 година става депутат, италианецът заявява, че ще възобнови поръчките си, когато Цвета се върне на работа в завода.
Най-неочаквано представилата се чудесно в „Черешката на тортата“, заявява: „Ще ви кажа нещо пикантно. От 20 години не готвя“. Твърдението й е леко смущаващо, защото зрителите на предаването видяха, че тя върти засукани гозби в кухнята.
„Моят съпруг се запали по готвенето, а и нямаше друг избор, защото с моята професия излизах в 8 сутринта и се прибирах в 10 вечерта. Дъщеря ми се самовъзпита, а баща й трябваше да храни семейството. Всички рецепти, които показах в „Черешката“, бяха по идея на съпруга ми. Аз ги сготвих, но вкъщи основно мъжът ми прави това. Ако го поканят в предаването, мисля, че ще се справи по-добре от мен.“
Иначе, ако искате да срещнете енергичната Караянчева, не е нужно да полагате много усилия. Просто отидете в Кърджали и ще я видите из улиците. Тя много обича да ходи пеша из града, а и из цялата област. Хората я познават, защото е стъпила във всяко село от региона.
„В началото бяхме много наивни. Спомням си 2007–2008 година. Влизаме в кръчмата на едно Кирковско село, сядаме на една маса и казваме на хората, че сме от ГЕРБ, а те ни питат кои сте вие, бе. Постепенно ни опознаха, аз много обичам да си говоря с хората по улиците.
Все казвам на колегите си, че телевизионните послания не са достатъчни.
Случвало се е хора да ми казват, че са гласували за ДПС, но идват при мен, защото знаят, че ще им свърша работата.“
Когато през 2017 година Караянчева става председател на парламента, съобщава на Бойко Борисов, че не може да остави хората си и продължава да е координатор на местната структура в Кърджали. „Ходи си, кой те спира. Стига да имаш желание“, отговаря й Борисов.
Сега всеки петък Цвета поема към Кърджали и всеки вторник се връща в София. В момента е съветник в парламентарната група на ГЕРБ и продължава да е свързана с Народното събрание.
А докато е там, преживява какво ли не. През 2019 г. шофьорка се врязва в колата, която вози Цвета Караянчева. За да избегне удара, автомобилът на председателя на Народното събрание се обръща в канавка. Цвета получава много травми, а за катастрофата се тиражират невъобразими версии. Около три месеца тя е трудно подвижна и се налага сериозно раздвижване. За да не обикаля, куцукайки, Кърджали и да обяснява на всеки какво й е, решава да посети непознати места из Родопите. Тези уж леки разходки се превръщат в нейна страст. Вече е посетила над 30 обекта около Кърджали, а видяното запечатва с камерата на телефона си. Оказва се, че има око и снимките са чудесни.
Дори прави изложба, както в нашия парламент, така и в европейския в Брюксел. Експозицията е под надслов „Родопите отвъд познатото“ и представя най-интересните и малко известни природни феномени и културно-исторически обекти в района. Сбирката включва 26 фотографии, сред които тракийското светилище край с. Небеска, Калпак кая, гробницата край с. Пчелари. „Исках да разкажа за Родопите – планината, в която се чувствам най-уютно.
Родопа е пъстра, приветлива и усойна, тайнствена и магнетична.
Тя те обсебва“, казва с леко треперещ глас Караянчева. Тя се е заела и да опише как може да се стигне до всяка една от тези красоти. Някои от тях са доста трудно достъпни като Водопада на сътворението в Крумовград, който пада от 8-метрова вулканична скала. Мястото е уникално, защото преди 30 милиона години там е изригнал вулкан, а върхът, откъдето това е станало, се нарича Свети Илия. Сред снимките впечатлява и тази на водопада Марф в Джебел, както и трапецовидните ниши. Всички кадри, разкази, истории Цвета Караянчева ще събере в книга, която пише в момента и ще е нещо като пътеводител из Родопите.
Верен съмишленик в походите й е нейният съпруг. Някои от местата са доста трудни и се изисква специална екипировка. Един от запомнящите се походи е до крепостта Кривус, в Ардинско. Стигат до центъра на село Башево и виждат мъничка табелка със стрелка и надпис Кривус. Денят е юлски и много горещ. Вървят около 2 часа сред впечатляващо красиви места. На връщане обаче на Цвета започва да й се вие свят и дишането й е затруднено. „След време разбрах, че когато си на поход, не трябва много да говориш много, а аз все бъбря нещо. Положението беше критично, но се справихме.“
Някои от обектите тя посещава в знаменателни за нея моменти. Един от тях е, когато разбира, че няма да бъде депутат. „Бяхме във Вкаменената гора и ми пратиха съобщение, че не влизам в парламента. Разочаровах се не заради мен, а заради това, че много хора работят, гласуват и са ангажирани с кампанията. Но аз съм такъв човек, в най-трудните моменти спирам, преспивам и на другия ден отново съм си същият оптимист.“
Покрай пътешествията из Родопите питам Цвета дали обича да пътува в чужбина. Отговорът е отрицателен. „Не мога дълго да съм извън България. През 2016 година ходихме в САЩ по покана на департамента. Наблюдавахме изборите. За щастие, бяхме само 10 дни. Накрая на пътуването бяхме в Сиатъл. Едва издържах и звъня на мъжа ми, а той ме скастри да спра, защото остава само един ден и съм си вкъщи. Не мога без България, дори дрехите ми са само български.“ Иначе за гардероба й се грижат русенска и сливенска фирми. Вече така са си паснали, че Цвета само посочва в каталога и дрехите идват по куриер.
Оказва се, че и дъщерята й също предпочита да остане в родината. Калина отказва да учи в чужбина и завършва икономика у нас. Занимава се с човешки ресурс. „Тя категорично не иска да се показва публично. Дори нямам снимки с нея, с внуците и зет ми, които да съм качила във Фейсбук. Уважавам нейното желание, всеки има право на личен живот.“
В края на срещата ни на кафе, Цвета насочва разговора към ремонта на новата зала на парламента, намираща се в бившия партиен дом, където сега заседават депутатите. Този ремонт започва, когато тя е председател на НС. „Тогава залата беше изцяло разбита, висяха железа и арматури. Събрах екип и казах, че искам план за всеки един момент от строежа. Всичко вървеше по конец и през септември 2020 година направихме първото заседание там“, обяснява тя с видима гордост.
Питам я как стоят нещата с отстраняването на комунистически символики по фасадната част, които още бунят духовете в обществото. Караянчева обяснява, че сградата е паметник на културата. „По мое време отправихме много питания към институциите. Специалисти идваха да оглеждат. Освен това за отстраняването им е нужна тежка техника и не е ясно дали настилката ще издържи, защото под жълтите павета има подземни тунели. Това не е да вземеш един камък, да си го сложиш в джоба и да си тръгнеш“, обяснява тя.
Голямата гордост на Цвета Караянчева е честването на 140-годишнината на Търновската конституция. По този повод води целия парламент във Велико Търново. Дори БСП се присъединява, въпреки че точно тогава партията не присъства на заседанията на НС. „Духът на парламентаризма се събра тогава в Търново. Беше много вълнуващо, защото имах честта да дам началото на заседанието със звънеца, който Антим Първи е държал“, казва с нескрито вълнение бившият парламентарен шеф.
Разговорът ни трябва да приключи, защото Цвета Караянчева има работа в парламента. А там трябва да се свършат доста неща, за да се върне доверието на хората към депутатите, които не могат да се похвалят със завиден рейтинг през последните години.
МЕНЮ
„Табако Гардън“, ул. „Московска“ 6A, София
Лате макиато – 5,90 лв.
Безкофеиново лате – 5,60 лв.
Вода Perrier – 6,60 лв.
Студен чай – 4,90 лв.
Общо – 23 лв.
