Цветанка Андреева е журналист и политолог, завършила политология в НБУ. Водила е редица обучителни курсове. Била е ръководител на проекти, най-интересният от които е за корупцията в местната власт. Експерт е в Центъра по развитие и политики.
– Г-жо Андреева, ваши са думите, че провал за демокрацията е да видиш Доган – символът на ДС, завърнал се в НС.
– Доган е фигура, емблематична за началото и смисъла на прехода от тоталитаризъм към демокрация. Неговата обвързаност с Държавна сигурност е всичко, за което демократите се опасяваха – намесата на бившия комуниситчески режим в новите времена. Както и Възродителният процес, който е голямата рана, около която се легитимира създаването на ДПС. Биографията на Ахмед Доган и неговата обвързаност с Държавна сигурност компрометира точно тази идея.
– Голяма част от електората на ДПС приема Доган за икона. Обвързаността му с ДС явно не пречи на подобни чувства?
– През годините Ахмед Доган изгради лидерството изцяло от харизматичен тип. Дори оттеглянето му в сараите беше част от опита да се съхрани тази харизма, заставайки встрани от политическия процес. В реалността той започна да се компрометира, ако си спомняте. Не ходеше на заседанията на парламента. Опитваха се през всякакви санкции да го накарат да присъства в Народното събрание. После започна да говори неща, които изобличаваха лошите му практики за обръчи от фирми, за кръгове на влияние. Неговото оттегляне успява да спаси тази му харизма. Това, което наблюдаваме сега, е излизането му отново на политическата сцена и включването му в активния политически процес. Това обаче води до серия от скандални разкрития за неговото икономическо влияние, за свързаността му с олигархични кръгове. Мисля, че това компрометира и харизмата му. Да, Доган безспорно има силно влияние над турския етнос в България, но властта му този път е сериозно оспорена вътре от самия етнос, ангажира политически в ДПС.
– Как бихте определили предизборната кампания досега?
– Тази кампания започва много тежко, защото живеем в тежка и сложна реалност. Виждате, че новините се говори основно за международни конфликти, за напрежението в Близкия Изток, за войната в Украйна. Обществото живее в свят на изключителни предизвикателства и високо напрежение. На преден плен все повече излиза нуждата не просто от силно, стабилно правителство, но и от категорично проевропейско правителство. Вижте, че вече говорим за сигурността на държавата и нацията, а не за някакви вътрешнополитически крамоли, които излеждат толкова дребни на фона на случващото се в геополитически план. На този фон предизборната кампания е обречена да бъде несъстоятелна, ако политиците продължат да се държат толкова капсулирано.
– Някои анализатори отсега говорят за следващи избори. Какво показва това?
– Опасявам се, че това е една хипотеза, която се споделя от половината анализатори и от половината общество. В малка част остана надеждата, че може да се сфоримра правителство след тези парламентарни избори. Виждате, че много повече са конфликтите между партиите, отколкото общите тези, върху които да може да се изгради една стабилна коалиция. Тази прогноза е свързана с усещането за невъзможност отново, за седми пореден път, партиите да се разберат за нещо стабилно във времето.
– Ще ви върна на работата на приключилото 50-то народно събрание. Какво направи то и изобщо направи ли нещо?
– Опасявам се, че вече приключилото народно събрание не можа да излезе от едната предизборна кампания и влезе в другата. Не направи много като законодателство, което е основната му роля и не направи нищо по отношение на излъчване на правителство. Може би това е най-несъстоятелният парламент, в който политиците провалиха не просто себе си, но провалиха и държавата. Това води не просто до разочарование, а наблюдаваме обществен процес на трупане на умора. Подкопава се доверието и в партиите, но и във функционирането на самата държава. Политиците непрекъснато говорят за купен вот, за институции, които не работят сякаш това не зависи от тях, сякаш не те купуват гласове. Те са поръчителите на това престъпление. По веригата има някакви брокери, но те са ползвателите от тази корупция. Струва ми се, че процесите вече са много по-сложни, отколкото бях в началото на кризата. Функционирането на самата демокрация е поставено под въпрос и в такива моменти се раждат политически чудовища.
– А каква е избирателна активност прогнозирате и има ли опасност да стигнем до фасадна демокрация?
– Има опасност демокрацията да бъде компрометирана като легитимност поради ниското участие на гражданите в нея. В крайна сметка наличието на дори малко доверие дава някаква енергия политиците да се мобилизират и да задвижат колелата на държавата.
Би трябвало да притежават политическа рационалност и разум, защото става дума и за собственото им оцеляване. Те трябва да изведат такива приоритети, които да са адекватни към днешна дата, без да затъват в собствените си електорални блата.
– Забелязвате ли все пак някакво просветление при някои от политическите лидери и формации?
– Това, което прави ГЕРБ, ми се струва доста разумно. Този път казаха, че няма да участват в конфликтна кампания, а ще говорят за реално управление. От друга страна виждаме Продължаваме промяната, които се опитват да изведат някаква формула, която е доста абстрактна и неприемлива за този равноотдалечен пример, за който говорят. Но все пак и те търсят някаква формула за управление.
Разбира се, опитите продължават, политиците на са се отчаяли съвсем. Има основания да направят мнозинство.
– Как виждате разположението на силите в следващия парламент?
– По чисто социологически критерии броят на партиите зависи от избирателната активност. Ако тя е 25 процента, най-вероятно избирателният праг ще падне и могат да влязат девет формации. А ако приложим чисто политически критерии, според мен и в този парламент, в контекста и на това, което говорих за международния ред, отново ще има разделителна линия между проевропейските сили и пропутинските партии. Виждаме, че това е нещото, което прави невъзможно да се съберат на едно място „Възраждане“ с ГЕРБ, да речем. Според мен това са двата полюса в българската политика и те ще стават по-осъзаеми – проевропейски партии срещу пропутински.
– В този контекст ще повлияят ли изборите в САЩ на 5-ти ноември на политическия живот у нас?
– Има експерти, които едва ли не смятат изборите в САЩ за определящи. Ще разочаровам пропутинските идеолози и партии, че дори Доналд Тръмп да бъде избран за президент, не вярвам, че той ще провежда прокремълска политика в угода на Путин. Първо самият Тръмп е заложник на американското обществено мнение. Второ той не може да действа така, както им се иска на повечето хора, свързани с евразийското бъдеще на Европа и на света. Смятам, че е силно преувеличено влиянието на изборите в САЩ за съставяне на кабинет в България. Изборът на Тръмп няма да помири путинистите с демократите у нас.
– Кога ще приключи преходът у нас, г-жо Андреева?
– Преходът в България ще свърши тогава, когато демокрацията се установи трайно и функционира като правов ред и икономика.
Много експерти казват, че преходът е приключил с приемането ни в НАТО и в Европейски съюз. Докладите на нашите служби обаче показват, че светът е изправен пред нарушаване на правовия ред и е пред ново разпределение.
– На последните избори партия „Величие“ влезе в парламента без никаква кампания в традиционните медии, а само онлайн. Според вас кое днес е по-въздействащо върху обществото като послания – идващото от традиционните меди или от интернет?
– Големите традиционните партии не могат да се лишат от традиционните медии. Работата е там, че в малките групи, които се сформират в интернет пространството, човек може по-лесно да намери съмишленици, отколкото преди съществуването на тези мрежи. Попадането в такива малки групи води до изолация, в която е възможно да върви пропаганда и цялостен процес на дезинтеграция на обществото. Видяхме как много българи в чужбина бяха „пленени“ от идеите на „Величие“. Но това е като популизма. Дали ще минава през социалните мрежи, или през класическите той лесно може да влезе в институциите. Когато нещата опрат до управление, той бързо се разпада и се проваля.
Петя БАХАРОВА