Цветница е! Християнският празник е подвижен и се чества както в православната, така и в католическата и протестантската църкви една седмица преди Великден – в неделята след Лазаровден. Празнува се тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим. Възседнал магаре, Господ пристига в свещения град, където го очаква смъртта на кръста. Посреща го ликуваща тълпа с палмови клонки в ръце. У нас клонките са върбови. Затова се нарича още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя.
Празникът се пада в шестата неделя на Великия пост. На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от тях. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и с нея осле, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне. Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, камъните ще завикат“. Шествието продължило и от височината на Еленското възвишение до храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцеления на болни и недъгави хора. За църковния празник, който според църковния календар се пада в шестата неделя на Великия пост – Връбница или Цветница – се разрешава риба.
За православните християни в България Цветница е един от най-красивите празници в народния календар, който предвещава настъпването на Великден и идването на пролетта. Според обичаите, момичетата на Лазарица събират върбови клонки, които на Цветница носят в църквата, за да бъдат благословени. След това клончетата се носят в къщите и се закачат на входната врата на дома, обикновено под формата на венец.
На Цветница цялото семейство в празнични одежди отива в храма, където се освещават върбовите клонки. Всяко семейство носи осветените клонки в дома си, за да ги закачи, увити като венец над входа на дома за късмет, здраве и берекет през годината.
На Цветница жените не бива да работят. Домът трябва да е украсен с много пролетни цветя и здравец. Те са символ на новия живот и събуждането на природата.
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Лозан, Лозенка, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Неви, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и много други имена.
