13.4 C
София
четвъртък, 7 ноември 2024 г.

Д-р Десислав Тасков, кандидат за народен представител от „БСП – Обединена левица“: Държавните и общинските болници не трябва да са търговски дружества


Д-р Десислав Тасков е роден във Варна на 13.02.1972 година. Завършил е Медицинския университет в морската столица, има специалност „Урология“ и „Здравен мениджмънт“. Член е на Европейската асоциация по урология и Американската урологична асоциация. В момента работи в Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания „Д-р Марко Антонов Марков“ във Варна. Бил е народен представител 2019–2021 г. Сега е във варненската листа на „БСП – Обединена левица“.

– Доктор Тасков, в последните години избирателите на БСП постоянно намаляват – от близо милион през 2017 до малко над 140 хиляди на последните избори. Коя е причината за този спад?
– Това е много тежък факт за моята социалистическа партия. Въпреки че БСП беше в опозиция, с изключение на известно време при т.нар. сглобка, българите не приемаха партията като опозиционна, а като част от статуквото. Не можахме да покажем видимо възможности за промяна в политическия живот такава, каквато хората искаха. Това беше основната причина за рязкото и системно намаляване на подкрепата. Ще обърна внимание и на силното разединение – на последните избори се появяваха по няколко листи на леви партии, което смущаваше и разпиляваше ляво мислещите хора. Постоянните вътрешнопартийни скандали също разочароваха избирателите ни. Та ние реално живеехме от скандал в скандал. А нали знаете поговорката, че в една къща, където се карат, не се ходи на гости. Хората не харесват, че постоянно търсехме врагове, а не опоненти. Именно този агресивен начин на поведение изобщо не ни носеше политически актив. Защото в името на националните интереси можеш да имаш политически опоненти, но не бива да си създаваш политически врагове. Не се търсеше консенсус по важни теми, където бихме могли да помогнем като капацитети, независимо на кого са предложенията.

– Възможно ли е да се обърне тази тенденция и как?
– Естествено, че е възможно, и зависи какви предложения можем да направим, колко са искрени и реално приложими и дали ще им повярват хората. Важни са и лицата, които отправят тези послания – дали може да им се има доверие. От доста години за пръв път се явяваме на избори в общ блок „БСП – Обединена левица“ и може би това е най-важната стъпка, която е направена. Не става дума за механичен сбор от партии, а за едно събиране на хора с ляво мислене. Те досега се явяваха на избори поотделно, а това беше голяма болка на избирателите, които изповядват социалистически идеи. Но най-трудната стъпка вече е направена и няма връщане назад.

– Вие сте лекар и работите в онкологична болница. Как изглежда здравеопазването през вашите очи?
– Нищо добро не се е случило в нашия сектор през последните двадесет години. Има само обещания, но за съжаление, неизпълнени – и към работещите в здравеопазването, и към пациентите. Положителното е, разбира се, всекидневната ни работа, стотиците, дори хиляди малки победи, които постигаме, като лекуваме, тогава всеки лекар е удовлетворен. Но като цяло системата е в трагично състояние – България води в много печални класации, например на първо място сме по смъртност от онкологични и от сърдечносъдови заболявания. И най-лошото е, че сме първи по заболявания, които са лечими, загиват хора, които могат да живеят. Това е така наречената предотвратима смърт. Когато сме в подобна жестока класация, наистина трябва да се замислим какво не правим както трябва и какво да променим.

– Какво е най-важно да се направи?
– Държавата чрез своите институции, включително чрез Народното събрание и неговата законодателна дейност, трябва да реши ще бъде ли част от здравеопазването и ще има ли ръководна роля в държавните и общинските лечебни заведения, или ще продължаваме с крайно либералния пазарен принцип. България има най-пазарното здравеопазване в Европа. Трудно можем да махнем търговския статут на всички здравни заведения. Но държавните и общинските болници именно заради търговския си статут в момента не са равнопоставени на частните и не могат да запазят своята структуроопределяща функция. Ето това трябва да се промени по най-бързия начин. А в резултат ще се отпушат много възможности, защото чрез държавно и общинско финансиране ще можем да задържим персонала, както и важните за всеки българин отделения. В областните болници спешните центрове са местата, които търсим при сериозен проблем. Там се изпълняват и много социални дейности, които не са заявени в частното здравеопазване. Но там се работи трудно, например в областната болница във Варна средната заплата на квалифицирания медицински персонал, включително и хирурзите, е 1600–1700 лева. Заведението не може да си позволи да дава повече пари заради по-големите допълнителни разходи. Това е най-голямата спешна болница за Варна, а дейностите, които се извършват винаги, не са остойностени и генерират загуби. Обаче тези дейности не са задължителни за частните болници. И другото много важно нещо – трябва да се промени Законът за обществените поръчки, който е задължителен за държавните и общинските лечебни заведения, но не и за частните, макар че работят със Здравната каса. Предложение на БСП е този закон да стане задължителен за всички болници, ако над 50 на сто от приходите им са обществен ресурс. Само ще напомня, че това е европейско изискване, което нашата страна все още не е изпълнила. Но у нас продължават да тупат топката, защото интересите в частното здравеопазване са сложни, имат също икономически и политически характер.

– Как е възможно човек да се осигурява в продължение на десетилетия, да потърси по-добро здравно обслужване в частна болница, която работи по Здравната каса, и после да доплаща непосилни суми?
– Проблемът с доплащането в болниците е повсеместен и много тежък. 60% от целия ресурс за здраве идва допълнително от джоба на хората като доплащане на медицински изделия, услуги, за лекарства и консумативи. Доплащането не е само в частните лечебни заведения, за жалост, а е възможност за задържане на кадрите в държавните болници чрез избор на екип, на лекар. Знам, че това е жестоко за пациентите, но е начин за допълнително стимулиране, защото иначе персоналът ще избяга. И на този проблем може да се намери решение въпреки големия отпор, който ще има.

– Българският лекарски съюз е с нов председател – д-р Николай Брънзалов, какво бихте му казали?
– Ние останахме единствената страна в Европа, в която работим по клинични пътеки. Не лекуваме цялостно и комплексно човека, а диагнозата, която е поставена. Разберете каква пародия на здраве е всичко това! Затова частните заведения избират няколко клинични пътеки и няколко специалности, по които да работят. Но спомнете си ковид пандемията, тогава всички разбраха, че инфекциозни отделения в частните болници липсват. В началото хората бяха лекувани в държавните и общинските болници и стана ясно, че липсват специалисти, а инфекциозните отделения приличат на приюти за бедни. Ето затова трябва да запазим общинските и държавните болници, защото в екстрени ситуации те успяват да поемат ударите. И още нещо: остойностете лекарския труд най-накрая! В клиничните пътеки имат много неща, но в тях го няма труда на лекарите и сестрите. Знам, че това е една от основните идеи на новия председател на БЛС д-р Николай Брънзалов, и се надявам бързо да се случи, защото автоматично ще се намали необходимостта от доплащане. И още нещо, което ще облекчи пациентите – нека да намалим ДДС за лекарствата и медицински изделия на 9%. БСП ще предложи също децата до 16-годишна възраст и хората над 75 години да получават безплатно лекарства, защото това е социалната държава, към която се стремим.

– В повечето развити страни профилактиката е издигната на много високо равнище, но у нас не е така.
– Идеята е в центъра на здравеопазването да бъде здравият човек. Няма по-голямо изкуство от това да не допуснеш човек да боледува. А ако все пак се случи, да реагираш навреме, за го излекуваш максимално бързо, той да има качествен живот и да бъде трудоспособен. Превенцията и профилактиката показват доколко една държава има интелектуален капацитет. Много се направи в тази сфера благодарение и на общопрактикуващите лекари и на специалистите в доболничната помощ, но това се случва основно в големите градове. Не е така в периферията на страната, в по-малките населени места и пограничните райони. Там няма големи възможности за здравен достъп. Профилактиката понякога трябва да бъде императивна, за да има достатъчен ефект – например туморните маркери за обществено значими заболявания да бъдат задължителни след определена възраст. Но трябва да има къде да отидеш, за да ти направят изследването. Затова е важно да запазим общинските болници, особено в периферията на страната. Те са най-неравнопоставени и за тях трябва да бъде въведен терминът „защитено лечебно заведение“.

Маргарита ДИМИТРОВА

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img