Д-р Десислав Тасков е роден във Варна. Завършил е Медицинския университет в морската столица, има специалности „Урология“ и „Здравен мениджмънт“. Член е на Европейската асоциация по урология и Американската урологична асоциация. Народен представител от „БСП – Обединена левица“, председател на Комисията по туризма.
– Господин Тасков, преди дни се върнахте от голямо туристическо изложение в Париж. С какво впечатление останахте – чуждите туристи познават ли България?
– Изключително съм удовлетворен от участието на България в международното изложение IFTM Top Resa 2025 в Париж, където страната ни представи своя потенциал за развитие на целогодишния туризъм. Форумът във френската столица по традиция събира водещи професионалисти от цял свят и предоставя възможност за обмен на добри практики и обсъждане на предизвикателствата пред сектора. Тази година България участва с национален щанд от 85,5 кв. м, организиран от Министерството на туризма, на който се представиха фирми от туристическия сектор. Заедно с колегите от Комисията по туризъм оценихме високо ангажираността на български общини – визирам представянето на София и Варна. И точно тук е моментът да кажа, че чрез съвместните усилия на законодателната, изпълнителната и местната власт в тясно сътрудничество с туристическия бизнес страната ни може и трябва последователно да работи за утвърждаването си като атрактивна и предпочитана целогодишна туристическа дестинация. В основата на тази стратегия стои изграждането и разпознаваемостта на „Бранд България“. Затова и често напомням, че страната ни има сериозни традиции в туризма, но за да разширяваме влиянието си в този толкова бързо развиващ се сектор, трябва „да си видим“ – за да те харесат, трябва да те видят. България е красива дестинация, която има всички дадености – природни, културни, исторически, за да е и добре позната на туристите от цял свят.
– Какво търсят чужденците за своята ваканция и какво може да се направи, така че да станем дестинация и за по-богати?
– България има богатство, което други държави трудно могат да предложат – съчетание на море и планини, древна култура и автентични традиции, минерални извори и разнообразна кухня. Усилията ни с Министерството на туризма са насочени към професионалното поднасяне на тази информация, за да може страната ни да се рекламира целенасочено на международния пазар, за да можем да привлечем туристи, готови да инвестират повече в своята почивка. Тук обаче ще си позволя да отворя една по-голяма тема – за транспортната свързаност, за добрата, поддържана инфраструктура, сигурността на гражданите, качествената здравна услуга – виждате как туристическият сектор се влияе от решенията за цялостното развитие на страната. За да бъде конкурентоспособен един регион, той се нуждае от сигурен и удобен транспорт – модерни пътища, летища и жп линии, които да осигуряват бърз и качествен достъп за туристите. Сигурността и надеждните здравни услуги също са решаващи – когато човек отива на почивка, обикновено избира места, в които може да се чувства спокоен и защитен при всякакви обстоятелства. Голямото предизвикателство е да наложим България като целогодишна дестинация за туризъм, защото браншът има готовност да работи в тази посока. В поредица от изнесени заседания на Комисията по туризъм през тази година чухме заедно с представителите на министерствата на туризма, на транспорта, на регионалното развитие, на околната среда проблемите и постиженията на кметове на морски общини, на хотелиери, на туроператори. Участниците в тези дискусии показаха ясно, че се стремят към увеличаване на предлаганите услуги, към повече туристи и целогодишна ангажираност. Смятам, че браншът не е просто сектор, а мултипликатор за икономиката. Всяка инвестиция в туризма се връща многократно чрез увеличаване на заетостта, приходи за местния бизнес, данъци за общините и растеж за държавата. Туризмът играе и ключова роля в оформянето на международния престиж на страната.
– Вие сте от Варна, морската столица на България, защо не можем да бъдем предпочитани колкото Гърция, примерно? Вярно, там сезонът е по-дълъг, но у нас есента, месеците септември, октомври вече са топли, обаче черноморските ни курорти са празни.
– България показва, че може да работи успешно за удължаване на туристическия сезон по Черноморието. Доказват го хотелски компании, които разработиха много успешни СПА дестинации и посрещат гости през цялата година. Виждаме тази тенденция и при утвърдените планински курорти. За туризма ще има добри новини – сигурен съм в това. Системност, спокойствие, обучени кадри и много желание в отделните институции да не пречат, а след това и да помагат – това е необходимо, за да може да се възползваме от ситуацията около нас. Колкото и странно да звучи, нестабилността в някои региони ни дава шанс, който трябва да използваме. Преди дни от Националния статистически институт публикуваха данни за туристическите посещения в България и виждаме как това лято имаме завръщане на туристите от Германия и Австрия. Регистриран е интерес от скандинавските държави. Туристите от Полша, Чехия, Румъния също приемат България за предпочитана дестинация. Затова нека не стъпваме на принципа на отрицанието – не, хотелите ни не са били празни, но имаме амбицията да търсим и нови пазари.
– Как си представяте „Бранд България“, за който говорите?
– Конструирането на цялостната визия за туризма, чрез която България ще демонстрира на чуждестранните туристи и пазари страната като целогодишна дестинация, е обект на дискусии от много години. Но за мен ключовата дума в „Бранд България“ е разпознаваемост. България като туристическа целогодишна дестинация има шанса да предложи уникално разнообразие от природа, култура, история, винен и кулинарен туризъм, уелнес, СПА и балнео. За себе си съм убеден, че успехът на „Бранд България“ ще се случи само чрез съвместните усилия на законодателна, изпълнителна и местна власт, с активното участие на туристическия бранш. Затова е важно изработването на тази база, на този фундамент „Бранд България“. Затова и по време на международното туристическо изложение в Париж определих „Бранд България“ като „Триумфалната арка“ за всички „булеварди“ на българския туризъм.
– Как законодателно ще бъде защитен туристическият бранш и потребителите?
– Знаете, че опити за промяна в Закона за туризма, които се отнасят до създаването на Туристически гаранционен фонд, бяха правени и преди. Ще има дискусии и в пленарната зала, но промените целят най-вече повече сигурност както за туристите, така и за коректните туроператори. Европейските правила изискват, ако един туроператор изпадне в несъстоятелност, хората да могат спокойно да си върнат парите и при нужда да бъдат репатрирани. В момента застраховките невинаги покриват всичко, затова се въвеждат и банкови гаранции, и Туристически гаранционен фонд. Така, от една страна, туристите ще знаят, че парите им са защитени, а от друга – добросъвестният бизнес ще работи в по-чиста и прозрачна среда, без да бъде ощетяван от некоректни практики. Идеята е повече спокойствие за туристите, по-чиста среда за бизнеса. Чуваме и всички аргументи „против“ Туристическия гаранционен фонд, но проведените срещи с браншовите организации показват желание за повече защита и на пътниците, и на коректните компании, които предлагат пътувания зад граница. Воден съм от убеждението, че законите трябва да са с ясни текстове, да регламентират правилата и да създават усещането за устойчивост и предвидимост. Затова и всяка промяна в законодателството трябва да бъде подчинена единствено и само в предоставянето на стабилна основа за развитие на туризма в дългосрочен план. Не бива да се противопоставят малките и големите фирми в сектора, напротив. Малките компании трябва да имат стимули да се развиват, а големите – да инвестират.
– Фестивалният и концертният туризъм са част от индустрията, а вижте какъв скандал се случи с корумпираните служители на ИААА преди концерта на Роби Уилямс в София. Какъв е вашият коментар и как трябва да реагира държавата?
– Държавата, в лицето на министъра на транспорта, реагира светкавично и безапелационно. Коментарът за всеки подобен случай е еднозначен и в нито един сектор, без значение дали е транспорт, туризъм, образование или здравеопазване, не може и не трябва да има търпимост към подобни проявления. Мога да дам пример от туризма как браншът сам се изчиства от некоректните. Твоят бизнес ще бъде зает от друг, който е по-коректен, ако ти упражняваш порочен модел на работа.
– В последните дни парламентът не може лесно да събере кворум, за да заседава, а октомври и ноември са много важни месеци, очаква се да влезе за обсъждане бюджетът за следващата година. Как смятате да работите?
– Бюджет 2026 е изключително важен. Вече чухме как финансисти го именуваха исторически заради въвеждането на еврото като официална валута от 1 януари 2026 година. Може би трябва да погледнем на Бюджет 2026 не само като на финансов документ, но като ключов инструмент за стабилност, социална сигурност, конкурентоспособност и икономически растеж. Вярвам, че в постоянните комисии и в пленарната зала трябва да се дебатира с отговорност, за да постигнем баланса между амбиции и реални възможности. Политическите експерименти и честата смяна на правителства през последните години ни срещнаха със заглавия в печата за „сватбарски бюджети“, но е време да покажем политическа трезвост и воля заради устойчивостта на публичните финанси. Предстоят много важни седмици за дебати и гласуване и отговорното поведение на всеки един от народните представители е да постави „под карантина“ партийното си его и еднодневния популизъм за няколко клика повече в социалните мрежи.
Маргарита ДИМИТРОВА