Д-р Драгомир Дарданов е лекар хирург с професионални интереси в областта на коремната и обща хирургия, хирургичната онкология, колопроктологията и клиничната анатомия. Завършва медицина през 2002 г. в МУ-Плевен. Специалност „Хирургия“ придобива през 2008 г. През 2012 г. получава Европейска диплома по хирургична онкология на Европейския борд, а през 2015 г. – европейска диплома по колопроктология.
Д-р Дарданов е специализирал и работил във водещи клиники в България. Участвал е в редица квалификационни курсове по хирургия и онкология както в България, така и в чужбина. Областите на професионалните му компетенции включват коремна хирургия и хирургия на стомашно-чревния тракт, черния дроб, жлъчната система, задстомашната жлеза, дебелото и правото черво, аналния канал и ануса, ретроперитонеума, лапароскопска хирургия, хирургия на млечната жлеза, щитовидната жлеза, херниите, кожни тумори, лимфни дисекции при меланом, поставяне на портове за химиотерапия и други. Д-р Дарданов има активна преподавателска и научноизследователска дейност.
Месец октомври е посветен на профилактика на рака на гърдата. По този повод болница „Лозенец“ организира безплатни профилактични прегледи, водени от д-р Дарданов.
– Доктор Дарданов, през октомври болница „Лозенец“ организира безплатни профилактични прегледи за рак на гърдата. Къде се намира България в статистиките по отношение на това заболяване?
– Ракът на гърдата е едно от най-честите онкологични заболявания. В България около 4000 жени всяка година се разболяват от него. Този тип тумор е на първо място по честота при жените, като най-засегнатата възраст е 60–65 г. Данните от статистиката показват, че всяка година около 1000 жени у нас загиват от това онкологично заболяване. Стандартизираната заболяемост от рак на млечната жлеза в България е по-ниска от средната за Европа – 76.3 на 100 000 жени, при средна за Европа – 94,2 на 100 000 жени. Въпреки това стандартизираната смъртност от този тип тумор у нас е по-висока от средната за Европа – 24,1 и 23,1 на 100 000 жени съответно. Относителната петгодишна преживяемост от рак на млечната жлеза в България е 71,7%. Тя е по-ниска от средната за Европа, където е 81,8%.
Статистическите данни показват важността на профилактичните изследвания и ранното диагностициране на рака на гърдата. В зависимост от стадия на болестта, методите за лечение са различни, като ранната диагноза увеличава многократно вероятността за пълно излекуване. Алармиращи симптоми, за които жените трябва да следят, са: бучка или деформация на гърдата, подуване в подмишницата, изтичане на секрет от зърното, както и неговото деформиране или хлътване, промени в кожата на гърдата.
– Ранното откриване на тези заболявания е ключово за тяхното лечение и избягването на фатален край. Колко често е препоръчително дамите да правят такъв преглед, особено ако в рода си имат обремененост?
– Повечето европейски и американски съвременни ръководства препоръчват скрининг за рак на гърдата, което означава прегледи на жени без оплаквания. Според всички онкологични дружества скринингът трябва да започне при жени на 40 години и включва ежегодно или през година мамография и клиничен преглед от специалист. Също така се препоръчва всички жени между 20 и 39 г. ежегодно или през 2–3 години да провеждат клиничен преглед от специалист. При клиничния преглед от специалист извършването на ехография на млечните жлези дава допълнителна информация. При жени с фамилна обремененост за рак на млечната жлеза, при които има висок риск, е препоръчително да се използва магнитен резонанс. Има проучвания с използването на термография за скрининг, но този метод не е навлязъл широко в практиката. Много важна част от скрининга е самоизследването на млечните жлези. То трябва да се извършва ежемесечно от всички жени на възраст над 20 години. При напипване на бучка или някаква промяна в гърдите, прегледът с лекар е задължителен. Много е важно да не се изчаква, да не се предприема самолечение с недоказани и алтернативни методи на лечение. Това може да има фатални последици със забавяне на поставяне на диагнозата. При ранна диагноза лечението е успешно.
– Част от вашите професионални интереси е хирургичната онкология. Кои са най-големите рискове, които съществуват при такъв вид операции?
– Хирургичното лечение е основен вид лечение при около 60% от всички солидни туморни образувания при човека. Естествено, то е част от комплексното лечение, което от своя страна включва и лечение с лекарства (химиотерапия, прицелна терапия, имунотерапия, хормонотерапия и др.), както и лъчелечение. Операцията е основен метод при тумори в начален стадий и тогава е възможно излекуване. В тези случаи се прилага и минимално инвазивна хирургия. При тумори в по-напреднали стадии лечението включва както операция, така и химиотерапия и лъчелечение. Интервенциите при напреднали тумори са по-травматични, понякога се налага изрязване на части от няколко органа и това води до риск от усложнения – най-често кръвоизлив, инфекции, следоперативни функционални нарушения. В съвременната онкологична хирургия е много важна предоперативната подготовка. Модерен подход, който се прилага, е т.нар. „прехабилитация“. Тя включва физически упражнения, оптимизиране на храненето и дори психологическа подкрепа преди операцията, с което се цели намаляване на следоперативните усложнения. За да се получат най-добри резултати от операцията, тя трябва да се извърши с прецизност, да се познават анатомичните детайли, да се използват данните от предоперативните образни изследвания, като се отстрани засегнатата от тумора част от органа с минимално увреждане на околните тъкани.
– Съществуват ли онкологични случаи, при които е възможно да се избегне хирургична намеса?
– Да, бурното развитие на онкологията в последните години доведе до това някои тумори да се лекуват с лъчелечение и лекарства и само при малка част от случаите да се наложи операция. Така при рака на ануса се започва с лъчелечение и химиотерапия и в повечето случаи се постига пълно излекуване. При някои пациенти обаче се налага и операция. В други случаи е възможно да се започне с химиотерапия с цел да се намали туморът и впоследствие да се оперира. Така е при рака на гърдата, например. Тогава вместо да се отстрани цялата гърда, е възможно да се направи органосъхраняваща операция. Понякога е възможно туморът да изчезне напълно. При рака на правото черво, от друга страна, може да се започне с лъчелечение. Това води в голям процент от случаите до намаляване на тумора и възможност за съхраняване на ануса.
Очаквайте следващата седмица продължение на интервюто с д-р Дарданов.
