11.4 C
София
събота, 25 май 2024 г.
Категории:

Д-р Елисавета Станкова, педиатър в болница „Лозенец“: Ниският процент ваксинации доведе до епидемията от коклюш

Д-р Елисавета Станкова се дипломира с отличен успех през 2004 г. в Медицинския университет в София, където през 2010 г. придобива специалност по детски болести, а през 2017 г. – по детска пневмология и фтизиатрия. Професионалният й стаж преминава в УМБАЛ „Лозенец“, като работата й включва лечение на пациенти както в болничната, така и от извънболничната помощ. От 2022 г. е асистент към Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Д-р Станкова е преминала обучение по детски болести в университетска болница в Париж, Франция.

–      Доктор Станкова, какво представлява коклюшът и защо е толкова опасен?

–      Коклюшът е инфекциозно бактериално заболяване, познато на света още от VІІ век, когато е описано като „кашлица от 100 дни“. Една несправедливо забравена във времето болест, чийто ренесанс се наблюдава, за съжаление, в последните двадесет години. Преди наличието на ваксина срещу коклюш, през 40-те години на миналия век, е водеща причина за смъртност при децата, но след въвеждане на масовата имунизация честотата на заболяването намаляла с повече от 75%.

Коклюшът е продължително заболяване, протичащо в три стадия след инкубационен период, който варира между 3 и 12 дни. Започва с неспецифични симптоми като хрема, ниска температура, кихане. След отшумяване на първоначалните симптоми се появява характерната кашлица, която е пристъпна, завършваща с повръщане и водеща до изтощение. Като най-застрашени от тежко протичане и усложнения са неваксинирани лица, особено кърмачета под 1-годишна възраст.

–      Какви са източниците на заразата и защо толкова бързо тя започна да се разпространява в различни райони на страната?

–      Коклюшът има въздушно-капков път на разпространение. Източник на заразата е болният човек. Характерна е висока контагиозност – един човек заразява средно 15–17 души. Най-висок е контагиозният индекс, т.е. най-заразен е човек, през първия и началото на втория стадий или това е през първата и втората седмица на кашлицата. Разпространението е така бързо, от една страна, поради тези специфични характеристики на микроорганизма и от друга страна, поради понижаващото се ваксинално покритие на населението в България.

–      Какви са симптомите и какво трябва да предприемат родителите, ако усетят, че детето им не е в добро здравословно състояние?

–      Както казах, коклюшът е заболяване, протичащо в няколко стадия. В началото започва с нехарактерни симптоми, подобно на вирусна инфекция – хрема, ниска или нормална температура. След това се появява кашлицата, която първоначално започва като суха, дразнеща и се развива в т.нар. пароксизми, които са отличителният белег на коклюша. Често срещано е повръщането след кашличния пристъп и дълбокото, трудно и шумно поемане на въздух. Тежестта на кашлицата се увеличава в рамките на седмица и остава на това ниво от няколко дни до няколко седмици. В следващия етап броят, тежестта и продължителността на епизодите намаляват.

В случай на появата на кашлица с описаната характеристика детето трябва да бъде прегледано и при съмнение от страна на лекаря – изследвано за коклюш. При доказана инфекция се провежда антибиотично лечение, което не само съкращава продължителността на симптомите на заболяването, но и намалява разпространението му. Отново припомням, че най-рискови за усложнения са неимунизираните деца и най-вече кърмачета.

–      Ако ние или детето е било в контакт със заразен, какво трябва да предприемем?

–      При редовно имунизиран пациент се следи за симптоми в рамките на 10–12 дни и при наличие на такива се провежда преглед и PCR изследване за коклюш. Неимунизираните деца подлежат на карантина според указанията на РЗИ.

–      До какви усложнения може да доведе заразата?

–      Най-тежко и с усложнения заболяването преминава при неимунизирани деца и кърмачета. Около 1/3 от бебетата с коклюш се налага да постъпят в болница поради някакво усложнение. Най-често това са животозастрашаващи паузи в дишането, пневмония, гърч, енцефалопатия. Рискът от смърт при заболяването е 1%.

Тийнейджъри и възрастни също могат да получат усложнения като пневмония, счупване на ребро, загуба на контрол върху пикочния мехур. Усложненията обикновено са по-малко сериозни в тази възрастова група, особено при тези, които са били предварително ваксинирани срещу коклюш.

–      Един от случаите на коклюш в страната е на ваксинирано момче. Помага ли ваксинацията за по-лесното протичане на болестта?

–      Да, разбира се. В това е и смисълът от имунизациите. Целта им е да предпазват от тежки форми на заболяванията, от усложнения и смъртност. Изпълнявайки тази цел, те до голяма степен и предпазват от заразяване. Имунизирани деца могат да се разболеят, но заболяването при тях ще протече по-леко и с по-малко или без усложнения.

–      Според имунизационния календар на България от втори, трети и четвърти месец децата се ваксинират срещу коклюш, а реимунизации се правят след навършване на 16 месеца, на 6 и на 12-годишна възраст. Необходимо ли е и възрастните хора да се реимунизират през определен период от време?

–      Имунитетът срещу коклюш, придобит от естествена инфекция или чрез ваксинация, не е доживотен. Това налага прилагането на допълнителни дози от ваксината през определен времеви интервал. Изброените от вас са задължителните в имунизационния календар на България ваксини. Глобалната, световна стратегия за борба с коклюша включва ваксиниране на възрастни на всеки 10 години, не само за дифтерия и тетанус, а и за коклюш. С първостепенно значение е и имунизацията по време на бременност – с най-голяма ефективност между 27-ата и 36-ата гестационна седмица. Това е и най-ефективната защита на новороденото – чрез готови, предадени от майката антитела по време на бременността. Така то получава защита в най-рисковия период, преди започване на редовните си имунизации. През 2000 година се въведе Cocoon стратегията – „стратегията на пашкула“ – защита на бебетата чрез ваксинация на техните родители и близки. Като самостоятелна, тази стратегия е с недостатъчен ефект при ниско ваксинално покритие на населението.

–      Какви мерки могат да предприемат бременните, кърмещите жени, както и тези, които правят опити за зачеване в момента?

–      С най-висока ефективност за предпазване на новородените е ваксинация на майката, най-добре между 27-ата и 36-ата седмица от бременността, както и реимунизация на всички възрастни, които ще се грижат за него. Кърменето не е противопоказание за ваксинация. На бъдещите родители бих препоръчала да планират разумно, информирано и навреме защитата от коклюш на своето дете.

–      Вече е обявена епидемия от коклюш, но може ли да стане толкова сериозна, колкото тази от ковид?

–      Коклюшът е заболяване, което има своя цикличност и в световен мащаб протича на епидемии през 3–5 години. В България най-висока заболеваемост е регистрирана последно през 2017 г., когато са докладвани 116 случая. За 2023 г. заболелите са били 12. Към момента вече има доказани над 800 случая. Епидемията от коклюш в голяма степен е свързана и с ниското имунизационно покритие на населението в България. Основна стратегия за борба с разпространението на заболяването е провеждане на регулярни и навременни реимунизации. Ваксината за коклюш е убита, създава добър имунитет, предпазва от тежки форми и усложнения на заболяването, при добра поносимост от страна на пациентите. Отговорността за живота и здравето на децата е обща – на лекарите и родителите.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img