Д-р Красимир Джинсов е изпълнителен директор на Националната кардиологична болница в София. Ръководил е Сектора по електрофизиология и кардиостимулация към Отделението по инвазивна кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив и е председател на Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България. Лектор е на редица национални и международни конгреси и конференции. Води семинари и обучителни курсове в областта на кардиологията, електрофизиологията и кардиостимулацията.
– Доктор Джинсов, има ли промяна в статистиката, която все отрежда на България първите места по сърдечносъдови заболявания в Европа? Какви са тенденциите?
– Заболеваемостта от сърдечносъдови заболявания в България е сред високите в Европейския съюз и това все още е причина номер 1 за смъртността в страната, с относителен дял около 60 процента. Добрата новина е, че все пак през последните години се наблюдава тенденция на значително намаляване, което се дължи на по-добрата диагностика и лечение, което осигуряваме в кардиологичен план. Навременната реваскуларизация при инфарктите, напредъкът в терапията на сърдечната недостатъчност, включително и с устройства сърдечни импланти, подобри прогнозата на нашите пациенти и те живеят по-дълго и с по-добро качество на живот. Превенцията обаче е нещото, което все още куца. Българите продължават да бъдат сред нациите, които употребяват най-много алкохол и тютюневи изделия. У нас все още е голям делът на подрастващи, които пушат. Затова трябва да се насочим и към превенцията. В тази връзка Дружеството на кардиолозите в България работи усилено върху изготвянето на Национален план за сърдечносъдово здраве. Фокусът му е именно превенцията, като ще предложим конкретни мерки за борба с рисковите фактори и намаляване на сърдечносъдовата заболеваемост, инвалидизация и смъртност.
– Какво е мястото на България в европейската и световна кардиология? В Америка вече присъждат не само човешки, но и свински сърца и отбелязват значителна преживяемост на тази пациенти.
– България е сравнително добре позиционирана на световната здравна карта в областта на кардиологията. Грижите, които получават нашите пациенти, не се различават от тези, които биха получили в голям европейски център. Кардиологията е динамична и бързоразвиваща се специалност. Следим препоръките на международните научни дружества и резултатите от последните клинични изпитвания на медикаменти и устройства и сравнително бързо успяваме да внедрим новостите в практиката в страната. Кардиологичната общност като цяло е много активна в това отношение, организираме срещи, на които представяме развитието на диагностиката и лечението на сърдечносъдовите заболявания, за да може познанието да достигне до всички. Активно комуникираме с Националната здравноосигурителна каса за реимбурсиране на новите медикаменти и устройства, но за съжаление, там средствата са ограничени. Всяка нова терапия в кардиологията е доста скъпа, невинаги успяваме да постигнем 100% реимбурсация и се налага пациентите да доплащат. Като цяло прилагаме сравнително бързо новите технологии у нас.
– Това доплащане принуждава хората да търсят помощ едва когато заболяването е напреднало. Как един човек може да се подсигури така, че да не задлъжнява, ако се налага сериозно лечение, операции?
– Добрата медицината е много технологична и съответно много скъпа. В България здравеопазването е едно от сравнително евтините в Европа и много достъпно. У нас един пациент в нужда може да се срещне с висококвалифициран специалист в рамките на седмица. В повечето страни от Европа това е невъзможно. Заради особеностите на здравната система в нашата страна и ограничения бюджет – парите не стигат за всичко и се налага да бъдат разпределяни по приоритети. Затова и някои области не са напълно реимбурсирани. Това, което виждаме като последица, е, че хората се налага да доплащат някои скъпоструващи и иновативни терапии. Като съсловна организация се опитваме да убедим НЗОК, че е необходимо 100 процента финансиране, тъй като някои от тези терапии са животоспасяващи и нямат алтернативи.
– Ако ми се налага присаждане на сърце и има донор, колко трябва да си платя за това?
– Не съм запознат конкретно, но мисля, че всичко по трансплантацията на орган се покрива от Здравната каса. Освен трансплантацията НЗОК покрива и имплантирането на изкуствени сърца и така пациентите могат да изчакат донорски орган.
– Извършвате ли сърдечни трансплантации във вашата болница?
– В момента трансплантации на сърца се правят само в болница „Света Екатерина“. Те са малко на брой – около 4–5 годишно и трябва да бъдат концентрирани в един център, за да може да се поддържа нивото на медицинските екипи. В Националната кардиологична болница планираме старта на програма за имплантиране на изкуствени сърца. В момента те са толкова напреднали технологично, че при някои пациенти отпада нуждата от трансплантация. Хората реално могат да живеят с изкуственото сърце.
-Отскоро сте директор на Националната кардиологична болница. В какво посока виждате бъдещето й?
– Мисля да се концентрираме в утвърждаването на болницата ни като иноватор в областта на диагностиката и терапията на сърдечносъдовите заболявания като място, където се предлага най-доброто лечение за пациентите. Лекарите и медицинските ни екипи са едни от най-добрите в страната, поколения българи ни поверяват здравето и живота си.
– До каква степен успявате да овладеете спешните случаи и ще откроите ли някои уникални случаи, които сте разрешили?
– При нас постоянно има спешност и минават много заплетени казуси. Някои от тях изискват необичайни подходи, включително и такива, които се прилагат за първи път в страната. Само преди няколко дни в болницата дойде новородено на 3 дни с хипоплазия на аортата. Това означава, че най-големият съд, който транспортира кръвта от сърцето към останалите органи, при това детенце е недоразвит, а състояние му е несъвместимо с живота. Детските кардиолози диагностицираха проблема, а детските кардиохирурзи го коригираха успешно. Всеки ден имаме пациенти с животозастрашаващи състояния, които колегите ми във всички отделения менажират по най-добрия начин.
– Кардиологията е сред предпочитаните медицински специалности. Как стои въпросът с кадрите във вашата болница?
– Мога да кажа, че Националната кардиологична болница е желано място за специализация от младите колеги. Ние имаме най-много специализанти по кардиология. В момента 20 млади колеги са избрали кардиологията за свой професионален път и са предпочели нашата болница да бъде старт на тяхната професионална кариера. Разбира се, имаме специализанти и по всички други направления – кардиохирургия, съдова хирургия, ангиология, анестезиология и реанимация, неврология, педиатрия, детска кардиология, образна диагностика, клинична лаборатория. Предлагаме и специализация за медицински сестри – педиатрични здравни грижи.
– Има ли опасност България да стигне до положението на други европейски страни, където се чака с месеци за специалист?
– По-обобщена картина и точен отговор могат да дадат Министерството на здравеопазването и Българският лекарски съюз. Аз мога да отговоря за нашата болница. При нас се очертава проблем с недостига на анестезиолози и затова полагаме усилия да привлечем повече млади хора да специализират в това направление.
– А при медицинските сестри как са нещата?
– При нас не е по-различно от другите болници в страната и в Европа. Бихме се радвали да имаме повече медицински сестри.
– Какви са проблемите изобщо в лекарското съсловие? Какво ви липсва, какво искате да постигнете?
– Няма как да говоря от името на цялото лекарскo съсловие. Като кардиолог бих се радвал да се остойности трудът на медицинските екипи и всички да получават заслужените възнаграждения за труда, който полагат. Да имаме възможност да предлагаме най-новите достижения на науката на нашите пациенти напълно безплатно. Системата в момента е такава, че като лекар ми се налага да обяснявам на пациента защо трябва да доплати за животоспасяваща терапия, а това е разговор, който не искам да водя. Моето желание е всички пациенти да бъдат диагностицирани и лекувани своевременно, индивидуално и по най-добрия възможен начин за тях.
Петя БАХАРОВА
