Кристина ПАТРАШКОВА
Съюзът на българските писатели, различни патриотични формации и обикновени граждани от няколко месеца са впрегнали сили и енергия във война срещу Джон Малкович. Всички те негодуват срещу постановката на холивудския ас в Народния театър „Оръжията и човекът“. Пиесата на Бърнард Шоу е ирония на романтичния поглед към войната, но в нея авторът коментира насмешливо и някои особености от бита и културата на сънародниците ни. Това според мнозина е унижение на родината и гавра с националното ни достойнство.
Малкович обясни, че не е дошъл да ни обижда, а да интерпретира погледа на героите към света. Призна, че не познава нито един от гневните писатели, но попита не е ли СБП съюзът, изключил навремето дисидента Георги Марков. Призна, че за първи път му се случва някой да иска да цензурира Бърнард Шоу. Любопитното е, че премиерата на „Оръжията и човекът“ в Лондон е през 1894 година, а през следващата излиза „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов. И този герой започва да шества из Европа с мускалите, простащината си и търсене на келепира. Ганьо е жив и до днес и живее в мнозина от нас. Трудно ни е обаче да се погледнем отстрани, както се случва в пиесата на Шоу, в която има и голяма доза условност.
Изкуството има право на интерпретация на живота, дори на провокация, която да ни накара да се дистанцираме от себе си, за да видим слабостите си. Ясно е, че се къпем редовно, защото това е един от упреците в „Оръжията и човекът“. Не сме ли достигнали обаче историческо антропологическо дъно? Не сме ли виновни и ние заедно с политиците, които избираме, за дереджето, до което сме се докарали.
Все пак сме единствената нация в света, която ръкопляска, когато самолетът се приземи на пистата. Празнуваме поредното си оцеляване. Така и живеем – от избори до избори и от оцеляване до оцеляване. Недоволни от пиесата на Шоу са вероятно мнозина от тези, които играят хоро пред Народния театър. Не че има нещо лошо в хората и традициите, но те е редно да се извиват на фестивали и в концертни зали. Останалото е псевдопатриотизъм.
А най-добре е постановката на Малкович първо да се гледа. И после да се коментира.
