Иво ДИМИТРОВ
Живея за музиката, пя Андреа Бочели пред 30 000 в София. Да си пее каквото иска, но преди да дойде за концерти в България, трябва да получи разрешително от медиите на Ахмед Доган. Иначе ще го изкарат едва ли не музикален инвалид и ще определят музиката му като благоприлична чалга за буржоата. Друга класа са любимите певци на султана Есил Дюран, Галена, Преслава и зетят Мустафа Чаушев. Къде по-хай си е да ти падат камъни от небето, а Кондьо да възпее трънливия ти път от Дръндар до голямата политика, докато бай Рамадан Аталай и Джевдет Чакъров потропват с крака в ритъм и си сърбат шумно турските кафета. Иначе „любовта съществува само когато сме близо до Господ“, пее Бочели и за тези, които не го обичат и харесват, определяйки го като сладникаво кичозен.
Навремето любимият ми професор по естетика Иван Славов казваше, че кичът е тъмната сянка на културата. Това обаче не му стигаше и яростно преследваше не само кича и чалгата, но и еснафщината, плиткоумието и неграмотността във всичките им проявления. Обичаше да казва, че е сноб от така наречената конячна интелигенция, но същевременно с това дълбоко в себе си презираше голяма част от същата тази конячна интелигенция. Презираше цялото лицемерие и угодничество на онези, които фалшиво се опитваха да проповядват благочестие и консерватизъм, продавайки билетчета за шоуто на пълните с въздух и хелий балончета.
Но да не се задълбаваме във философските търсения на незабравимия професор, защото у нас продължават да се търсят политици. Като гледам какви главочи се канят да се кандидатират отново за депутати, ми се струва, че дори перото на Иван Славов няма да е достатъчно саркастично. А той умееше да се присмива дори в онези хладновати години, когато това не беше лесно и още по-малко безопасно да се прави.
С Иван Славов си отиде цяла епоха, за да се настани в живота ни трайно шоуто. И сега отново Мая Манолова открадна шоуто на левицата. Възпитаничката на Висшата комсомолска школа при Централния комитет на Всесъюзния ленински комунистически съюз на младежта в Москва обяви, че нямала да участва в листите на БСП-Обединена левица, защото било време лидерите да направят крачка назад. Иначе участвала в това обединение, за да върнела доверието в левите избиратели. Какво лицемерие, нали? Преди последните парламентарни избори мой приятел социолог ходи на лекар със съмнения за шум в ухото вследствие на поредица от обаждания на същата Мая Манолова, която поне 50 пъти му е задавала един и същи въпрос: „Ще вляза ли в следващия парламент?“. Тогава не влезе, а сега шансовете й са още по-малки, отчитат изследователите и хитрушата много добре си е направила сметка как да постъпи в ситуацията. Впрочем няма да се изненадам, ако в края на седмицата я видя водач на листата в родния й Кюстендил например.
И понеже този текст премина през проф. Иван Славов, не мога да пропусна, че той беше любител на вицовете и на всяка лекция ни подаряваше поне по няколко. Връщам се към един от любимите му вицове. Нека никой не търси алюзии и отговор на въпроса кой е канарчето и има ли роля в политическото ни битие наквасеният гост.
На един имен ден доста наквасен мъж пита домакина:
– Извинявай, лимоните имат ли пера?
– Не, нямат – отговаря домакинът.
– Олеле! – възкликва пияният. – Значи току-що съм изтискал канарчето в джина си.
