В Стария град на Талин са запленени от историята. Ако попаднете през уикенда на площада пред кметството, със сигурност ще се окажете във въртопа на истински средновековен панаир. Благородни дами и кавалери танцуват монотонни дворцови танци, пъстри сергии предлагат дудуци и лъкове, ръчно духано стъкло и домашни сапуни с билки, плетива и дървени играчки, овчи кожи и плъстени шапки, плетени чорапи… Включих се в балтийския кадрил, който изпълняваха „аристократите“, пийнах една мътна бира в пръстена чаша, добре придружена от вариант на средновековна наденица (не толкова древна, де) в дървена копанка, пипнах всяко везмо и плетиво, пробвах как работят странните играчки, хвърлях с децата парцалени рингове по волски рогове…
Прочитам, че площад „Виру“ е нещо като нулева точка на Талин – всички разстояния се равняват по него и още през 1914 г. е мястото, откъдето тръгвали такситата. Всички продавачи са в автентичните дрехи на гилдиите си и стоически издържат с тях на юлския пек – все пак става дума за ръчно тъкани вълнени поли, панталони, забрадки и калпаци от кожа. Но бизнесът си е бизнес! В Стария град на Талин той е основна движеща сила. След като са настанили кафене на върха на крепостта и стигането до него по клаустрофобично тясна стълба е изпитание, по-тежко от изкачването на Великата китайска стена.
За слизането да не говорим. Но пък удоволствието да пийнеш чай или вино и цял Талин да е в краката ти е невъобразимо. Познайте къде пих следобедното си кафе с поглед, вперен в града, създаден през век, управляван от шведи, датчани, руснаци, и вписан в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Най-широката крепостна стена на града се нарича Дебелата Маргарита. А крепостни стени и кули в естонската столица наспорил Господ. От форта, построен през 1530 година, но започнат още през XIII век, са оцелели 2,5 км зид и 20 кули. Навремето заедно с рововете общата му обиколка е 40 км, а кулите са 46.
Влизам в Стария град през портата Виру – Вратата на времето, и сякаш прекрачвам в приказка. Погледът ми привлича масивна кула с червен покрив. За да се качиш до него, обаче трябва сам да си отсечеш средновековна монета с дупка по средата и да я увесиш на връвчица на врата си. Извършвам процедурата с огромния чук върху старинната наковалня, нанизвам конопа, давам си петте евро и поемам нагоре по витите стълби – старинни оръжия, топове, манекени, облечени в благороднически костюми. Кулата, кацнала сред изложба на градински цветя, носи необичайното име Кик ин де Кьок, в превод „Надникни в кухнята“. По средновековните стандарти постройката от 38 м била толкова висока, че според легендата стражите можели да надникват в кухните на Долния град през комините им, стоящи доста под тях.
Кик ин де Кьок е построена през 1470 г. Веднага след това отбранителното съоръжение било разширено и дебелината на стените му стигнала до 4 метра. В края на 1550 г. оръдията на Иван Грозни успели да пробият дупка в горната част на кулата, но тя устояла.
Старият Талин се дели на Горен и Долен или Висок и Нисък. Издигнатият естествено е по-аристократичен. Там е замъкът Тоомпеа, катедралата „Свети Александър Невски“, зданието на парламента.
Ниският е обитаван от търговци, занаятчии и „по-простите“ жители на града. Частите се съединяват чрез две живописни улички Pikk Jalg – в превод „дълъг крак“ и „логично“, Luhike Jalg – „къс крак“. Оттам и заключението ми за куцукането. „Пик Ялг“ – дългият крак, е прав и достатъчно широк, защото бил предназначен за каретите, с които аристократите стигали до замъка Тоомпеа. Дължината на улицата е почти 300 метра – нещо като магистрала по мерките на средновековните крепости, където обикновено уличките са като кълбо объркана от игриви котенца прежда.
Крепостната стена вдясно, ако се спускате по „Пик Ялг“, е построена през 1454 г., когато започват караници между жителите на града. За да се оградят от Горния квартал, обитателите на Долния залостват тежките двери в девет вечерта. За знатните „Пик Ялг“ се оказва единствената връзка с останалия свят и в крайна сметка се разбират с простосмъртните. През 1678 г. улицата е разширена, но въпреки това придвижването нагоре по нея в студените зими остава доста трудно.
„Късият крак“ на Талин обаче винаги е бил пешеходен. Пресечката е дълга 95 метра и се вие край старинни къщи с почти отвесни стълби, като колоритно се вписва в представата на туристите за уличка в средновековен европейски град. Тя води до Градината на датския крал. Нищо чудно! И самото име на Талин означава в превод „датски град“. Най-руското място в лютеранската столица на Естония е катедралата „Свети Александър Невски“. Толкова е величествена, че местните я наричат „петглавата грамада“. Тя е осветена тържествено през 1900 г. в памет на чудотворното спасяване на царското семейство в железопътна катастрофа на 17 октомври 1888 г. Няколко вагона на императорския влак, пътуващ от Крим за Санкт Петербург, излизат от релсите и таванът на купето, където пътува най-височайшата фамилия на Русия, започва да пада. Монархът Александър Трети, който притежава богатирска сила, успява да го удържи на плещите си, докато всички вътре, включително и прислугата, не излизат навън. Посветили храма на светеца покровител на юначния цар.
Като внучка на магистър фармацевт, израснала между бурканчета и везни, не пропускам най-старата аптека в Европа, която още функционира в първоначалното си помещение. В талинския архив има записка от 1422 г., според която на градския съвет присъства фармацевтът Николаус, по онова време трети поред аптекар в историята на града. Метална стрелка указва къде е магазинът, но вратата му е толкова пъстро изографисана, че не можеш да сбъркаш. От обстановката погледът ми шари като игра на пинг-понг – в едната зала е аптеката, а в другата – музеят. Собственици на мястото са десет поколения фармацевти Бурхардт, което личи от фамилните дипломи по стените. Жената зад щанда е потомка на същия род и е с брилянтен немски, на който охотно разказва историята на аптеката. Старинни дървени шкафове, резбовани грифони по облегалките на пейките, където посядат клиентите, докато чакат илачите си. Хаванчета, филджанчета, керамични съдове за химични субстанции, хербарии с лечебни треви и… сплитка чесън над вратата на музея. В аптеката освен съвременни лекарства продават билки, настойки, шоколад по древна рецепта и прочутото вино кларет – Raeapteegi Klarett. На бутилката е посочена годината – 1467, когато за първи път е записана рецептата за приготвянето му.
Магдалена ГИГОВА