Звездата на Даниел Пеев-Дънди изгря на телевизионния екран в сериала „Съни Бийч“, след това бе главен герой в комедийната поредица „Животът на Жоро“, миналата година участва в танцувалното риалити „Денсинг Старс“, а сега е част от звездния отбор в „Кухнята на Ада“, където вече спокойно може да каже, че е на „ти“ с готвенето. Актьорът е на 35 години, роден е във Варна и е завършил НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Но дали пък след участието си в „Хелс Китчън“ няма да замени сцената с шефското място в някой ресторант?
– Дънди, по-добър ли станахте в кухнята, откакто сте в „Хелс Китчън“?
– О, да. Научих доста пинизи, за които въобще си нямах идея. Дори вече знам как да разбирам кога тиганът е прекалено горещ. (Смее се.)
– Свикнахте ли с високите децибели на шеф Виктор Ангелов?
– Нашият отбор е облагодетелстван в това отношение, тъй като той не вика на нас толкова, колкото на другите участници. Но естествено, понякога се случва да си изпусне нервите и да ни прати по дяволите.
– А с постоянното пеене на Петя Буюклиева свиквате ли?
– Свикваме! Петя даже ми е симпатична. А и готви добре. Просто артистичността й на моменти надделява.
– Защо му е на един актьор да влезе в „Хелс Китчън“?
– Поканиха ме и приех. Да, в началото съществуваше леко колебание, чудене дали има смисъл, но тъй като харесвам храната, в крайна сметка реших да вляза.
– Вие не сте съвсем бос в готвенето и вкъщи сам приготвяте някои неща. Видяхме ви и в „Черешката на тортата“.
– Да, така е, не съм съвсем лаик, но не мога да се меря с Мегз, Златка Димитрова и Петя Буюклиева. Иво Аръков също готви много добре. Може би само Бачорски и аз се учим в момента. Но ние сме приели това като истинско забавление и влагаме душата си в него. А и забавлявайки се, по-лесно се тушира напрежението.
– Кой е най-големият ви гаф в кухнята въобще, не само в предаването?
– В студентските готини готвех и бях като Странджата – хранех състудентите ми в прословутия блок на НАТФИЗ в Студентски град. Тогава си бях купил един парти-грил за 20 лева. Изгладувах го два дни, за да си го взема. Но веднъж, след като бях готвил, сложих върху него една пластмасова купа.
– Ужас!
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
