Даниел Вълчев – декан на Юридическия факултет в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, министър на образованието и вицепремиер между 2005 и 2009 година, отново доказва, че писането на проза продължава да бъде важна кауза в кариерата му. Професорът се завръща на литературната арена с втори изящен и проницателен роман – „Седем дни в Парория“. Историята, поднесена с елегантния език и впечатляващата ерудиция, познати още от сборниците с разкази на Даниел Вълчев, потвърждава, че известният юрист владее изкуството на изящната словесност.
Страниците на „Седем дни в Парория“ изкушават читателя да се потопи с интелектуална наслада в традиционната за стила на автора амалгама от академизъм – далеч от високомерието, и съвременната човешка комедия, която не е чак толкова променена от стандартите на Балзак. Интригуващият, увлекателен и наситен сюжет ни среща със запомнящи се герои. Любителите на киното ще оценят множеството препратки към класиците Федерико Фелини и Франко Дзефирели и живите легенди Джузепе Торнаторе, Педро Алмодовар, Уди Алън. Истинско съкровено пътешествие за всички, които ценят хрониките от миналото, традицията, културата и се опитват да опознаят душевността на човека с неговите възторзи и противоречия.
Всичко в романа се случва през обектива на студент по кинорежисура, който мечтае да създаде сценарий за свой филм. Но, както се знае, няма по-изобретателен, лукав и коварен сценарист от самия живот. Реалността сама поднася на героя възможности, надхвърлящи и най-смелите му представи. Пред публиката като на екран се разгръщат отношенията между сина и бащата, гарнирани с недоизказаност след смъртта на майката. Пътуване до Малко Търново заради проблеми със стар семеен имот ще преобърне всичко. Действието ще стигне до манастир в Парория, обгърнатия в ореол от мистерии пограничен район между Византия и България. Съдбата на изчезнала икона ще се превърне в основата на бъдещия сценарий. Колоритните и дори необикновени персонажи от живописната галерия са свързани от видими интриги и невидими нишки. В рамките на седем дни всички те ще се окажат вплетени в микрокосмос на надежда и вдъхновение, режисирани от най-великия творец с всичките му чудеса, изпитания и мистерии. С фин рисунък Даниел Вълчев напомня, че всеки сам е създател на собственото си битие, докато изследва връзката между материалното и духовното, търсейки важните отговори. „Седем дни в Парория“ е произведение на високата литература, към което читателят ще иска да се връща отново и отново като към любим филм.
Докато „Неделният продавач на книги“, първият роман на Даниел Вълчев, е обяснение в любов към книгите, които са ни направили такива, каквито сме, както казва самият автор, то „Седем дни в Парория“ е обяснение в любов към някои от най-стойностните архетипи в българския модел, проектирани през романтичния поглед на човек, посветил се на киното. Да припомним, че „Неделният продавач на книги“, който излезе преди три години и се задържа в класациите с най-продавани заглавия седмици наред, спечели публиката с идеята за прочетеното като темел на ума и емоциите във вътрешната ни библиотека. Във възбуждащата въображението смес от литература, наука, философия и всекидневие – от Лермонтовия Печорин до уравненията на Курт Гьодел, от Умберто Еко до принципа на Хайзенберг, от Малкият принц на Екзюпери до котката на Шрьодингер, „Неделният продавач на книги“ увлича с дебата за възвишеното и всекидневното, сериозното и ироничното, суровото и лиричното. Те, при Даниел Вълчев, се свързват в уважението към вечния обречен стремеж на човека да се съизмерва със своя Създател. Фабулата в „Неделния продавач на книги“, прецизно изградена около постепенното разкриване на загадката, свързана с изчезването на брата на разказвача, още тогава провокира почитателите на тази УмбертоЕковска атмосфера да очакват с огромно любопитство следващата творба на Даниел Вълчев. Сега, търсенето на смисъла продължава в „Седем дни в Парория“.
Официалната премиера на романа в София е на 19 ноември от 18, 30 ч. в книжарница „Umberto & Co“ на улица „Славянска“ 14. Изданието на „Сиела“ ще представят Бойко Василев и Георги Каприев.
Албена АТАНАСОВА