Чудесната и неподражаема Дара спечели „Евровизия“. Не просто вдигна наградата във въздуха, накара света да затананика рефрена на песента, а промени тенденциите в конкурс, доминиран през последните години от пера, пайети, политкоректност и немалко бутафория. Изпълни по неподражаем начин песен за силата и бунта срещу клишетата и сътвори пред очите на милиони зрители впечатляващ видеоклип. Точната песен се срещна с точния изпълнител, който превърна „Бангаранга“ в световен хит, достоен да се изпълнява на полувремето на Супербоул.
Дара заяви на пресконференцията, че стремежът към съвършенство разрушава личността и ни кара да се страхуваме от сянката си. Милиони зрители онемяха от простичкия начин, по който една поп певица обясни сложната теория на Юнг.
Победата на Дара е не само триумф на таланта й, но възход на естетиката, смисъла и нормалността. Защото чудесната 27-годишна жена извървя целия си път дотук, разчитайки на себе си и полагайки невероятни усилия за развитие на впечатляващата си дарба, без да се подценяват заслугите на екипа й. За разлика от много от колежките си, тя никога не стана силиконова кукла, не сложи ботокс и филъри, не се свърза с богат задкулисен спонсор, не стана държанка на милионер, който да финансира кариерата й. Не изпя нито една песен с вулгарен текст, отказа да печели от изяви в чалготеки, не се забърка в нито един тъп скандал, не попадна в нито една съмнителна компания.
Омъжи се за млад лекар, един от тези, за които преди време Тошко Йорданов каза, че могат да заминат в чужбина, ако са недоволни от заплащането. А ние ще си внесем специалисти от чужбина. Предпочете смисъла и вътрешното удовлетворение пред лъскаво и фалшиво съществуване.
В „Бангаранга“, която бе първоначално посрещната на нож от мнозина в България, има дълбоки културни пластове. На ямайски бангаранга означава шум. Но позитивен, предизвикан от собствения ти глас, от недоволството, мечтите, желанията и болките ти. Какъв е шумът, е от огромно значение. Защото политиците най-често вдигат безсмислен шум като имитация на дейност или поведение. Депутат вдига шум, че доставчик на храна паркирал неправилно и му препречил пътя. Друг народен представител шуми, че кара порше, а хората се дразнели от скъпия му автомобил. Трети се бие в гърдите, че е най-честният, а е подложен на политически натиск. МВР арестува нотариус за корупционни схеми и вдига шум до небето, докато големите далавери по върховете си текат.
В „Бангаранга“ се вдига не само полезен шум, но има нещо от магическия реализъм на Маркес и идеята, че човек сам трябва да се бори за щастието си. Подобно на историята за барон Мюнхаузен, който успява да издърпа себе си и коня си от бездънно блато, като се хваща за собствената си коса и се измъква нагоре.
Талант+харизма+упоритост+характер+усилия+нормалност+естетика превърнаха за часове Дара в световна звезда, която в бъдеще ще пее по-често на международни сцени, отколкото у нас. И заслужава. Защото показа, че млад, модерен и читав човек може да дава пример. Да печели пари от любимата си дейност, а не да разчита да пълни джобовете си от компромисно инфлуенсърство.
Еуфорията от българската победа на „Евровизия“ може и да отмине, но най-важното е това момиче да се превърне в пример за джензита и милениали. Да им вдъхне кураж, че можеш да си успешен с труд, усилия и дарба, а не непременно с монтиране на клипчета в Инстаграм, маймунджилъци и простотии в социалните мрежи.
Дано и да ни помогне да се мразим по-малко. Защото преди конкурса хиляди побързаха да се разграничат от нея, обявявайки песента за сатанински призив и привиждайки в лимбата на косата й дяволски знаци. Богослови и интелектуалци разтълкуваха визията и песента като опасен антихристиянски призив, припознаха в образа на Дара Путин, Нетаняху и Тръмп, взети накуп. Не само българите са майстори на вербалната агресия, но у нас тази дейност се демонстрира като висш пилотаж. Той бе толкова напорист и жлъчен, че Дара бе на ръба да се откаже от „Евровизия“ в самото навечерие на конкурса.
Досега по света имаше суифтита, почитатели на Тейлър Суифт. Дара вече нарича почитателите си бангаранга – бунтари, силни хора, които шумят за важното, и то така, че нещата след това да се подредят по правилния начин.
Всички имаме нужда от бангаранга, а политиците най-много. Сега те ще се тупат по гърдите, че България е спечелила „Евровизия“. Ще се надпреварват да се снимат с певицата, ще я обсипват с награди. Ще обещават, че ще създадат специални държавни политики за подкрепа на младите творци и въобще на културата. Това е чудесно. Важното е да не е безсмислена бангаранга, а искрени намерения, които да станат реалност.
Дара тръгва по света и има шанс да го покори. Сигурно и от този факт ще има недоволни, но това няма никакво значение. И слава богу.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg