Михаил Вешим, чието чувство за хумор е пословично, не само защото е главен редактор на вестник „Стършел“, в новата си книга разказва интересно и увлекателно за един от малкото наистина познати по света сънародници. „Мистер Сенко. Един живот на фокус“ на „Книгомания“ излезе в чест и памет на легендарния маг, роден преди 120 години.
„Той е голям артист и българин, изминал нелек житейски път, но устоял на превратностите на времето. Отстоява себе си понякога с цената на компромиси – с властта, но не и със изкуството си“, коментира авторът. Биографията на неукото момче от Враца, което става изключително популярно, е изпълнена с епизоди, които доказват, че и българската мечта е възможна. Всичко започва от бедното детство по улиците на провинциалния град, преминава през метлата и тезгяха за продажба на лимонада, за да се стигне до международните върхове в илюзията. Отличават го в Европа и Щатите, печели специалната награда на Американската асоциация, на която става почетен член, носител е на френския орден „Робер Уден“.
Евстати е третото дете на Райна и Христо Карайончеви. Бащата е ветеринарен фелдшер в Хайредин. След като той загива в Първата световна война, вдовицата му тъче черги, за да издържа семейството. През 1918 година Евстати, едва на 13, идва сам в София, попада в цирк „Колизеум“ и работи като момче за всичко. В ролята на съдбата влиза гастролиращият френски илюзионист Делоне, от когото юношата научава първите си фокуси, а после го замества на сцената, тъй като преди да напусне България, маестрото му подарява магическия си сандък. Взима „назаем“ името Сенко от напусналия трупата клоун.
Артистичният му псевдоним пък идва от „мистериозен“, а не от „мистър“. „Много често Бургас беше началото на турнетата ми. Там, в печатница „Котва“, си правех афиши. Те започваха все с „Мистериозният Сенко“. Да, ама веднъж в Панагюрище се оказа, че афишите ми са свършили. Реших да си направя нови в този град. Дадох им бургаски афиш и им казах да ми извадят съответното количество. Взели печатарите да го набират, ама с техните букви не се побрало на един ред. И го съкратили, както правят редакторите. Получих афиша и гледам – Мистер Сенко. Защо пък не? – рекох си. И така го оставих“, разказва той пред списание „Отечество“ през 1987 година.
Както се знае, зад всеки преуспял мъж винаги стои амбициозна жена. Ела Самбиази, втората съпруга и асистентка на Сенко, в началото на кариерата му по-добре от него се ориентира в шоу бизнеса. Тъкмо тя го насърчава в трансформацията му от звезда по селските панаири в световна знаменитост.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
