Диана Дамянова
Готино е, като се вика високо, че Борисов бил на думи за Еврозоната (сиреч за преминаване към европейската валута), но на практика я бил бойкотирал, защото не я искал. Сега като се замисля, вероятно не я бил искал, защото е дълбок руски агент и работи за Путин и путинизма, а иначе само се прави на евродемократ (както се казва в Кикиевата пропаганда) – за да не си наруши имиджа пред европейските си партньори. И затова си следва да погледнем истината, ама право в очите.
Кой сложи началото на популистката вакханалия в управлението на страната, началото на раздаване на неизработени пари?
От колко време страната се намира в порочния кръг на необезпечени харчове в пенсионната, социалната и сферата на здравеопазването.
Как така се стигна до това минималната заплата в частния сектор (административно определяна от държавата) да e по-висока от тази в държавния сектор.
Как така се стигна до това чистачката в зарзаватчийницата да трябва да си плаща пенсионните и здравни осигуровки, а тези на чистачката в министерството да бъдат заплатени от „данъкоплатеца” (този, последният термин е цитат от колоса на икономическата мисъл в България, от стълба на управленския популизъм и мозъчна недостатъчност, лицето Венко Сабрутев). И как тази явна несправедливост беше решена от правителствата на ПП-ДБ, сглобките и т.н.
Да, напълно естествени са предложенията на ДБ за ограничаване на харчовете, в това чисто и замразяване на доходите. Както и абсолютно задължителното от гледна точка на справедливостта и правото предложение държавните чиновници да си плащат осигурителните разходи, така както прави леля Пенка – чистачката в частната зарзаватчийница. Единственото, което истински ме стъписва, е как всички тези предложения се връзват с управленските действия на същото това ДБ, докато беше в управлението със същото това ПП. Щото, извинете, ама работата ми прилича на онази „бизнес“ група, дето в селото първо влизат онези, които трошат стъклата, а след малко в селото влизат и тези, дето ги поправят.
И да кълнеш Борисов (с всичките му дефекти), че той е причината за спиране на „похода” към еврозоната, наместо да се обърнеш и да видиш как си „изпотрошил стъклата“ на държавицата чрез гениалната политика на „леви политики с десни мерки“ и съпътстващите я дейности по „пълнене“ на бюджета с административни мерки, приближаващи се до китайския държавен капитализъм, както и цялата алабалистика на последните три-четири финансови години.
Защото ДБ, както дават добри предложения за закърпване на дупката, чието съществуване обаче мило прескачат, трябва да признаят стореното през последните 3–4 години, в което, волю или неволю, са съучаствали. Трябва да признаят също, че страната ни е много-много далеч от покриването дори на минималните критерии в еврозоната, щото те, казани на български, са да харчиш толкова, колкото произвеждаш.
И лозунгът държавата ни да поиска онова нещо, наречено конвергентен доклад, сиреч да се установи, че отговаря на критериите на еврозоната, може да бъде изречено само от лица като Сабрутев, дето синтаксисът им е като граматиката им, а икономическите му знания са равни на тези му по молекулярна биология.
