Веселина Господинова е дъщеря на един от най-обичаните актьори от близкото минало Кирил Господинов – познат на поколения зрители като Баш Майстора. Тя също е актриса и от години живее в Нидерландия. Има две деца и две кучета, и пази куп спомени както за баща си, така и за майка си – театроведа Мирослава Кортенска. Разговаряме с нея за приятелството и предателството, за паметта и забравата, изкуството, истината и лъжата, за скъпите на сърцето й хора, за срещите с Армен Джигарханян и Рей Чарлз в раздрънкан софийски асансьор.
– Веселина, как едно бедно българче от варненското село Гроздьово, какъвто е баща ви Кирил Господинов, стига до върховете на актьорската слава?
– Баща ми е роден на 24 май 1934 г. във варненското село Гроздьово. Майка му Елена е била домакиня, баща му – бъчвар. Семейството било многодетно и изключително бедно, често дори не са си и дояждали. Когато дядо отива да запише сина си в общината, планира да го кръсти на свой роднина, който го е венчал. Но чиновникът не разрешава. Казва му: „Не! На такъв светъл празник – Деня на славянската писменост и култура, се е появило момчето. Или Кирил или Методий“ – и така са го кръстили Кирил. На 14-годишна възраст татко отива с каруца да се запише в театралната трупа в Провадия. А никой от неговите роднини не е знаел какво е кино или театър. Само един негов чичо бил ходил някога си на цирк. Чак когато баща ми нашумява с фурора, който предизвиква филмът „Тримата от запаса“, на село започва да се говори за „наш Кире“. Често ми разказваше смешно-тъжна история.
Един негов роднина, прост дюлгерин, пита баба ми:
– Ама, Елено, ко работи наш Киро у София, ма?
– Артист в театъра е.
– Артист, артист, ама ко работи?
Като младеж обаче сбъдва и друга своя мечта – става моряк, което много малко хора го знаят. Обикаля света, ходил е къде ли не… Никога обаче не се е възползвал от известността си да отиде в ЦК на БКП при Тодор Живков да иска апартамент или кола. Живееше на едно таванче близо до Съюза на филмовите дейци, за да бъде близо до приятелите си. Караше винаги някакви суперстари коли. Единственият път, когато отива за помощ при някой от големците, е заради Антон Горчев. Татко моли Павел Писарев – тогава шеф на „Българска кинематография“, да му даде волгата си, за да отидат двамата с чичо Тони на село. Пристигат в Гроздьово, едва тогава всички на село се убеждават каква звезда е станал „наш Киро“. Буквално онемяват: „Ама как така Парцалев ти е приятел? Ама как Горчев е с тебе?“. Не могат да повярват.
Милен ДИМИТРОВ
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
