За мнозина Ажда Чаушева е известна като дъщерята на певеца Мустафа Чаушев, но тя отдавна гради своя собствена кариера. Записва песни, пише стихове, а неотдавна издаде и втората си стихосбирка „Пак ще дишаш, сърце“, която представи първо в Бургас.
На 25 юни предстои и софийската премиера на книгата, а неин редактор е поетеса Маргарита Петкова.
– Ажда, ще представите втората си стихосбирка „Пак ще дишаш, сърце“ на 25 юни в София. Вече направихте премиера в Бургас. Какво усетихте – имат ли хората нужда от поезия днес?
– Вече тръпна в очакване да срещна софийската публика, моите приятели, както и колеги на татко. Премиерата в Бургас премина на един дъх и надхвърли моите очаквания. Обикновено съм изключително критична към всичко, което правя. Може би това се корени в зодията ми – Дева, която изпипва всичко до най-малкия детайл. А и за всичко се погрижих сама – организация, реклама, гости. Щастлива съм, че в очите на 130 души видях плам за поезия, любов към книгата, почит към изкуството. Това не беше просто премиера, беше пиршество за душата.
– Звучите много емоционално, очевидно още сте заредена от тази среща. В стихосбирката правите лични изповеди, но коя ви беше най-трудно да напишете?
– Цялата книга е една малка моя изповед. В нея разказвам историята за двама мъже – един, който ме обича истински, помага ми във всичко в живота и след интимните ни отношения успяваме да съхраним най-ценното – приятелството и уважението един към друг. Разказвам и за друг човек, който ме нарани болезнено, а го бях издигнала в напразен култ и смятах за своя душевна половинка. Понякога розовите очила не помагат никак. Доста време ми трябваше да се отърся от психическите и физическите си травми, защото след тази любов отключих екстремна жажда и поглъщах над 6 литра вода дневно. Това направо разбиваше организма ми. Слава богу, излязох по-силна от тази битка и си обещах повече да не правя такива глупости.
– След нещастна любов ли се раждат най-хубавите стихове?
– Нещастната или изстраданата любов дава плод и наистина създава красиви стихове, но и пърхането на пеперудите също ражда поезия. Не искам да съм в такава драма както преди, за да напиша стойностни стихотворения. Оттук нататък сама ще намирам своята муза – с много работа и на принципа проба – грешка.
– Колко пъти са разбивали сърцето ви?
– Не съм ги броила, нито пък колко пъти аз съм била в тази позиция. Това са напълно нормални неща. Винаги единият обича повече и съответно страда повече. Трябва да сме благодарни за всяка любов, защото не всеки може да се влюби или да изживее това чувство.
– Поезията ли е вашият отдушник?
– Поезията и музиката. Понякога мой отдушник е някой хубав филм, друг път – една пиеса. Не мога да разгранича нещата. Най-хубаво ми е в такива моменти да остана за малко сама и да слушам мислите си.
– Кога пишете?
– Основно вечер, но понякога това се случва, докато пътувам с такси или като съм с приятели навън. Но да – нощта е моето време, в което обичам да творя. Преди години, когато активно правех песни, ми бе любимо да записваме през нощта, след което смесваме парчето. Неописуемо е!
– В заглавието на стихосбирката ви има оптимизъм – „Пак ще дишаш, сърце“. Явно искате да надъхате хората да не се отчайват след провал.
– Заглавието е на голямата Маргарита Петкова, която е мой редактор и успя да напипа пулса на чувствата ми. Безапелационна е в това! Винаги съм вярвала, че след лошото идва добро, че след нощта идва ден и изгрява слънце. Непоправим оптимист съм и искам да надъхам колкото може повече хора да продължат, да не униват, защото тази книга не е само историята на една любов и краха й. Това е историята на много депресивни дни и нощи, на паник атаки, на самота – на дъното, което всички достигаме. Никой не трябва да се поддава задълго на тези състояния. Вярата трябва да ни крепи
– Колко пъти съдбата ви е поставяла пред сериозни изпитания?
– Доста пъти. Още когато след 6 месеца се върнах в страшна депресия от Истанбул, където учех в престижен университет, когато майка ми бе в тежко състояние в болница, когато стреляха по мен и семейството ми (турчин стреля през 2018 г. по колата на Мустафа Чаушев и семейството му, след като минават границата. Причината – певецът му прави забележка, че го прережда. От стреса Ажда си губи гласа за 10 дни – б.а.). Всеки човек е поставян в ситуация и така е редно, защото иначе животът би бил безсмислен, а и доколкото знам, Бог натоварва с много уроци само отличниците. Приемам всяко предизвикателство с отворено сърце.
– Кога написахте първото си стихотворение и какво ви мотивира да го направите?
– Бях около 10-годишна и наскоро намерих онзи червен тефтер, в който записвах стихотворенията си. Никога не бих ги публикувала, защото са прекалено наивни и дори смешни. Тогава се вдъхновявах от поезията на Елисавета Багряна. За мен и досега тя е издигната в култ.
– Учителката ви по български език и литература беше ли строга към вас?
– Светла й памет, г-жа Ана Великова ме посрещна в Музикалната гимназия с думите, че повече няма да имам шестици като в предишното училище. Беше строга, но справедлива и като ме опозна и разбра, че не съм лиглата на татко, че уча и съм старателна, веднага промени отношението си към мен. Дори ме хокаше с усмивка, че пиша домашните на мой съученик, и се шегуваше, че съм му майка. Тя ни научи на много неща. Винаги се гордееше с успехите ми след завършване на гимназията.
– Пишете ли стихове на турски език?
– Пиша, но много рядко. Българският език ми е роден и много по-лесно и богато изразявам емоциите си, макар да говоря перфектно и турски език.
– Дъщеря сте на известния певец Мустафа Чаушев. Ще изпее ли той песен по някое от вашите стихотворения?
– Татко не е изпял все още песен по мой стих, но защо не. Времето е пред нас. Мечтая и някой от колегите му да го направи.
– Родителите ви ли са първите ви читатели?
– Не. Много често те виждат стиховете ми последни, особено баща ми. Изпитвам страхопочитание към него, а и не е лесно да покажеш най-съкровените си преживявания току-така. Първи четат моите творби всички приятели и почитатели в социалните мрежи.
– Вие самата пеете, имате дуети и с баща ви. Подготвяте ли нови песни?
– Да. Готвим нов дует, но няма да издавам повече.
– Ажда означава капка утринна роса. Откривате ли себе си в името ви?
– Да, чувствам се нежна, прозрачна и лека като капката роса. Аз съм абсолютно прозрачна в отношенията си с хората. Това понякога ми изиграва лоша шега, но смятам, че който не заслужава това доверие, губи.
Антон СТЕФАНОВ