Датският майстор на приказките, чиито истории са трогвали дори най-коравите сърца, си отива от този свят влюбен, но самотен. Независимо от това той оставя дълбока следа в световната литература, а неговите приказни истории продължават да се четат и до днес. Ханс Кристиан Андерсен е роден преди 220 години, на 2 април 1805 г. в Одензе, втория по големина град в страната в бедно семейство. За да изхранва фамилията, баща му прави обувки, а майка му е принудена да пере чужди дрехи. Синът им обаче успява да превърне житейските си трудности в приказни светове, в които нежността се сблъсква с жестокостта, красотата със саможертвата, а чудото – с реалността.
Баща му умира, когато Ханс е само на 11 години, майка му се омъжва повторно и семейството изпада в отчайващ недоимък. Момчето напуска училище и подхваща работа при различни занаятчии, един път е шивач, друг път – тъкач. Мечтата му обаче е да стане артист. Когато вечер легне уморен, си спомня онзи ден, в който баща му завежда малкия Ханс на театър. 14-годишен той заминава сам за Копенхаген с едно куфарче, малко пари и големи надежди. Опитва се да стане актьор в Кралския театър, но не е приет добре заради странния си външен вид и акцент. Все пак съдбата му се усмихва, когато директорът на театъра Йонас Колин забелязва таланта му и убеждава краля да финансира образованието му. В училището в Слагелсе обаче се чувства също толкова нещастен, защото съучениците му са по-малки от него, а учителите често го подиграват. Този период намира отражение по-късно в приказките „Грозното патенце“ и „Малката кибритопродавачка“.
През 1835 г. Андерсен публикува първата си колекция от приказки, сред които са „Принцесата върху граховото зърно“, „Малката русалка“, „Креслото на баба“, които по-късно се превръщат в класика. Въпреки че сборникът не е високо оценяван от критиката, читателите са запленени от разказвача, който не наставлява, а пише с чувство и с възхитителен език.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg