„Денят на освобождението“ трябваше да настъпи на 1 април. Но Доналд Тръмп реши да го измести с един ден, защото не искаше никой да си помисли, че това е първоаприлска шега. Това не е шега за него и не е шега за правителствата в световен мащаб, които се подготвят за обявяването на неговите мита. Зашеметяващо е колко малко знаем за плановете, които ще бъдат обявени в Розовата градина на Белия дом по-късно днес. Показателно е, че във вторник изобщо не видяхме президента на САЩ. Той и всички негови съветници се бяха събрали в Западното крило, далеч от камерите, за да финализират тарифните планове, пише Sky News.
Три ключови фигури заемат централно място във всичко това.
Министърът на финансите Скот Бесент е така нареченият „премерен глас“. Бивш мениджър на хедж фонд, той се застъпва за целенасочени, а не за общи тарифи.
Питър Наваро е главният съветник на Тръмп по въпросите на търговията и производството. Дългогодишен съветник и довереник на президента, той е истински лоялист и твърдо вярва в предимствата на митата.
Икономическите му възгледи са далеч отвъд мейнстрийма на икономическото мислене – именно затова той се харесва на Тръмп. Третият ключов персонаж е Хауърд Лутник, министърът на търговията и най-големият привърженик на пълната с газ тарифна джунгла в „деня на освобождението“.
Бизнесменът, филантроп, събирач на средства за Тръмп и милиардер (нетното му състояние варира между 1 и 2 млрд. долара) е сред най-близките до Тръмп през последните 73 дни от това президентство – често е във и извън Западното крило.
Ако нещо се обърка, наблюдателите във Вашингтон, подозират, че Тръмп ще изкара Лутник виновник.
А какво ще стане, ако всичко се обърка? Ами ако Тръмп всъщност е първоаприлският глупак?
„Ще се получи…“ – отговаря прессекретарят му, когато го питат дали всичко това може да се окаже катастрофа, да повиши цената на живота на американците и да създаде глобален икономически хаос.
„Президентът разполага с брилянтен екип, който изучава тези въпроси от десетилетия, и ние сме съсредоточени върху възстановяването на глобалната ера на Америка…“ заявява Каролин Ливит.
Танц в духа на президента
Моето усещане е, че трябва да възприемаме „деня на освобождението“ не като момента, в който всичко е приключило по отношение на преговорите за държавите в световен мащаб, докато те се опитват да сключат сделки с Белия дом. По-скоро той трябва да се разглежда като начало.
Тръмп, както винаги, иска да бъде възприеман като този, който командва, поема контрола, изземва светлината на прожекторите. Той иска светът да танцува по неговата мелодия. Днес е неговият момент.
Но след днешния ден, наред с неизбежните ответни мерки, очаквайте усилията на държавите да търсят отстъпки и да подхвърлят кокали на Тръмп; да определят областите, в които търговските политики могат да бъдат променени, за да се успокои президентът.
Дори и малки предложения, които не променят почти нищо в материален смисъл, могат да дадат на Тръмп възможност да се завърти и да се представи като печеливш търговец, какъвто той жадува да бъде.
Едно от значителните предизвикателства за чуждите правителства и техните дипломати във Вашингтон е да ангажират самия президент с предложения, които биха могли да му харесат.
Преговорите се водят с екипа на Белия дом, който сам не е сигурен къде в крайна сметка ще се приземи президентът. Това е довело до незадоволителни спекулативни преговори.
Прекалено много се вярва на „специалните отношения“?
Обединеното кралство вярва, че е в по-добра позиция от повечето други държави в световен мащаб. Тя се намира извън ЕС, което ѝ дава автономия в търговската ѝ политика, дефицитът ѝ със САЩ е малък, а Тръмп обича Великобритания.
Вярно е също така, че правителството на Обединеното кралство успя да ускори търговските разговори с Белия дом за безмитно търговско партньорство. Заплахите на Тръмп наложиха разговори, които обикновено биха седяли в дългата трева в продължение на месеци.
И все пак засега разговорите не са довели до нищо категорично. Това със сигурност е тревожно. Дали Кийр Стармър е вярвал прекалено много в „специалните отношения“?
„Даунинг стрийт“ ще набележи областите, в които може да промени търговската политика, за да успокои Тръмп. Може би автомобилите? Понастоящем американските автомобили в Обединеното кралство се облагат с 10 % мито. Може би цифрови услуги?
Американски храни? Малко вероятно – съществуват нетарифни бариери за американските храни, тъй като изглежда, че има консенсус, че хлорираното пилешко месо и други подобни не са нещо, което британските потребители искат.
Може би по-лесен достъп до финансови услуги в Обединеното кралство? Повече визи за американците? Засега обаче всички изчакват да видят какво ще направи Тръмп, преди да предприемат ответни мерки или да отстъпят и да намалят собствените си пазарни бариери.
