Още приживе Вера Кочовска е призната за феномен и лечителка с уникални способности, изследвани в различни свръхмодерни лаборатории в Япония, Германия и Русия. Днес, 15 години след смъртта й, предсказанията й продължават да изумяват със своята точност. Вера издъхва на 11 февруари 2011, само на 65 години. Дни преди годишнината от нейния земен край разговаряме с дъщеря й Десислава Кочовска, която е пряк свидетел на много от пророчествата на своята майка.
– Деси, на 11 февруари се навършват 15 години от смъртта на Вера Кочовска. Времето лекува ли болката от загубата й?
– Не, времето не лекува, просто се научаваш да живееш с болката и да я потискаш вътре в себе си.
– Последните дни от живота на Вера не бяха леки, тя ги прекара в болница. Успяхте ли да се простите?
– По това време бях студентка в Шумен и много исках да съм до майка в този труден за нея момент, но тя не ми позволи. Чувахме се по телефона и разговорите ни винаги протичаха с обичайните въпроси: „Как си?“, „Добре ли си?“, питаше ме дали имам пари. Нормален разговор между родител и дете. Но едно от обажданията й беше по-странно, защото тогава ми каза: „Липсваш ми“, „Обичам те“. Не че не сме си казвали подобни неща и преди. Постоянно си повтаряхме, че се обичаме, но този път прозвуча някак особено. Най-вероятно е усещала, че си отива, и сякаш е искала да се прости с мен.
– Някога говорила ли е за смъртта?
– С мен за смъртта не е говорила. Единственото, което ми е казвала, е, че внуци няма да дочака. Аз обаче винаги й отговарях: „Напротив! Не само че ще ги дочакаш, но и ще ги отгледаш“. В такива моменти тя само клатеше глава, физиономията й се променяше и пак повтаряше, че няма да се случи. Така и стана.
– Каква майка беше Вера Кочовска, наказваше ли ви например?
– Беше строга, но справедлива. Един път такъв шамар ми удари, че дълго време ми държа влага.
– Защо ви удари?
– Хвана ме да пуша. Аз я излъгах, че цигарите са на брат ми, но тя, естествено, знаеше каква е истината.
– А с брат ви чувствахте ли се лишени от майчиното внимание, тъй като тя постоянно приемаше хора и едва ли е имала достатъчно време за вас?
– Да, липсваше ни. Ние дори когато ходехме на море, отивахме с друг човек на плажа, защото тя приемаше хора. Даже веднъж й казах, че се чувствам като дете под наем.
– Вие самата искали ли сте да ви предскаже бъдещето или да ви съобщи какъв въпрос ще ви се падне на изпит?
– Питала съм я, но тя винаги ми повтаряше: „Сядай да учиш!“. Като дойдеше обаче дете на някоя нейна приятелка, веднага му казваше всичко. Това много ме дразнеше, защото за мен не можеше, а за другите можеше.
– Да поговорим за някои нейни пророчества, свързани с известни хора. Вера е била много близка с единствения убит премиер от новата ни история – Андрей Луканов. Тя предвиди ли неговия край?
– Да, лично на него му каза, но той не й повярва. По-късно разбрах, че когато са го простреляли пред кооперацията му, Луканов е успял да се добере до звънеца на домофона на входа и да звънне. Тогава е споделил на жена си: „Вера ми каза!“.
Майка и Филип Найденов-Фатик предупреди, като му заяви: „Тебе ще те убият!“, но той тогава й се изсмя в лицето.
– Майка ви е била близка и с Алексей Петров, който също бе убит.
– Благодарение на майка Алексей Петров оцеля в два атентата. Тя му беше подарила едно кръстче и именно то на два пъти му спаси живота. Алексей Петров много я уважаваше, даже си казваха „брат ми“ и „сестра ми“. Майка не се интересуваше дали някой е политик, мафиот, или обикновен човек.
– А с някого от настоящите политици поддържаше ли връзка?
– Бойко Борисов много държеше на нея. Преди майка да почине, той помогна тя да влезе в Правителствена болница. Винаги ще съм му благодарна за това, което направи.
– Има едно предсказание и за смъртта на принцеса Даяна. То обаче не е стигнало до нея. Защо?
– Майка имаше среща с представител на английското посолство в дома ни в Плевен. Тогава помоли да предадат на принцеса Даяна какво я очаква. Само че й обясниха, че това няма как да стане, и информацията така и не стигна до Даяна.
– Има ли прогноза, която вас лично е изненадала?
– Има такива, които в момента, в който ги е казвала, аз не съм ги разбирала. Тя например предрече, че светът ще страда от болест, причинена от биологично оръжие. Осъзнах за какво ни е предупреждавала едва когато дойде ковид.
Беше категорична и че ще има трета световна война. Аз й опонирах, казвайки, че войните не спират, но според нея това, на което бяхме свидетели, не е нищо и лошото тепърва предстои.
– Съдбата на майка ви преди 10 ноември 1989 година никак не е лека. Тя дори е била арестувана. Какво ви е разказвала за този период?
– Избягваше да говори на тази тема, но аз научих подробности съвсем случайно от друг човек. Била е арестувана заради способностите, които има, и това е станало по нареждане на Тодор Живков. По-късно тя се срещна с човека, който я е беше арестувал, и той й призна колко много съжалява за стореното.
– Беше ли обидена на властта преди промените?
– Не беше човек, който се обижда. Винаги казваше: „Има си Господ за всичко! Той гледа!“. Голямата й болка обаче беше, че не можа да осъществи мечтата си да построи клиника за стволови клетки. Благодарение на нея японци преведоха два милиона долара, само че парите изчезнаха, а тя така и не взе нищо от тях.
– Вера е била в Япония, но защо не е приела предложението да остане там?
– Японците й предлагаха да остане и да получава солидно заплащане. Искаха двамата с брат ми също да отидем там, но тя не се съгласи. Каза им: „Българите са бедни и имат повече нужда от мен! Вие сте богати и можете да идвате!“. Тя много държеше на страната и народа си и винаги се стремеше да помага. Даже помня как един баща беше довел болното си дете и когато си тръгваха, тя им даде пари, защото знаеше, че са си похарчили последните, за да дойдат при нея.
– А отказвала ли е да приема някого?
– Да, случвало се е. Като не искаше да казва на някой, че ще умре, го отпращаше и беше категорична, че няма да му гледа.
– Имала е и няколко срещи с Ванга, двете са изпитвали взаимно уважение една към друга. Знаете ли дали са си предсказвали какво им предстои?
– Ванга приемаше майка като своя дъщеря и чакаше всяка среща с нея. Но Вера никога не ми е казвала какво са си говорили и дали са си предсказвали бъдещето.
– Какво пазите в дома си от вашата майка?
– Много неща. Всичките й подаръци от хората са запазени.
– Защо не направите музей с вещите й?
– Много пъти съм мислила по тази тема, но не смея да предприема подобна стъпка. Имам си мои страхове да не откраднат вещите й.
– А какво се случва с фондация „Вера Кочовска“, която създадохте?
– В момента нямаме никаква дейност. Някои хора ме питат къде биха могли да преведат пари, но им обяснявам, че фондацията не функционира.
– С какво се занимавате сега?
– Социален работник съм.
– Имате и син. Разказвате ли му за Вера?
– Разказвам му за нея, но не и за способностите й, защото той е на 5 години и няма да ме разбере. Но има интересни неща, с които ме е изненадвал. Беше на една годинка и видя в стаята книга, на която на корицата е портрет на майка. Тогава той я взе и започна да я целува. Изумих се, като видях това. С баща му много пъти сме си говорили, че Вера бди над внука си и най-вероятно го ръководи. Преди време синът ми ме викна в стаята си и ми показа, че гледа филм за баба си по Ютюб. Има и още нещо странно – постоянно ме кара да го водя на църква.
– След смъртта на майка ви случвало ли се е нещо, което за вас няма логично обяснение?
– Имам две такива истории. Когато отивахме на гроба й с моя приятел и с кучето ми, кучето никога не стъпваше на мястото, където е погребана. По другите гробове се разхождаше без проблем, но на нейния – никога. Сядаше отстрани и не мърдаше. Веднъж пък отидохме да запалим свещички и дойде мъж с две жени. Каза, че е познавал майка, и попита дали може да запалят свещи. Нямах нищо против. Необяснимото е, че когато си тръгнаха, и трите свещи изгаснаха едновременно. Все едно някой ги угаси.
– Сънувате ли майка си?
– Появи се на два пъти в съня ми и ми махаше. Нищо не ми каза, само ми се усмихна. Оттогава не съм я сънувала повече.
– Защо не напишете книга за всичко, което знаете за нея?
– Бях започнала такава книга, но спрях. Много ми беше трудно да пиша за майка ми и се отказах.
– Кое е изречението, което сте запомнили от нея и често си повтаряте?
– Казвала ми е, че ще дойде ден, когато българите ще се надигнат и няма да са така търпеливи, както досега. И вярвам, че ще се случи, защото на хората ще им писне политиците да ги мачкат.
Черпи енергия от Мадарския конник, спира техника само с поглед
За Вера Кочовска се носят всякакви легенди. Учени казват, че е екстраординарен феномен. Тя самата обаче твърди, че просто черпи енергия от Мадарския конник край Шумен.
Вера е родена в Перник, но не е имала щастливо детство. Майка й я ражда, когато е на 16, а година по-късно убиват баща й. Тогава жената, дала й живот, решава да я изостави на гроба му. Една циганка обаче намира Вера и я връща на баба й дядо й по бащина линия, които били заможни, но незнайно защо я оставят в сиропиталище. Един ден, когато е на 13, Вера си играела с децата, качила се на някаква каруца и при слизането от нея я блъска камион. Закарват я в пернишката болница. Два месеца е в кома и цялата в гипс. Точно тогава се случва и чудото. Макар Вера да е родена с кафяви очи, когато се събужда от комата – те вече са сини. И не само това. Започва да вижда вътрешните органи на лекарите и да им казва какво ги очаква в бъдеще. Отваря й се и третото око, както и фонтанелата.
Изследванията, които по-късно й правят, доказват, че тя има изключително силно биополе. Когато пък прави сеанси, границите на кръвното й налягане се събират. Апаратура дори заснема светещ ореол на главата й, а рентген открива, че гръбнакът й е прозрачен като стъкло. След края на сеансите си пък изкарва прана – плазма под формата на бял облак. Газовият му анализ посочва вещество, непознато на науката.
След като Вера получава инсулт, й правят изследвания в Русия. Тогава я болят краката, ръката, а масата, на която трябва да легне за ядрено-магнитния резонанс, е висока. Тъй като сестрата я дърпа доста грубо, Вера се ядосва и с поглед чупи резонанса. Той просто се разваля и спира да работи. На следващия преглед проф. Брюховецки й казва: „Вера, моля те, недей втори път да го правиш. Това е много скъпа техника“.
Български телевизионни екипи също потвърждават, че когато са ходили на среща с Вера Кочовска, за да й взимат интервю, често техниката отказва да работи заради силното й биополе.
Твърди се, че два дни преди деца да загинат в река Лим, Вера чува детски плач и вижда смъртта им. Предрича и как американска совалка ще падне. След часове новината е съобщена по телевизията.
А за страната ни Вера споделя: „Тежка карма тегне над България. Затова умират деца, затова биват убивани млади хора. Ще има още убийства. Трябва да се обърнем от себе си към себе си – да вярваме в Бога. За съжаление, хората предпочитат с нож да си решават проблемите, отколкото с добро. От ден на ден стават по-лоши. Отчуждихме се, затова и сами се избиваме“.
Антон СТЕФАНОВ