След първи мандат, белязан от пандемия и война, президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се подготвя за втория. Макар че геополитическите сблъсъци с Русия, Китай и САЩ на Доналд Тръмп вероятно ще заемат голяма част от вниманието й, тя ще има много битки и у дома. POLITICO изброява основните, които предстоят.
Депортации срещу човешки права. Краят на първия мандат беше белязан от сериозен натиск от столиците на ЕС за борба с незаконната миграция. В началото на втория се очаква ЕК да представи предложения, насочени към улесняване на депортирането. Следваща и значително по-сложна е идеята за откриване на центрове за връщане извън границите на блока – бази, в които търсещите убежище ще бъдат настанявани, докато се обработват молбите им. Експериментът на Италия чрез споразумение с Албания вече беше критикуван от съдилищата в Рим. Предизвикателството пред Фон дер Лайен ще бъде да изпълни програмата за миграцията, без да попадне в етичен капан или обвинения към ЕС в нехуманни практики.
Разширяване срещу опасност от вътрешно разделение. След руската агресия ЕС отвори символично обятията си за молбите за членство на Украйна и Молдова. Фон дер Лайен ще трябва да се заеме и с кандидатите от Западните Балкани, които чакат много по-дълго. Разширяването на ЕС има ясни плюсове – спомага за разрастването на вътрешния пазар и борбата с намаляващото население, като същевременно показва, че блокът има по-голяма притегателна сила от, да речем, Русия. Но това е политически опасно упражнение. Допускането на многолюдни страни като Украйна ще наводни пазара с евтина работна ръка и продукти, поставяйки други членове в неизгодно положение. Тези опасения ще накарат Фон дер Лайен да действа предпазливо. Тя също е наясно, че твърде дълъг престой в чакалнята на ЕС крие рискове от разочарование и изкушение за завой към Москва.
Фермери срещу реформатори. Общата селскостопанска политика съставлява над една трета от бюджета на ЕС и 20 милиона европейски земеделци искат да остане така. Фон дер Лайен и нейните съветници имат други идеи: отчаяно търсят стотици милиарди евро за инвестиране във възстановяване на индустрията. Засега няма признаци, че влиятелното земеделско лоби в ЕС или ресорните министри в 27-те столици ще се откажат от своите права и ще обвържат плащанията с цели за ефективност. Новият комисар по земеделието Кристоф Хансен ще има трудности да запази крехкия консенсус по агрореформите, които трябва да изложи в 100-дневна „визия“, целяща да успокои разгневените фермери като облекчи екологичните тежести и увеличи доходите им. И това ще е само предястие преди далеч по-тежките преговори по ОСП за следващия многогодишен фискален мандат, започващ през 2028 г.
Конкуренция срещу конкурентоспособност. В условията на стагнираща икономика нищо не е толкова важно, колкото нуждата от тласък за конкурентоспособността на ЕС. Независимо дали става въпрос за американското господство в изкуствения интелект или за скорошния бум на китайския износ на електромобили, обядът на европейските фирми е изяден от чуждестранните съперници, които се възползват от своя мащаб и по-дълбоки джобове. В Брюксел се мъчат да измислят как да гарантират, че местните бизнеси няма да останат на опашката. Една от идеите на бившия шеф на ЕЦБ Марио Драги е за уедряване на компании. Пример са телекомуникациите: ЕС има 34 оператора на мобилни мрежи, докато в САЩ са само три. Испанската социалистка Тереса Рибера оглавява ресора по конкуренцията, ще отговаря дали Европа да облекчи правилата за сливания с цел утвърдени играчи да придобият по-малки и така да станат глобално по-конкурентни.
Свободно слово срещу онлайн безопасност. В първия мандат на Фон дер Лайен ЕС излезе с мащабни закони за изкуствения интелект (AI Act) и за дигиталните услуги (DSA). Последният налага строги разпоредби на платформи като X или TikTok относно съдържанието. Но светът се промени от влизането в сила на DSA, Илон Мъск вече е собственик на X и обяви война на това, което той нарича цензура. Милиардерът е ключов съюзник на Тръмп, а вицепрезидентът Джей Ди Ванс стигна дотам, че свърза подкрепата на САЩ за НАТО с отношението на ЕС към Мъск. Тези предупреждения ще трябва да бъдат внимателно претеглени, тъй като ЕК продължава разследването на X по обвинения за неспазване цифровите правила.
Сигурност срещу разходи. ЕС се готви за бъдеще, в което Вашингтон ще инвестира по-малко в НАТО и ще оттегли подкрепата си за Украйна. Ако блокът трябва да поеме по-голяма отговорност за своята сигурност, това ще изисква огромни разходи. Според Фон дер Лайен са необходими 500 млрд. евро за укрепване на военно-промишления апарат. Проблемът е къде да се намерят тези пари, когато големите икономики на континента изпитват затруднения, а трябват огромни суми за справяне с климатичната криза и конкурентоспособността. Другата битка е дали средствата за отбрана ще се използват само за европродукция. Някои, най-вече Франция, твърдят, че ЕС трябва да инвестира в собствено производство. На везната е нуждата от бързо снабдяване и риск да ядосаш Вашингтон. Тръмп може да използва американските оръжия за „разделяй и владей“ с привилегии за клиентите спрямо държавите, които не купуват.
Зелени цели срещу ограничени средства. Сделката за чиста индустрия (CID) ще е едно от най-определящите законодателни усилия на новата ЕК – при все че съдържанието остава неясно. Целта е да се увеличат инвестициите в чисти технологии и енергоемки сектори, без да се губят от поглед екологичните цели. „Как“ е мистерия, предвид нежелание от някои страни да сложат пари на масата. Засега има само един инструмент: Европейски фонд за конкурентоспособност. Но широкият му обхват предполага, че чистите технологии ще трябва да се конкурират с други капиталоемки сектори като изкуствен интелект и космос. Още по-сложно е, че CID ще има няколко господари. Комисарите Рибера и Стефан Сежурне ще следят генералния план, но един от ключовите компоненти – Закон за ускоряване на индустриалната декарбонизация, е в компетенциите на комисаря по климата Вопке Хукстра, който също така ще трябва да реформира данъчните ставки за различните видове енергия.
Национални интереси срещу приоритети на ЕС. Предложението на ЕК за следващия 7-годишен бюджет ще бъде начален залп на ожесточени преговори между националните столици, които ще продължат до края на 2027 г. Бюджетът от 1,2 трилиона евро е сред най-чувствителните теми в Брюксел и регулира всички разходи – от подкрепата за Украйна до субсидиите за филми. „Ястребите“ от Източна и Северна Европа желаят увеличаване на разходите за отбрана, а южняците – за спиране на мигрантските потоци. Голям въпрос е колко препятствия ще трябва да се прескочат за финансиране. ЕК иска икономически реформи в замяна на достъп до евросредства, но някои страни – предимно в Източна Европа – не харесват този подход. През 2025 държавите ще определят своите червени линии за преговорите, но ако съдим по миналото, лидерите ще се скарат и ще постигнат споразумение едва в последния момент.
Чисти технологии срещу токсичен риск. Държавите и компаниите разработват нови технологии, за да спрат климатичните промени, но много решения идват чрез продукти с непредвидени странични ефекти. Това включва „вечните химикали“ или PFAS, чиито рискове науката едва започва да разбира. Опасенията от PFAS провокираха усилия от ЕС за премахване на химикалите в редица сектори. Още през 2021 ЕК пое ангажимент до 2050 да намали замърсяването до нива, безвредни за човешкото здраве и околната среда. Три години, две войни и енергийна криза по-късно има други приоритети. В следващите години законодателите и държавите от ЕС ще се борят как да гарантират, че по-строгата регулаторна рамка за химикалите няма да попречи на прехода към чиста енергия, като същевременно ще предпази населението и околната среда от токсично замърсяване.
Рolitico.eu