Всички я познават, а критичният й ум и често пиперливото говорене допълват образа й на жена с характер. На шега нарича себе си специалист от общ характер. Диана Дамянова е не просто човек, който изгражда публичния имидж на големи компании, политици и бизнесмени, тя може да създаде от нулата дори партия. През последните години името й се свързваше с „Продължаваме промяната“, на която е кръстница и една от основателите. Днес Дамянова вече не работи за ПП. Признава, че първоначално е вярвала искрено, че Кирил Петков и Асен Василев имат потенциал да направят нещо добро за страната. За двамата казва, че са имали политическа страст, за която обаче са нужни знания и уши да слушат специалистите. Раздялата им е факт, а Диана не пести критики към тях.
Диана Дамянова ме покани в дома си за нашата среща. За втори път прекрачвах прага му. Първият път беше заради нейния спътник в живота режисьора Джеки Стоев, който вече беше герой на рубриката ни „Запазена маса“. Този централен столичен апартамент носи духа на стара бохемска София, а стопаните му са гостоприемни и широко скроени хора. Десетки статуетки от колекцията на Джеки Стоев заемат централно място в него. „Веднъж месечно викам една жена да ги почисти“, казва с усмивка Диана Дамянова.
Тя се двоуми дали да отидем в любимия й италиански ресторант наблизо, или да останем в дома й. „Джеки вече те е водил там, така че предлагам да си говорим у нас“, предлага тя. Тъй като срещата ни е преди обяд, аз нося шоколадов сладкиш от близко бистро. Диана приготвя ароматно кафе. Появява се домашната котка, оглежда обстановката и се оттегля тържествено.
Колкото и невероятно да звучи, разговорът ни се завърта не около политиката или пиара, а около старите къщи. Оказва се, че преди години Диана Дамянова си купува стара къща на 4 километра от Царево, в Странджа планина. Мястото толкова й харесва, че започва да изкупува съседните занемарени сгради. „Така спасих четири къщи“, уточнява гордо пиарката. Показва ми снимки на една от тях, която със сина й реставрират и дават под наем. „Вътре няма един пирон, всичко е камък и дърво“, разказва тя с нескрита любов за това място.
Ако искате да засечете в неформална среда най-известния пиар в България, то отидете там, но през лятото. Така ще научите всекидневния й маршрут. Ще я видите как
всеки ден отива пеша до Царево, влиза да пазарува в хипермаркета, след това слиза до стария град,
за да плува в морето, и се връща обратно. Целият маршрут е точно 15 километра, а ходенето и ритуалът с къпането й отнема точно 4 часа от деня. Ето на какво се дължи блестящата й физическа форма.
„Мога да мисля само, като ходя пеша. Ако не се движа, се чувствам тъпа“, казва със смях Диана. Това я подсеща да ми разкаже за много тежка пиарска задача, чието разрешение спешно трябва да намери. Дамянова не може да реши какво да прави, макар клиентите й да казват, че парите за този случай нямат значение. „То хубаво парите нямат значение, но така става още по-драматично, защото трябва да го свършиш, а не можеш. Спомням си, че тогава тръгнах по дългия маршрут в гората на Странджа. Изпитвам известен страх, когато ходя сама там, защото има елени, глигани. Забелязала съм, че поумнявам на 16-ия километър. Така се случи и тогава. Когато умората ме налегна, ми хрумна идея, която, честно казано, беше на границата на гениалността и даде огромен резултат.“ Диана не казва за кой клиент става дума, но споделя, че има няколко, с които се среща само в парка.
Признава, че седне ли на бюрото, става изключително нервна.
Всъщност тя открива къщата в село Изгрев по време на снимки на Джеки Стоев през далечната 1993 година. Тогава режисьорът помага на немски колега. В един почивен ден Джеки съобщава на Диана, че ще я води в Царево. Тя го оставя на брега да лови риба и тръгва нагоре из гората. След час ходене се озовава в село Изгрев и буквално онемява от гледката. „Беше полуумряло, там живееха десетина души, имаше огромни стада от черни прасета на бели точки и кози. Всичко беше изключително автентично. Къщите бяха като призраци. Страшно красиви и мъртви.“ Така софийски човек като нея се влюбва в селото.
Диана изчаква Джеки да излезе от морето и го замъква на мястото. „И като си навих на пръста, работих една година като вол и си купих първата къща. Джеки ми казваше – дай да си купим обувки, аз му отговарях, че къща ще купуваме.“
Година по-късно на гост им идва съученик на Стоев, с когото навремето искат да бягат в Швейцария. Въпросният Митко се прибира в България след 30 години емигрантство и води в дома на Диана жена си и двама швейцарци. Един от тях предлага всеки от компанията да разкаже за себе си с по няколко изречения. Първа е домакинята Диана Дамянова. „Идваше ми да скоча от балкона, но започнах да разказвам за магическото село Изгрев, за близкия езически манастир, където жени водят службата. На втория час бях продала на швейцареца съседната къща“, с гордост казва пиарката.
Сега на мястото вече има поселище от приятели на Диана и Джеки и най-много режисьори на глава от населението. Почти всички къщи са запазили автентичния си вид, а обитателите им ревниво пазят обществото си. Едва миналата година са допуснали да сложат автомат за кафе в Изгрев.
Самата Диана Дамянова, която е родена в София, не може да даде конкретен отговор за тази зародила се любов към селската идилия. Още повече че родителите й са от едрата буржоазия.
В разговори тя често споменава името на Джеки Стоев. Затова я питам как се е запознала със създателя на „Спас и Нели“. Случва се на кинаджийски купон, където тя отива по стечение на обстоятелствата, тъй като не обича такива места. „Процесите между нас се развиха много бързо. Бях чувала и гледала триото Джеки, Чарли и Джони, бях водила моето дете на премиерата на „Спас и Нели“. На този купон се сблъскахме с Джеки, който бързо отправи неприлични предложения и така нещата тръгнаха.“
Стоев има бивша съпруга, която е и художничка на филмите му.
„Тя поведе кръстоносен поход срещу мен, набеждавайки ме че към комунистка,
което беше странно изненадващо – разказва бившата синдикалистка. – Аз, дете на недоубитата буржоазия, да бъда наречена така? Имаше критичен период, но след това станахме огромно семейство, отгледахме си заедно децата.“
От деня на запознанството им с Джеки през 1993 година се карат само веднъж. Никой от двамата не си спомня защо, но се развихря истинска буря. „Всъщност ние сме много успешна двойка, защото не можем да се скараме – споделя Диана. – Джеки може да те разсмее още с първото изречение, което каже сутрин. Така всичко останало остава вторично. Живеем много добър живот, в който много се пестим. Аз не се интересувам от неговата работа, освен да отида на премиера. Той пък дълбоко не се интересува от моите неща и периодично ме пита кой е Бойко Борисов. Вече разбра кой е.“
Така домът за Диана и Джеки е крепост, в която най-важни са котките, децата, селската къща.
Двамата имат история, която е показателна за отношенията деца-родители. Един хубав ден Диана Дамянова разбира, че синът й Мартин от дълго време не ходи на училище. Всяка сутрин тя го качва на тролея, той се вози от първата до последната спирка и като минат всички учебни часове, се прибира вкъщи. „Бащата на Мартин беше веселяк и аз хванах Джеки да проведе сериозния разговор. Връщат се те и ми съобщават, че са стигнали до решението Мартин да пропусне тази учебна година и вече е записан да учи немски в Гьоте институт.“
Уроците потръгват, родителското тяло контролира процеса. Първия ден Мартин отива на немски, на втория също, но на третия и четвъртия – не. Нещата пак опират до сериозен разговор. Мартин влиза в стаята и тъжно казва: „Джеки, издънихме се“. Разбира се, синът на Диана завърша училище, след това университет и детските бягства днес са само мил спомен.
Срещата ни с Диана Дамянова е след завръщането й от Оман. За себе си казва, че не е пътешественик, а пътувач. „Бях решила, че един ден ще отида в Близкия изток, но не в Дубай. Също така смятах да не общувам с хората от групата, с която пътувам, а само да им кажа „здравейте“ и „довиждане“ – разказва тя. – Накрая обаче станахме изключителни другари.“
През една година Диана пътува до Америка и по-конкретно до Ню Йорк. Обикновено е със сестра си, като предварително си резервират билети за представления на Бродуей. Стоят две седмици и попиват цялата култура, което това място може да им даде.
В разговора с Диана Дамянова няма как да не стане дума за професионалните й възходи и падения.
Тя завършва история в Софийския университет и аспирантура в профсъюзния институт. Знае перфектно три езика и оглавява международната дейност на КНСБ. Оказва се обаче, че няма кой да говори от името на синдиката, и тя става говорител. „Там установих, че проблемът не е в журналистите, а че не им казват на разбираем език случващото се – отбелязва тя. – Разбрах, че тази работа изисква образование и като че ли открих професията си.“ Когато три години по-късно си тръгва от КНСБ, създава Д&Д – агенция за проучвания и връзки с обществеността. „По едно време агенцията беше станала много голяма и надхвърли рамките на разумното – казва основателката й. – Пиарът не трябва да се бърка с рекламата, а да съществува бутиково, ако искаш да извършваш тези услуги. Така се опитвам да държа днес Д&Д – с 4–5 души, които извършват чисти пиар услуги.“ През 2006 година Диана я напуска и става директор в „Лукойл“.
Факт е обаче, че не една и две политически кампании са минавали през ума и ръцете й.
„Не съм работила с Бойко Борисов, но дълги години помагах на Вежди Рашидов“, казва тя. Това се случва, когато скулпторът влиза в политиката. „Вежди дойде при мен и каза, че му предлагат да води листатата на ГЕРБ в Кърджали. Леко се сепнах, защото знаех, че от този град в парламента не е влизал човек, който да не е от ДПС.“ Диана отива в Кърджали, живее там три седмици и вижда как работи системата. Разбира как трябва да се пробие този ДПС бастион. И най-вече осъзнава, че във всяка от секциите трябва да вкара поне по двама души, които да следят процеса. „С Вежди успяхме да пробием – отбелязва със задоволство тя. – Целия ресурс, който имахме, насочих в това да вкараме живи хора по секциите, за да избутам напред моя човек.“
След този пробив Диана работи още година-година и половина за Вежди Рашидов като министър на културата и е категорична, че той е свършил изключително важни неща. „Вежди има един маниер на говорене и отношение, който му създава повече врагове, отколкото приятели. Това не намалява неговата изключителна стойност. Освен това като артист е велик, а мен са ме учили, че на такива хора не им придиряме, а гледаме какво произвеждат като изкуство, не се занимаваме с характерите им. Вежди е дълбоко почтен човек“, пали се Дамянова.
След този период се оттегля от сцената на политическия пиар и изпълнява детската си мечта, като 8 години играе бридж. Постига значителни успехи, като през 2017 година отборът й се класира на трето място на световно първенство във Франция, и то за мъже. „С моя отбор кръстосвахме света, печелехме състезания, издържахме се горе-долу. Така играх карти до началото на ковида.“
Един ден са на състезание в Истанбул. Отборът се представя доста зле. След края на състезанието Диана качва отбора си на самолет за София, а тя поема към къщата си в Странджа.
Докато кара колата, осъзнава, че повече няма да играе карти.
Разказът й е прекъснат от мъжкия котарак в семейството, който се появява изневиделица и ляга близо до масата, на която пием кафе.
„Животът ме е на етапи. Смятам, че съвсем скоро ще спра да се занимавам с политика. Виждам, че това вече е непотребно за самата мен“, казва малко замислено.
Става дума обаче за „Продължаваме промяната“ и Диана съобщава, че приятелка от картите всъщност я моли да помогне при създаването на партията. „Аз се влюбих в тях, те в мен. Изкарахме заедно периода на създаването на това нещо и после се разочаровах. Видях, че уж създаваме нещо, което трябва да е свръхдемократично, а то не е така. Чувствам се съдружник в една голяма лъжа, която поднесохме на българския народ. Обещахме да бъдем демократи, а не станахме. И не станахме не защото момчетата са лоши, а защото тази работа беше създадена наопаки. Двама души правят нещо с още двама-трима и след това нещото се наводнява с хората от тяхното телефонно тефтерче.“
Според Диана хората от „Промяната“ са без всякакъв политически опит, а и нямат желание да се научат. Казва също, че Кирил Петков и Асен Василев са се обградили с безличие, а безличието политика не може да прави. „Не ми е мястото там“, отсича тя.
Питам я къде е мястото й сега. Отговорът е, че чете само четени книги, гледа само познати филми. Казва, че това е много полезно, защото открива нови неща. „Сега чета „Сто години самота“ и виждам, че тази книга, която съм чела два пъти, въобще не съм я прочела“, признава тя.
Освен по телевизиите, където Диана е чест гост като коментатор, можете да я видите и по ски пистите. Тя
следва стриктно традицията и 15 дни в годината кара ски в Италия.
От 25 години ходи в един и същи курорт, Ливиньо, и така ще бъде, докато свали завинаги ските.
В края на разговора я моля да ми разкаже някоя впечатляваща пиарска история. Оказва се, че главни герои в нея са самата Диана и синът й. Случката е отпреди 20 години, когато решава, че е време да си купи офис. Има претенции да е около Орлов мост, в стара кооперация с високи тавани, мраморни стълби. Диана е много горда с придобивката си и започва ремонт. Един ден обаче се появява съсед с въпроса какво става. Дамянова му обяснява, че в апартамента ще се помещава малка културна пиар агенция. Още в същия ден домсъветът се събира и взима решение, че в кооперацията офис не може да има заради евентуалния шум. Положението е драматично. Диана се прибира вкъщи и преди да се разплаче, я осенява, че може да използва 15-годишният си син за разрешаването на тази пиарска криза. Тийнейджърът е на скейтърска вълна и Диана му казва да направят парти в разбития за ремонт апартамент. Тъй като малкият няма ключ за входа, се налага да звъни на всички звънци, за да му отворят. След това хлапетата слагат една дъска на стълбите и започват да се спускат по нея със скейтбордовете си. „Очаквах, че тази операция ще трае 3–4 седмици. А тя продължи точно три часа. От домсъвета моментално звънят на майка ми, възмутени от шума. Тя обаче им съобщава, че вместо офис апартаментът ще бъде даден на сина й. Още на другия ден съкооператорите позволяват наличието на офис в сградата. А цялата случка Диана определя като кризисен пиар за лична изгода.
МЕНЮ
Площад „Славейков“
Два шоколадови сладкиша – 9 лева
Кафе – 4 лева
Минерална вода – 3 лева
ОБЩО – 16 лева
Петя Бахарова
