Тя е познато лице от малкия екран, чест гост в сутрешните блокове, публицистичните предавания и новините. Когато стане дума за тежки катастрофи или някакъв проблем с пътищата, Диана Русинова е винаги на мястото на произшествието. Тя е пътен експерт, основател на Българската агенция за управление на транспорта и на Европейския център за транспортни политики. Жена в един суров и опасен мъжки свят.
Ивет САВОВА
Прави впечатление на точен и директен човек. Диана не обича да шикалкави, при нея няма място за колебания. Още при първия ни телефонен разговор веднага се съгласява да се видим. Не мисли много къде и кога да се срещнем. „Нека е в „Спагети Китчън“ в „Сердика център“. Винаги обядвам там, защото има къде да се паркира“, казва кратко, точно и ясно.
Макар че подранявам с повече от 20 минути за срещата, когато влизам в ресторанта, виждам, че Диана вече седи на една от масите. Това, разбира се, предизвиква леко притеснение у мен, защото никога не е добре гостът да е преди теб на срещата. Но Диана Русинова не показва да е нервна. Напротив – приветлива и комуникативна е.
Веднага подхваща разговор, не е дистанцирана. Когато насят менюто, разбирам, че вече си е поръчала – свинско бонфиле на тиган, каквото всъщност си поръчва винаги. Личи си, че наистина е редовен посетител в ресторанта. Другата задължителна част от менюто й е колата. „Пия много кола. Знам, че газираното е много вредно. Но други грехове нямам – не пия и не пуша, един поне да ми остане“, шегува се Диана. Пред нея са подредени две стъклени бутилки кола, предварително поръчани накуп – познава се достатъчно добре и знае колко ще изпие. Разбира се, за човек, който се занимава с пътна безопасност, не е голяма изненада, че избягва алкохола.
След като вече сме приключили с поръчката, преминаваме на следващата тема. А тя, разбира се, е свързана с пътната безопасност. Срещата ни се случва в разгара на абитуриентските балове,
малко след като Димитър Бербатов направи остра забележка на абитуриент
за това, че се е показал през прозореца на колата. „Виждала съм изпаднали от колите деца на какво приличат. Ако аз возя абитуриент, ще спра и няма да тръгна, докато не седнат в автомобила. Представете си, че падне!?“, пали се Русинова. И веднага си спомня времето, когато тя е празнувала завършването на средното си образование – на бала си се возила с колан на задната седалка. А тогава изобщо нямала представа, че ще се занимава с пътна безопасност. Два месеца след завършването нейни съученици претърпяват тежка катастрофа, вследствие на която двама от тях умират. И признава, че никога няма да забрави този момент.
Диана Русинова обаче е категорична, че за неспазването на правилата няма възраст. Самата тя се е нагледала на много случаи, в които шофьори със солиден стаж зад гърба си нарушават закона за движение по пътищата и при това проявяват наглост, когато им се направи забележка. „Възраст за нарушенията няма. Но има правило – колкото по-скъп е автомобилът, толкова по-нагъл обикновено е шофьорът, който го управлява. В Америка например не е така, там обикновено най-богатите хора са тези, които най-стриктно спазват правилата. Там няма да видите човек със скъп автомобил, който да кара бързо, нарушавайки закона. Те винаги шофират спокойно и дават предимство. Това е много по-голямо геройство от това, което се случва по нашите булеварди“, разказва Русинова, която е до болка запозната с манталитета на българските шофьори. За нея сред причините за катастрофите по пътищата е и фактът, че сме крайно беден народ. А когато беден човек се види в пари, той залита в една от двете крайности – или ще се държи сякаш всичко му е позволено, или ще инвестира и ще търси начини как да подобрява обществото. У нас са малко примерите за второто, уви.
Всичко е въпрос на възпитание. Особено когато говорим за неспазване на правилата. Русинова от малка знае, че те са създадени, за да се следват. И не е изненадващо, че е научена така, имайки предвид, че майка й е начална учителка. Всеки, чиито родители са учители, знае за каква дисциплина става въпрос. „Майка ми беше много строга, но сега го оценявам.
Благодарение на това съм научена да зачитам правилата
и да не си помислям, че те могат да бъдат прескочени. Между другото, учителите играят голяма роля за обучението на бъдещите водачи“, убедена е пътната експертка. Дава ми пример със сина си, който е много запален на тема екология, защото още от детската градина е имал уроци, посветени на опазването на околната среда. Така се възпитава поколение, което ще е много по-отговорно към природата. По същия начин трябва да се подходи и с шофирането и спазването на правилата на пътя – да се обръща внимание още от ранна възраст. Защото шансът човек да стане жертва на ПТП е много по-голям, отколкото да се разболее от рак.
Заговаряме се за времето, когато тя е карала шофьорските курсове. Обучавала се при чичото на неин съученик – много спокоен и възпитан човек, благодарение на което за Диана било истинско удоволствие да ходи на кормуване. Листовките изобщо не я затруднили – взела ги без да допусне нито една грешка. Е, с кормуването положението било малко по-различно. Него го взела от втория път, защото при първото явяване не изключила докрай ръчната спирачката. Съгласна е, че в часовете по кормуване има много пропуски. Нейна приятелка, която е взела книжка преди 3 години, все още я моли да й паркира колата. Между другото, да не си помислите, че първият й автомобил е бил някоя малка, женска количка, марка „Рено“ или „Пежо“. Нищо подобно – карала „Ягуар“ S-type, в английско зелено. Много го обичала, но остарял и го сменила.
Интересът към пътната безопасност на Диана е донякъде свързан с баща й.
Той е бивш алпинист от националния отбор по скално катерене
и планински спасител и винаги бил много отговорен и внимателен шофьор. В детските спомени на Диана се е запечатало как той шофира, дава предимство на останалите водачи и не допуска никакво нарушение на пътя. Той също е запален на тема пътни нарушители и двамата често я коментират. „Интересът ми към транспорта и пътната безопасност дойде преди години по-скоро покрай мои приятели, които се занимаваха с това в чужбина. Първо се насочих към управление на трафика и много по-късно се отдадох на пътната безопасност. В България няма как да говорим за управление на трафика, при положение, че имаме грешки още на ниво безопасност. Тя е много удобна дъвка за някои хора. Използват я за политическа спекулация, а не защото искат да подобрят нещата. А нещата са елементарни – просто трябва да се научим да спазваме правилата. Контролът също е важен. Нищо повече“, отсича тя.
Между другото,
Диана има роднинска възраст с Ива Русинова, която е първата жена дрифт пилот у нас
и снаха на Аня Пенчева. Двете са братовчедки, но доскоро изобщо не се познавали, нищо че и двете имат афинитет към шофирането и са запалени по автомобилизма.
В разговора ни няколко пъти става дума за училищното образование. Диана Русинова е завършила столичната 23-та езикова гимназия, с която много се гордее. След това за кратко учи в Софийския университет социална педагогика, но впоследствие се насочва към икономиката и бизнес управлението. Следва магистратура в чужбина, а първият й чужд език не е английският, а френският. След това, с доста зор, както тя казва, научава и езика на Шекспир, но и до ден днешен не го владее перфектно.
Причината е, че има дислексия, заради която й е трудно да чете гладко. Що се отнася до педагогиката, със сигурност там влияние оказва професията на майка й. „Тя е много строга, имали сме безброй пререкания. Това да учиш другите и да им показваш пътя в живота винаги много ме е респектирало. Много съм се възхищавала на нейната професия, но ние сега правим друг вид просвещение – пътната безопасност“, казва Диана.
Никога няма да познаете какви са били мечтите й като малка. Не, не да е регулировчик, певица или балерина, а… да има стадо с овце. Летата с брат й често прекарвали на село и там се впечатлявала именно от животните. След това искала да стане директор – без значение на какво.
Но пък още от малка има силно развито чувство за справедливост.
Признава ми, че днес получава най-много критики заради това, че на практика не е пътен инженер и не е учила за това. „Вярно е, не съм, но имам повече опит от много пътни инженери. През последните години работя с много колеги от чужбина – от Хърватския технически университет, от Англия. Впрочем, аз съм член на Британския кралски институт по разследване на автомобилни катастрофи и миналата година получих награда от там. Членувам в най-различни организации, където карам различни курсове и квалификации. В момента в УАСГ дори няма задължителен предмет по организация на движението и инженерите излизат на практика неподготвени. Да приемем, че аз съм лаик и самоука, но защо тогава те допускат грешки? Още през 2016 г. казах, че има проблем с основата на Северната скоростна тангента. Тогава пак бяха лоша и неграмотна. И какво се оказа шест години по-късно? Липсват цели елементи от конструкцията на пътя!“, разказва емоционално Русинова.
Но когато си позволяваш да говориш истини, които не са удобни за властта, може да си навлечеш неприятности. Признава, че неведнъж са се опитвали да я накарат да спре да говори публично. „Това е част от играта и много добре си давах сметка за нея, когато започнах да се занимавам с моята професия. Когато отново заговорихме за тангентата, срещу мен координирано скочиха мои бивши колеги. Обвиняваха ме в корупция, макар че държавен пост никога не съм заемала. Строителните фирми имат интерес да стимулират мои колеги да скачат срещу онези, които се опитват да докажат истината. Заплашвали са и мен, и мои колеги. Нашият авторитет навън е много по-голям. Тук съм псевдо експерт. Нападали са персонално и мен, и мои колеги. Заради това и не показваме всички, които работят при нас. Изборът да станеш публична личност е тежък. Ако някой ме пита сега дали бих го направила пак, по-скоро бих отказала.
Децата ми порастват и започват да четат какви ли не обиди по мой адрес.
Родителите ми също. И се чудя какви мъже са онези, които обиждат жени. Ние може да имаме професионални спорове, то не ме нападат професионално, а лично“, ядосва се Диана.
Няма как да не я попитам дали й се е случвало да наруши правилата, защото все пак безгрешни хора няма. Чистосърдечно признава, че понякога е ставало. За което съжалява. „До момента имам три глоби. Миналата година предизвиках катастрофа. При преминаване на светофар ми светна една лампа на таблото, погледнах я за секунди и в този момент колата пред мен спря рязко и аз късно реагирах. Грешка – нямам право да се разсейвам. Иначе в екипа ни имаме един състезател – Иван Влъчков, седемкратен пистов шампион, с когото се шегувам, че ако се вози при мен, ще го хване съклета, защото максимално се старая да спазвам ограниченията за скорост. Но втората ми глоба е точно за превишаване на скоростта – не бях видяла знака. Третата ми беше, защото си бях забравила личната карта. Носех си само шофьорската книжка.
Най-фундаменталното ми правило е за алкохола. По принцип не пия, но дори и малко вино да опитам, никога няма да седна да шофирам“, обяснява пътният експерт.
Покрай работата си пътува изключително много в цялата страна. Само за миналата година е навъртяла почти 90 000 километра. За щастие, за своите почти 20 години солиден шофьорски стаж, няма сериозни катастрофи. Освен онази, която сама предизвиква. Наскоро била ударена от младеж, който си чател на телефона, докато карал.
Но освен с много път, ангажиментите на Русинова са свързани и с много болка. Защото тя присъства на почти всяка по-тежка катастрофа. Като жена и майка, признава, че много трудно се справя с мъката, с която се сблъсква. Затова смята, че онези, които карат пили или дрогирани, трябва
да отидат на местопроизшествие и да видят телата по улиците, за да си дадат сметка.
„Не ги пращайте тези хора по затворите, пратете ги на нас, ще ги заведем на ПТП-та и ще видим дали някога повече ще тръгнат до правят това. Автомобилът може да бъде оръжие и да убива. И това трябва да го разберат всички“, казва Диана. Понякога в организацията й постъпват по над 100 сигнала на месец от различни граждани за проблеми по пътищата. Но много малко се отзовават на различни инициативи, които целят подобряване на пътната обстановка.
Макар да е дисциплиниран човек и дъщеря на начална учителка, Диана Русинова признава, че не е строга майка. Старае се да е справедлива във възпитанието на децата си и разбира се, да ги научи, че правилата трябва да се спазват. През смях казва, че децата й – момче и момиче, познават добре пътните значи. Уточнява, обаче, че умишлено не говори за семейството си и не го показва. Не иска хейтът върху нея да се пренесе и върху близките й. Споделя единствено, че мъжът й също е много далеч от сферата на транспорта и трафика – по професия е агроном. Описва го като много търпелив и спокоен. „То с такава като мен трябва да си търпелив“, допълва шеговито.
Рядко й остава свободно време, но едно от хобитата й е да снима. Фотографира предимно цветя, но за последната година е направила едва 2–3 фотосесии. Още като ученичка обича много да снима. Баща й й подарил първият дигитален фотоапарат. Другото й любимо занимание е да играе на плейстейшъна със сина си. Обича много и да чете книги, особено вечер – така се приспива. Напоследък е запалена по темата Чернобил и вече знае всичко за всички видове реактори. Препоръчва ми и книга – „Чернобилска молитва“, като ме предупреждава, че е много тежка.
Но пак уточнява, че много свободно време за хобитата и любимите си хора няма, защото постоянно получава сигнали и пътува. „Много хора вярват в нас, а аз не си представям да дам обещание на някого и да не направя всичко възможно, за да го изпълня. Би било много голямо поражение за мен. В нашия екип повечето колеги сме точно такива. Много колеги ни напуснаха, защото смятаха, че при нас има далавера, а всъщност голям процент от това, което виждате, че правим, се плаща от мен и екипа.
Всеки един от нас има и друга работа и инвестираме в безопасността в бъдеще“, уточнява тя. Но нашето общество има един много голям минус – пасивността, с която се отнасяме към проблемите във всяка една сфера. Навремето майката на Диана се разделя с учителската професия, защото не може да преживее как се съсипва българското образование. И най-вероятно ще дойде моментът, в който и на Диана и нейните колеги ще им писне и ще се откажат. „Опитваме се да направим нещо, а ни атакуват от всички страни – фирми, институции, други неправителствени организации.
А всичко това ние го правим безвъзмездно. Винаги съм си мислела, че да станеш и да си тръгнеш е най-лесно и така правят пораженците. Не съм готова да си призная, че съм загубила тази битка. Но и този момент сигурно ще дойде. Поне ще съм опитала“, заключава тя.
И все пак срещата ни приключва с добро настроение. Диана вярва, че постепенно положението у нас ще започне да се подобрява. Малко по малко. Но ще стане.
Меню
Spaghetti Company
София, бул. „Ситняково“ 48
Свинско бон филе на тиган – 16,90 лв.
Салата „Капрезе“ – 10,50 лв.
Кока-кола х2 – 5,00 лв.
Минерална вода – 2,30 лв.
Общо – 34,70 лв.
