През февруари 1835 г. Чарлз Дикенс организира парти за 23-тия си рожден ден. Катрин Хогарт, дъщеря на редактора на неговото списание, е сред гостите. Той е ярък, амбициозен, кипящ от енергия млад журналист, който вече покорява масово публиката. Пише без умора, абсолютно уверен е, че го очаква бляскаво бъдеще. Тя е нежна творческа душа, пее и рисува, а семейството й е сред уважаваните в Единбург. Когато двойката се запознава, Чарлз поставя Катрин на пиедестал. За това си има обяснение – неговото детството е бедно, а баща му Джон Дикенс е изпратен в затвор заради дългове. През това време 12-годишното момче работи във фабрика за вакса за обувки и лепи до изнемога етикети.
За разлика от него, Катрин произхожда от уважавано семейство от средната класа и според разбиранията във викторианската епоха е идеалната съпруга. Женят се на 2 април 1836 година. Точно когато кариерата на Дикенс стремглаво излита нагоре благодарение на първия му роман „Посмъртните записки на клуба „Пикуик“, смятан за една от основните класики на английски език. Катрин забременява скоро. После – отново и отново, за петнадесет години ражда десет деца.
Чарлз Дикенс става все по-известен, а съпругата му – все по-изтощена. Тялото й се променя, а животът й се превръща в безкраен кръг от раждания, кърмене и възстановяване. Докато Чарлз пътува, изнася речи, чете лекции, редактира списания и гради империя, Катрин остава у дома, за да се грижи за многолюдната фамилия. До 40-ата си година тя прекарва почти две десетилетия или бременна, или с бебе на ръце, или в пълно изтощение. През 1850 година Дикенс е сред най-известният писател в англоезичния свят, а Катрин е потисната, преуморена, преждевременно състарена. И той се отвръща от нея – в писма до приятели я описва като „некомпетентна“, „мудна“, неспособна да води домакинството, в което не само има десет деца, но и постоянен поток от гости. През това време обаче тя не се предава, дори написва „Какво ще хапнем за вечеря?“ – по-скоро наръчник за млади съпруги, отколкото книга с рецепти.
Дикенс обаче е отегчен и дори се премества в да спи в отделна спалня. През 1857 г., когато е 45-годишен, се запознава с 18-годишната Елън Търнан и се увлича по нея. Катрин знае за любовницата, но във викторианска Англия разводите не са възможни. За да се случи все пак официалната раздяла, е необходим акт на парламента, а за него трябват доказателства за изневяра плюс тежко провинение. Дикенс не може да си позволи развод, тъй като публично доказана изневяра би разрушила образа му, и прави по-лошото. Принуждава жена си да заживеят разделени, а после я тласка към мълчание, докато репутацията й бива унищожена. Катрин е изгонена от семейния дом, а Чарлз задържа при себе си девет от децата. Само най-големият син, Чарли, избира да живее с майка си.
Но Дикенс не спира дотук – публикува изявление в The Times, с което поставя под съмнение психическата стабилност на съпругата си, прехвърля вината за проваления брак върху нея и се представя за жертва.
Катрин живее още 21 години в тишина. Рядко вижда децата си, а повечето от тях застават на страната на бащата от страх, че ще ги лиши от наследство. Тя никога не се омъжва повторно и не се защитава публично. Мълчанието й продължава, докато една от дъщерите й не проговаря. След смъртта на двамата родители дъщеря им Кейт Перуджини застава на страната на майка си, отказва да приеме обвиненията срещу нея и представя обвиненията като несправедливи. Преди смъртта си през 1879 година Катрин предава на Кейт тесте любовни писма, които Чарлз е писал, когато я е обичал. В тях той я нарича „моята най-скъпа Мишка“ и „любимото ми Прасенце“. Последната молба на Катрин е проста: „Предай ги на Британския музей, за да знае светът, че той някога ме е обичал“.
Бракът на Дикенс е доказателство как красива влюбена двойка, наслаждаваща се на партита и почивки, се разпада на двама души, които не са способни да живеят под един покрив. Дикенс в продължение на тринадесет години издържа Елън Търнан като своя любовница и й осигурява жилище. Съществуват предположения, че двамата имат дете, но липсват доказателства за това твърдение.