35.8 C
София
сряда, 17 юли 2024 г.

Диктатурата на банките


Калин ТЕРЗИЙСКИ

Шейлок е персонаж в пиесата на Уилям Шекспир „Венецианският търговец“. Шейлок е венециански еврейски лихвар, главен антагонист на пиесата. Шейлок е евреин, който отпуска пари на своя християнски съперник Антонио, определяйки сигурността на кредита чрез килограм плът от Антонио. Когато Антонио фалира, по подразбиране Шейлок изисква килограм плът. Това решение се подхранва от чувството му за отмъщение, тъй като Антонио преди това го обиждал, физически нападнал и го плюл в Риалто (фондова борса на Венеция) десетки пъти, осквернил свещената еврейска религия и му нанесъл огромни финансови загуби.

Това все едно е цялата история на Европа. Клетата Европа.

Европейци задлъжняват – крале, херцози, императори и папи – а някой хитър лихвар се появява в най-критичния момент. Когато закъсалите европейски владетели са готови на всичко, за да се сдобият с така необходимите им парични средства (за лов, любовници, кръстоносни походи и потушаване на въстания), хитрият лихвар се появява на сцената. С торба с жълтици в ръка. Но той не дава просто така, а със съответната лихва. Такава лихва, за каквато говори Достоевски в „Идиот“: „за която самият Бискуп се срамуваше да говори на високо, а само шепнешком“.

Някои казват, че възходът на фашизма и нацизма е опит за съпротива срещу хегемонията на банковия капитал. През Античността и Средновековието лихварството е забранена дейност. Религията също укорява и възпрепятства лихварството, като християнството (до Реформацията) и исляма не го допускат. По това време то се преследва с цялата строгост на закона (Уикипедия).

Неслучайно първите, заели се с лихварство, са евреите. Те не са били християни. За тях срамната, долна и неморална дейност на лихваря не е била „срамна, долна и неморална“. Тук идеално пасва поговорката „Не е луд този, който яде три зелника, а този, който му ги дава“. Всъщност европейските християнски велможи и короновани особи са имали нужда от лихварите – да могат винаги, когато свършат парите, да вземат нови от някого.

За разлика от съвременния теглещ кредити човек, монарсите и разните други тирани са можели да махнат с ръка и да не си платят, а да пратят пет хиляди гвардейци, за да изколят лихварите с целия квартал около тях.

Разказвам тези общоизвестни истории, защото сега отново се вдигат лихвените проценти.

А защо пък не? Щом новите лихвари, наречени банкери (а може да имат и някакво съвсем ново име, някакъв нов евфемизъм, който да заменя вече обидното „лихвар“!?), решат да вдигнат лихвите – интересно какво може да ги спре да ги вдигат? И то колкото си поискат?

Законодателството? Не се шегувайте.

Всеки един сегашен икономист, добре индоктриниран или с други думи – минал съвестно през школата на новото икономическо образование, ще каже, че без банките, тоест без лихварството, не може. Няма как да се прави икономика.
Вероятно е така. Вероятно огромното развитие, започнало след Промишлената революция от XVIII век, се дължи до някаква степен и на разрешаването на лихварството. След европейските буржоазни революции лихварството, заклеймявано и преследвано дотогава от Църквата, става законно. Някак много удобно.
Либерте, егалите е фратерните… и свободно лихварство! Това е може би пълният вариант на девиза на Великата френска революция! Банки и лихвари е имало и преди революциите, естествено, но те са били донякъде в положението на сегашните „фирми за бързи кредити“ – имали са статус на нещо тъмно, полупрестъпно, неморално и низко.

А Медичите? Велики меценати на изкуствата и прочее. Те лоши ли са? Флорентинци, забогатели от банкерство. Джовани ди Бичи де Медичи, основателят на Банката на Медичите. Нима неговото богатство, умножавано до неимоверни размери с поколенията, не е станало причина за почти цялото творчество на Леонардо, да речем?

Сложни въпроси.

И все пак живеем Сега и плащаме с дебитни карти именно Сега. А и малцина от нас се казват Леонардо и рисуват Тайни вечери (апропо, „Тайната вечеря“ е нарисувана по поръчка на Лодовико Сфорца от Милано, а не на някого от Медичите). Плащаме с дебитни карти, а ето, току-що ни вдигнаха и таксите за банково обслужване. За лихвите вече казахме.

Някой помни ли времената, в които, ако понатрупаш пари – влагаш ги в банка и тя ти изплаща лихви, с които дори Можеш да Живееш Прилично?

Как обаче се изметнаха нещата! Сега – с помощта на държавата и на нейните вездесъщи институции и твърде удобно (за някои) законодателство – всяко плащане се извършва през банките. Хората, свободните индивиди, не разполагат с парите си.
Парите им са в банките – защото почти е забранено да са някъде другаде. Или най-малкото е много трудно да са някъде другаде (в буркан в мазето или както правеха някои стари мутри – в найлонов плик, зарит с лопата бетон в основите на някой виадукт).

Банките не позволяват чрез огромното си и вездесъщо влияние да се извършва финансова дейност Независимо от Тях.

Те вече не плащат лихви на тези, които са вложили парите си в тях, въпреки че работят и печелят с тези пари… но в същото време взимат от заелите пари стремително нарастващи лихви.

И всеки, вложил парите си в банката, плаща за „разкоша“ да не си ги „пази сам“, купища такси. Които се определят безогледно и едностранно от собствениците на банките.

Наскоро платих такса – и то не съвсем миниатюрна и незначителна, за това Че Внесох Пари! Такса за внасяне!

„Платете си, моля, за това, че докато ядохме вашите кокошки, си хабихме зъбите!“ – казват любезно турските главорези на клетия български стопанин, след като са яли и пили на неговата трапеза.

Апропо – на гръцки „банка“ се нарича именно „трапеза“.

Някой ще каже, че не разбирам нищо от икономика, финанси и банкиране. Това е така. Но има неща, които виждаш много по-ясно, когато „не разбираш“ от тях. Тоест не си минал през изкривяващото погледа и зрението индоктриниращо „икономическо обучение“. Аз, неминалият през такова обучение, мисля, че да си плащаш за това, че внасяш парите си при някого, за да ги върти той и да печели от тях, това вече е чудовищно нагло.

Какво да направим ли? След като банките вече победиха, при това – отдавна, и сега вече могат да правят с нас каквото си поискат? Нищо не можем да направим!
Някой ще вдигне ли глас срещу новото повишаване на лихвените проценти? Не, естествено.

Пък и да вдигне – ще бъде глас в пустиня, но такава пустиня, пред каквато и

Такламакан изглежда като детски пясъчник.

Аз просто не държа парите си в банка. Получа ли превод – изтеглям ги веднага, като естествено банката ми удържа някаква неприятно впечатляваща такса. После си ги държа вкъщи. Мога да посоча и под коя плочка на тавана. Понякога се замислям: Дали банкерското братство не праща свои апаши, за да крадат скътаните пари на такива като мене – за назидание? Чиста, обикновена параноя. И все пак…

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини