Отиде си едно от емблематичните лица на Българската национална телевизия – Диляна Грозданова. Бившата водеща на предаването „Отзвук“ напусна този свят на 22 април. В последните години тя странеше от всякаква публичност, не даваше интервюта, а и беше диагностицирана с множествена склероза.
Журналистката е родена на 4 ноември 1957 година в София. Тя израства в семейство на баща – строителен инженер, и майка – редактор в радиото. Като дете била изключително притеснителна, но въпреки това решава да следва журналистика. Приета е, завършва така желаната специалност в Софийския университет „Климент Охридски“, а кариерата й стартира в Българското национално радио. После постъпва на работа и в БНТ. Преди 10 ноември е репортер на предаването „Актуална антена“ и нищи всевъзможни социални проблеми, като след почти всяко издание се налага да пише обяснения до ЦК на БКП. На косъм е от уволнение, но й се разминава, тъй като излиза в отпуск по майчинство. След 1989 г. е водеща на „Отзвук“, но неочаквано си подава оставката, тъй като е разочарована от новата демократична власт, която не желае подобно предаване в ефира. След като си тръгва от „Сан Стефано“ 29, създава рекламна агенция. През 1999 г. работи като имиджмейкър на Стефан Софиянски, учредител е на партията му „Съюз на свободните демократи“, а по-късно е избрана и за депутат от НДСВ. Но и там не се задържа дълго и напуска парламентарната група през януари 2005 година, а непосредствено преди началото на предизборната кампания напуска и ССД, като окончателно се оттегля от политиката.
В едно от малкото си интервюта пред списание „Ева“ Диляна Грозданова говори откровено за този период от своя живот. „Излезе, че обичам политиката. Започнах с втората кампания на Стефан Софиянски, като станах шеф на неговия предизборен щаб. После царят ме покани за водач на кандидатдепутатската листа в Габрово. Влязох в Народното събрание, но се оказах леко встрани от парламентарната група, защото не станах член на партия НДСВ. Бях като чужд сред свои, или обратното. В момента, в който реших, че има конфликт на интереси, напуснах. Сметнах, че е редно да постъпя така, защото съм малко бодлива коза. Политиката ме разочарова, а аз мразя разочарованията.“
След като напуска това поприще, тя се връща в телевизията и става изпълнителен директор и водеща на седмичното предаване „Отзвук“ по ТВ7, чийто собственик е съпругът й Любомир Павлов. Когато частната телевизия спира да съществува, Диляна Грозданова не напуска медийния живот и през 2011 година става президент на издателския борд на „Вестникарска група България“, собственик на вестниците „Труд“ и „24 часа“.
„Не искам да коригирам нищо в себе си. Не желая никой да ми налага мнението си и аз да го приемам безропотно, както се искаше от мен в телевизията. Прекалено лоялна съм, а човек трябва да е по-гъвкав в съвременния свят. Чувствителна съм. Да, мога да изнеса една битка, но после всичко преживявам, което се отразява освен на здравето ми и на най-близките ми. Добре би било да съм по-напориста. Не мога да си пробивам път с лакти, сериозен недостатък за деня и века, в който сме. На мен всеки край на период от живота ми и всяко следващо начало са ми били трудни. Най-трудно ми беше, когато загубих баща си. Защото това е безвъзвратно. Много трудно беше и в телевизията – няколко пъти оставах без конкретна работа, а аз не мога само да седя и да получавам заплата. Най-тежко ми е обаче, когато срещам несправедливо отношение. Съжалявам, че съм поставяла на първо място професията си и не съм отделяла толкова време на личния си живот“, признава Диляна Грозданова.
В своя интимен свят е щастлива и до последния си земен час е със своя съпруг Любомир Павлов. Когато се срещат, той вече е завършил медицина и е работил като асистент на проф. Станкушев на 4-ти километър. „Любо беше упорит като свредел – разкрива съпругата му – И досега обича да казва, че ме видял по телевизора и казал: „Ето за тази жена ще се оженя“. Запозна ни обща приятелка. Тя ми се обаждаше едва ли не всеки ден. Като го видях, ми се стори страшно нафукан и не ми хареса. На втората среща той смени подхода и мина на интелектуална вълна. Започна да ми говори за Фройд и много ме заинтригува. Синът ни Владимир се роди на 22 септември 1989 г. Ужасих се от мисълта, че трябва да гледам бебе, което само си отваряше устата и плачеше до посиняване. Съобщих на мъжа ми, че отивам при майка, за да ми помага. Той обаче дойде с мен и се привърза към родителите ми. Когато синът ни беше само на 9 месеца, заминах на специализация в Щатите по една журналистическа програма и бях първият българин, поканен в нея.“
През 2001 година Диляна се изправя пред поредното си житейско изпитание – съпругът й Любомир Павлов катастрофира тежко и е на ръба между живота и смъртта. Кошмарният инцидент се случва на пътя между Пловдив и Стара Загора, но Любомир явно е имал ангел, който го пази, тъй като оцелява. „Моят път не е гладък, но аз не съм страхлива“ – казва приживе журналистиката.
Преди да си отиде от този свят, тя пожелала да бъде погребана само в най-тесен кръг и фамилията ще изпълни последната й воля.
Иван Такев: Тя беше щастлива, тъй като синът й я дари с внуци
Иван Такев е журналистът, работил с Диляна Грозданова в предаването „Отзвук“ по БНТ. Той може да разказва с часове истории за нея, тъй като двамата не са просто колеги, а семейни приятели.
„Новината за смъртта на Диляна ме изненада, не я очаквах сега – каза Иван Такев за „Филтър“. – През последните няколко месеца не сме се виждали, но често се чувахме по телефона. Звучеше щастлива, тъй като синът й я дари с внуци и много си говорехме за тях. Все се канехме да се видим, но това така и не стана.“
Иван Такев не крие, че по време на съвместната им работа с Диляна е имало случаи, когато са спорили, тъй като тя се славела с острия си характер, но въпреки това умеела да се вслушва в мнението на своите колеги.
„Иван Гранитски я наричаше „Жана д’Арк от „Банишора“, защото тя винаги беше опозиция – спомня си Такев. – Няма да забравя как, когато беше шеф на екипа за едни избори, се скара с тогавашния генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев, взе си чантата и си тръгна. Отказа да води и предаването „Отзвук“ веднъж, тъй като Хачо искаше да смени темата. Въпреки този остър характер Диляна беше верен приятел. Аз знаех, че винаги мога да разчитам на нея, както и тя на мен.“