Димитър Ганев е един от най-утвърдените социолози и политолози, съосновател на изследователския център „Тренд“. Роден е през 1986 г. във Варна. Завършил е политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. защитава докторска дисертация на тема „Политически и институционални фактори при изготвянето и приемането на българската конституция (1990–1991). Главен асистент в катедра „Политология“ на СУ по направление „Модерни политически системи и институции“.
–Господин Ганев, след броени дни стават три месеца, през които управлява кабинетът Денков. Стабилна ли изглежда сглобката?
-Първото нещо, което прави впечатление е, че тази сглобка ляга на малко дебалансирана основа. Изпълнителната власт се държи от „Продължаваме промяната“ – партия, която има 36 народни представители. В същото време ГЕРБ и Демократична България отговарят само за външната политика и правосъдието. Самият този дисбаланс поставя изпълнителната власт на глинени крака и тя трудно би могла да се задържи на такава основа твърде дълго време. Не ме разбирайте погрешно – не мисля, че сглобката е в опасност. Смятам, че правителството е застрашено.
–Прогнозирате скоро ново правителство?
-Смятам, че това мнозинство, което управлява в момента – между ПП-ДБ и ГЕРБ, и ДПС в някакъв смисъл, ще остане дори по-дълго от очакваното. Не мисля, че скоро ще има нови избори – нито българите искат, нито мнозинството в парламента. Но правителството може да бъде друго. И нямам предвид ротацията, защото според нейните правила през месец март просто Габриел става премиер и кабинетът се запазва. Смятам, че е възможно още преди това да има ново правителство с друг характер. В момента кабинетът е по-скоро експертен, а следващият може да се окаже с повече политически фигури. И това може да стане след местните избори, ако подкрепата за това правителство продължи да пада и достигне ниски нива, опасни за самите партии.
– Какво може да пропука сложната коалиция, която управлява?
-Първо, резултатите от местните избори. Не се очаква кой знае колко сериозен пробив на ПП-ДБ. Вероятно е ГЕРБ да запази влиянието си в местната власт и не защото е в най-добрата си електорална форма, а защото няма сериозен конкурент. Откакто доминират в изпълнителната власт, подкрепата за ПП-ДБ плавно ерозира и дистанцията с ГЕРБ до изборите през есента ще се увеличи. А и за толкова време ПП не успя да изгради сериозна мрежа от местни структури, нямат и кметове. Така че ГЕРБ е в по-добра изходна позиция. Не казвам, че ПП-ДБ няма да направят пробив някъде – да, в София са фаворити, вероятно в някои областен град също може да имат успех, но това ще са единични случаи. Няма да залеят страната и образно казано да боядисат картата в техния цвят.
И ето какво ще се получи: ПП с 36 народни представители и без да успеят да направят сериозен пробив на тези избори ще държат цялата изпълнителна власт, а ГЕРБ, който ще е най-вероятният победител на местния вот, ще председателства няколко комисии в Народното събрание без да е представен реално в изпълнителната власт. И точно след местните избори ГЕРБ би могъл да е в позиция да поиска по-различно разпределение в рамките на правителствената конфигурация.
-Да погледнем София – двама десни кандидати за кметове до момента, социалистите говорят за лява коалиция, макар още да няма решение, вече лансират своята кандидатка Ваня Григорова. ГЕРБ засега изчакват. Как разчитате тази картина?
-Не бих наричал Васил Терзиев десен кандидат. Разбира се, наследството на това политическо пространство е дясно, но по-скоро определям ПП и ДБ като представители на либералната градска общност в страната. Няма съмнение, че Васил Терзиев влезе като фаворит в тези избори и то по една много проста причина – на 2 април, на последните парламентарните избори в София, съотношението на силите е 190 хиляди за ПП-ДБ към 115 хиляди за ГЕРБ. От тук натам нещата за ПП-ДБ не изглеждат толкова добре. Първо, част от техните симпатизанти са разочаровани от колаборацията с ГЕРБ на централно ниво. На второ място, Васил Терзиев създаде силно напрежение вътре в общността на ПП-ДБ с миналото на своите роднини, свързани с Държавна сигурност. На този етап изглежда трудно ПП-ДБ да достигнат резултата си от април. Въпреки това ГЕРБ не е пораснал за тези месеци и трудно може да компенсира разликата. Но със сигурност можем да приемем, че на балотаж ще отиде кандидатът на ГЕРБ и Васил Терзиев.
-Ако се случи това, при кого на втория тур ще отидат електоратите на БСП и на „Възраждане?
-Като гледам, част от кампанията в София ще мине под знака на Паметника на Съветската армия. Ако Васил Терзиев направи от това фокус, той ще се лиши от възможността за подкрепа от БСП и „Възраждане“. Смятам, че ГЕРБ не може да спечели изборите в София, но ПП-ДБ могат да ги загубят. Възможно е електоратите на БСП и на „Възраждане“, които ще са ключови за втория тур, да отидат да гласуват за кандидата на ГЕРБ не защото много им харесва, а защото са срещу кандидата на ПП-ДБ. Вижте колко интересно се получава – ГЕРБ бяха в политическа изолация повече от две години и на всеки вот се гласуваше срещу тях – „за“ опонента, без значение коя партия представлява. Ако направят добра кампания, сега ГЕРБ имат реален шанс да насочат гласовете срещу опонента си.
-Защо изключвате пробив на социалистите и техния кандидат да стигне до втори тур?
-Ваня Григорова е добър кандидат за БСП в София. Тя ще докара повече гласове, отколкото може да се очаква за БСП в София като цяло. Но колкото и добра кампания да проведе Григорова, тя не може да достигне втория тур. Електоралното съотношение е такова. Просто ГЕРБ се ползват с подкрепата от 25% от гласуващите софиянци, а БСП е много далеч от такива стойности. Това, което може да направи Григорова и би било голям успех за нея, е да стане трета, защото „Възраждане“ е по-голяма политическа сила, отколкото е БСП в столицата. И подобно развитие ще спечели политически капитал за Ваня Григорова и ще я направи перспективен политически играч. Тя е достатъчно опитна и отива на тези избори не толкова за победата, а за да добие по-голяма популярност и да има възможност да даде гласност на своите тези.
–Как тълкувате острите думи на президента по време на честванията на връх „Шипка“ за „властова булимия“ на управляващите и че не вижда с кого може да свика Консултативния съвет по национална сигурност?
-Това, което прави Радев, е същото, което той правеше и през първия си мандат, когато срещу него беше Борисов в кабинет с „Обединени патриоти“. С острата си критичност спрямо управлението президентът заемаше опозиционната роля. И накрая се превърна в основен опозиционен център, измествайки БСП като алтернатива на управлението. Радев беше патронът на промяната – лидер на едната част в разделението „статукво-промяна“.
В България сега има ново разделение, което минава по линията на евроатлантизма и благодарение на него е тази управленска сглобка. В момента Радев прави същото нещо – той иска да стане основен опозиционен център, давайки си сметка, че реално в парламента алтернатива няма. „Възраждане“ не може да играе тази роля, защото е крайна формация, която поставя под съмнение базови политически консенсуси като ЕС и НАТО.
-Подготвя ли президентът по този начин нова партия?
-Не, просто трупа политически капитал, който да използва след време вероятно в свой проект.
-С убийството на Алексей Петров завръща ли се мутренският период? Отдалечихме ли се още от Шенген?
-Убийството на Алексей Петров е един елемент от много неприятен контекст, в който влизаме. Само ще припомня убийството на Къро в Дубай, неуспешния опит за атентат срещу главния прокурор Иван Гешев. Ангел Христов, единият от така наречените братя Галеви почина в болница в Дупница, след като беше обявен за международно издирване. Четири епизода в рамките на няколко месеца. Представете как това се чете сред нашите партньори. Без съмнение попадаме в много неприятна серия, която може да ни коства влизането в Шенген, което е изключително важно за нас. Шенген, освен всичко друго, е и общо правосъдно пространство. Нямайте съмнения, че тези четири събития са прочетени внимателно в кабинетите на премиерите на Нидерландия и Австрия. Даваме им повод да покажат, че тяхната теза е била легитимна. Колкото във вътрешен план, мисля, че и Кирил Петков го изрази ясно – всичко това ще е повод да бъдат направени кадрови промени в службите. А техните ръководители към този момент са назначени от президента Румен Радев при кабинета на Стефан Янев през май-юни 2021 година.
-Очаквате ли през есента, когато парламентът заработи, изостряне на политическото говорене заради промените в Конституцията?
-Нямам никакво съмнение – основният политически разговор ще бъде воден между мнозинството и президента. Предложението 3 март да не е национален празник беше подарък за Радев. Надали проектът, който се предложи, ще мине без промени. Ако въобще мине.
