Съоснователят на изследователски център „Тренд“ Димитър Ганев е сред водещите политически анализатори у нас. Роден е през 1986 г. във Варна, където учи във френската езикова гимназия. След това завършва политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а в момента е главен асистент в същата катедра.
– Какво показва безпрецедентно трудният избор на председател на НС, господин Ганев?
– Изборът на председател на парламента е труден първо, защото няма мнозинство, което да се оформя евентуално за излъчване на правителство. Изборът се утежнява допълнително и защото следващият председател на Народното събрание е потенциален служебен премиер. Президентът Радев ясно показа своето отношение към кабинета на Главчев и искаше да го смени последния път, когато имаше тази възможност да назначава служебно правителство. Всичко това прави уравнението много трудно.
– Наистина ли вариантът Атанас Атанасов – председател на Народното събрание, а Бойко Борисов – премиер, е възможната развръзка от тази толкова сложна ситуация?
– Трудно виждам мнозинство около кандидатурата на Атанас Атанасов за председател на Народното събрание, а обвързването на двете неща ми се струва съвсем невъзможно.
Има шанс да се излъчи кабинет единствено с първия мандат на ГЕРБ, който да бъде подкрепен от ПП-ДБ, ИТН и БСП. Но трите политически сили имат достатъчно ясна позиция по въпроса за евентуална номинация на Борисов за министър-председател и са категорично срещу тази идея. Всъщност Бойко Борисов, оттегляйки своята кандидатура, отвори опцията за подкрепата на изброените формации. Това е единствената възможна формула в рамките на сегашното Народно събрание. Иначе отиваме на избори.
– Каква е вероятността да се постигне съгласие за правителство и каква – за нови поредни предсрочни избори?
Разговорите за кабинет между четирите формации, за които вече стана дума, все още – не са започнали. Много ми е трудно да дам прогноза в проценти. Но имайки предвид предварителните им позиции, шансът за предсрочни парламентарни избори ми се вижда по-голям, отколкото да се състави мнозинство в рамките на това Народно събрание.
– Кой ще загуби и кой ще спечели от евентуални избори, които вероятно ще бъдат някъде през зимата?
– По-скоро ще се направи всичко възможно и ще се добута до втората половина на март, за да не се прави кампания през зимата. Моето мнение е, че от парламентарно представените политически сили няма да има партия, която да е с рязко подобрени позиции. Когато се правят избори през няколко месеца, не можем да очакваме някаква кой знае колко сериозна динамика в електоралните нагласи. Това се видя съвършено ясно от изборите през юни и октомври тази година. И не смятам, че при нов вот има някаква възможност за алтернативно мнозинство отвъд това, което се очертава сега.
– Тогава става все по-актуален въпросът изчерпа ли се партийната система в България? Идва ли краят на системните партии?
– Нямам съмнения, че тази партийна система до няколко години ще претърпи много сериозна трансформация. Всички парламентарно представени партии страдат от висока степен на недоверие и има сериозен потенциал за възникване на политическа алтернатива. През последните 25 години средната избирателна активност в страната (като изключим кризата от последните две-три години) е 3,5 милиона гласуващи. На последните няколко избора активността е спаднала до около 2,5 милиона. Значи има 1 милион души, които са били активни гласоподаватели, но в момента не виждат политически представител, на когото да дадат доверие.
– Вече излизат нови политически проекти. Засега за президентска партия обаче само се говори, но няма нищо налице. Кога ще й дойде времето според вас?
– Големият въпрос е дали на терена ще се появи нов голям играч, който да размести електоралните пластове. Като казвам голям играч, който може да мобилизира толкова много хора, визирам само президента Радев. Обаче трябва да уточня, че под проект на Радев имам предвид само едно нещо – оставка като държавен глава и оглавяване лично от него на политически проект. Само това може да мобилизира силно потенциала за политическа алтернатива. Всякакви опити подобно нещо да се направи през други лица, близки до президентската администрация, няма да имат голям ефект. Разбира се, става дума за лично решение на Румен Радев, което със сигурност е много трудно, защото първо трябва да има оставка от президентския пост. Да излезеш от комфорта на твърдия мандат, от който има още две години, да слезеш от най-високата държавна позиция на партиен терен в калните битки без готова партия, без структури по места. Да приемеш всички рискове, включително като се окаляш. Решението никак не е лесно.
– А какво ще се случи, ако президентът предпочете за изчака?
– Ако не е Радев, ще се яви друг или други, които да заемат това пространство, защото политиката вакуум не търпи. При толкова ниско доверие към всички партии през следващите няколко години партийната система ще претърпи сериозна трансформация.
– Вижда се голямото напрежение в коалицията ПП-ДБ, възможна ли е раздяла?
– Тези противоречия не са от вчера. Може ясно да ги проследим месеци назад. Освен това смятам, че и в самото ДБ нещата не изглеждат съвсем розови. Ще припомня, че имаше доста сериозен дебат преди кампанията за последните избори дали изобщо да се явяват заедно ПП и ДБ. Тогава ДСБ застана в отбора на ПП, искайки общи листи. Не съм убеден при едно евентуално явяване поотделно, че съставните части задължително ще бъдат ПП и ДБ.
– Може ли да се стигне дотам, че да се явят отделно на следващите избори?
– Възможно е, но това няма да повиши тяхната електорална тежест. По-скоро някоя от партиите може да се окаже застрашена изобщо да прекрачи прага за влизане в парламента.
– Прекалено много се залагаше на влиянието на президентските избори в САЩ у нас. Но до встъпването на президента Тръмп в длъжност на 20 януари 2025 е трудно да се каже дали изобщо ще се извърти рулетката за правителство в България.
– И като встъпи в длъжност какво? Изборите в САЩ и победата на Доналд Тръмп ще предизвикат много сериозни промени в международните отношения, в американската политика, на европейския континент. Със сигурност ще има голям натиск върху либералния ред, който беше установен през последните няколко десетилетия. Но тук въпросът е по-скоро защо си мислим, че изборът на Тръмп или който и да е президент, премиер или канцлер на друга държава непременно ще направи някакво друго мнозинство у нас. Подобно нещо не се вижда. Или пък ще тръгнат преговори между потенциални партньори? Не, и това не се случва. Да си мислим, че външни събития ще ни решат вътрешните проблеми, е несериозно и буквално бягство от отговорност.
-Смятате ли, че наблюдаваме началото на нова антилиберална вълна?
Да, категорично. Съдейки от първите кадрови назначения на Доналд Тръмп, а също и от позициите му, заявени в предизборната кампания, очаквам много сериозна трансформация в американската политика и оттам в целия западен свят. И това е така, защото политическите трендове в западния свят в последните десетилетия се задават от Вашингтон. Тръмп идва със заявката да обяви война на този ред, да го промени из основи. Либералният ред ще бъде поставен под тежък натиск. Започва голям макрополитически тренд, свързан с доста по-консервативна линия, която вероятно ще се пренесе и в Европа.
Маргарита ДИМИТРОВА
