Димитър Гърдев: Външната политика абсурдно влезе във вътрешнополитическия дебат


Димитър Гърдев е бивш председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на еврофондовете на 51 Народно събрание. Ръководител е на делегацията на България в интерпарламентарната асамблея на ЕС – КОСАK. Председател на Комисията по външна политика на 46 народно събрание. Ръководител на Делегацията на България в Съвета на Европа.

– Г-н Гърдев, как ще коментирате предложението на премиера Радев Народното събрание да реши за разполагането на американските самолети в авиобаза „Безмер“? Какви са рисковете за сигурността ни?
– Решението на Румен Радев е правилно, защото по такъв сериозен въпрос трябва да има ясен дебат и да получи възможно най-широка подкрепа. Покрай дискусиите по темата, някои опозиционни партии популяризираха тези, че базите са американски и че България не може да управлява процеса. Още като председател на Комисията по външна политика имах възможност да се запозная със сходен казус и съм работил доста активно с американската страна тогава. И трите бази – Ново село, Безмер и Граф Игнатиево, както й логистичният център в Айтос, са съвместни съоръжения. Така че България има право да бъде информирана, да бъде взето нейното мнение предвид и крайното решение да е на парламента. Затова е правилно въпросът да се постави пред Народното събрание, да има изслушвания в комисиите, дебати в залата. Като същевременно се вземат предвид безпокойствата на обществото.

– Преди броени седмици тези самолети напуснаха летището в София, а темата беше обвърза с искания за отпадане на американските визи. Доколко легитимна е позицията на България да поставя подобни условия?
– Нашата позиция е напълно легитимна. Въпросът за визите не е поставян само във връзка с тези самолети. Както предишни правителства, така и аз като председател на външната комисия, съм го повдигал пред тогавашния посланик Херо Мустафа. Има точно определени показатели – отказите на консулската служба в България или просрочени визи и хора, които са получили визи по определен статус и са останали в САЩ, което се счита за нарушение. Това са важни компонентни за решението, което трябва да вземе американският президент за отпадането на визите и ние отдавна сме изпълнили критериите, особено по втория показател.
Имаше разбиране и мисля, че бяхме на прага да отпаднат визите ни за САЩ, но политиката на новата американска администрация се промени. Президентът Доналд Тръмп започна сериозна борба с незаконната емиграция, постави нови условия. Само ще припомня, че при предишната администрация Румъния получи право за безвизово пътуване до САЩ, но за кратък период. Доналд Тръмп ги върна обратно. Отделно той поставя въпроса кой от съюзниците в НАТО реално е изпълнил ангажиментите си към него. Знаете, че Тръмп директно заяви – за какво ми е НАТО, когато Америка има нужда от държавите в алианса, те не се явяват, а когато те поискат помощ, ние им я даваме. При така поставен въпрос от американска страна кой колко ще помага, ние отговаряме – с базите.

– „Булгаргаз“ и „Боташ“ подписаха протокол за замразяване на договора за 15 месеца. Как оценявате тази договорка, постигната при срещата на Румен Радев с Ердоган?
– Не съм бил член на енергийната комисия и не мога да дам конкретен отговор. Присъствал съм в зала на изслушванията на предишния енергиен министър, на директора на „Булгагаз“. Най-важното в този договор е до колко той може наистина да донесе полза за България. Виждаме натрупани задължения по „Боташ“, което показва, че сме загубили, вместо да спечелим. Затова нямаме нужда от такъв договор, трябва да се търсят нови подходи.

– У нас се разрази сериозен скандал около така наречената „Киевска декларация“ от 15 юли. Как четете този казус – има ли разминаване между официалната ни позиция и сигналите, които излъчваме навън?
– За съжаление, външната ни политика влезе във вътрешнополитическия дебат, което е абсурдно. Искам да обърна внимание на това, че външната политика се задава от Народното събрание, а Министерски съвет изпълнява решенията на парламента. Затова се връщам към предишната декларация, която приехме в 51-ото НС и на която съм един от авторите. В нея ясно посочихме каква ще е политиката на България спрямо конфликта в Украйна. Там се казва, че международното право е нарушено, но постигането на мир трябва да бъде единствено по дипломатически път, не чрез война.
Най-важното в декларацията беше, че забраняваме изпращането на български военнослужещи в Украйна без да се постигне международно признато споразумение от ООН, ЕС и НАТО. Участието на България в мироопазващи сили може да бъде само след такъв мандат. Този мандат трябва да бъде от ООН, гласуван в Съвета за сигурност. Това означава, че и петте постоянни членки Русия, Китай, САЩ, Франция и Великобритания са съгласни на тази мисия. Много е важно това съгласие на всички участници, иначе ще бъдат атакувани. Руският президент заяви, че разполагането на чужди войски на територията на Украйна, без той да е дал съгласие, е изключително опасно.
На последната среща в Париж, покрай Коалицията на желаещите, ми направиха впечатление тези многонационални сили за намеса. Първо, те не са многонационални, защото не са под егидата на ООН, нито под егидата на ЕС. Това са национално сили, които по не знам какъв принцип тренират разполагане в Украйна. В този случай България спокойно може да извади решението на 51-ия парламент и да посочи, че не допуска български въоръжени сили да участват в локални авантюри. Най-важното обаче е, че военна операция срещу Русия, без нейното съгласие и без САЩ, е абсолютна авантюра. Както виждате, Америка не се присъедини към тази коалиция. През цялото време говореха, че няма да участват директно в руско-украинския конфликта – още от времето на Байдън.

– Възможно ли е България да балансира, като участва само в енергийното и икономическо възстановяване на Украйна?
– Да, ние подпомагаме икономически Украйна. Някои държави като Унгария и Словакия не се съгласиха. Ако си спомняте началото на конфликта, ние пуснахме зелени коридори, у нас дойдоха големи количества украинско зърно, направиха дъмпинг на българския пазар, даже се стигна до протести. Да не забравяме, че подкрепяме и бежанците от Украйна, като у нас те наброяват 180 хиляди души. Даваме им помощи, осигуряваме им жилища, работа. Също така участваме в мисията на Европейския съюз, като обучаваме украински военни специалисти, извън територията на Украйна.

– Наскоро коментирахте, че политиката на САЩ под ръководството на Доналд Тръмп тръгва рязко към ескалация и че старият световен ред окончателно си е отишъл. Какво е мястото на България?
– САЩ ясно демонстрират, че имат нов подход. Още от времето на Обама, в редица документи, те посочват, че са единствената свръхсила. С активните си действия на Тръмп, още от първия му мандат, той поетапно излиза от всякакви международни споразумения. Цялата структура на световния ред и сигурност се градят на четири основни договора. Независимо дали републиканци, или демократи бяха на власт, тези договори поетапно бяха денонсирани – договорът за ракетите със среден обсег, който гарантираше сигурността на Европа, договорът за противоракетна отбрана, дори договорът за неразпространение на ядрено оръжие е поставен под опасност. Америка категорично излиза от стария световен ред. Президентът Тръмп атакува ООН, атакува Световната търговска организация с митата, които въведе, напусна Международния наказателен съд, ЮНЕСКО. Сега на прицел е НАТО. Това е настъпателна политика и е свързана с нова система, която Америка иска да изгради. В тези нови реалности САЩ преминават към двустранни договори с всяка отделна държава. Това означава, че единственото, което България може да постигне, е да бъде в съюз. Ние имаме късмета да сме член на ЕС, който единствен успява да се противопостави на тази нова американска политика.

Петя Бахарова