Димитър Гърдев е дипломат и политик. Народен представител в 45, 46 и 51-ото Народно събрание от ИТН. В настоящият 51-ви парламент е избран за председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. В 46-ия парламент е заемал позицията на председател на Комисията по външна политика. Ръководител на делегацията в Съвета на Европа.
Г-н Гърдев, връщате се от форума за сътрудничество между комитетите и комисиите по европейските въпроси на националните парламенти на държавите членки на ЕС. Какво обсъждахте?
-Това са редовни форуми на парламентите на страните членки на Европейски съюз. Те се провеждат периодично четири пъти всяка година. На това посещение, което беше във Варшава, Полша представи своите приоритети за председателство на Европейския съвет следващите шест месеца.
-По време на този форум стана ли дума за най-актуалната тема – действията на Доналд Тръмп? В този контекст какви са очакванията ви за Европа, света и България?
-При дискусиите и срещите с моите колеги естествено обсъждахме и тема Тръмп. Знаете, че в Полша предстоят избори, там има големи различия между позициите на различните партии, на Доналд Туск, на Анджей Дуда, които са диаметрално противоположни и по въпроса за Тръмп. Има нещо, което е много характерно за Полша, а то е, че тя гледа на сътрудничеството си със САЩ като основен приоритет.
Основните теми, които бяха разглеждани на форума, бяха свързани в полското председателство в контекста на промените в света и стратегическата автономност на Европейския съюз. Сигурността беше поставена като основен приоритет и желанието на Европа да структурира своите отбранителни възможности. Именно по този въпрос, в моето изказване на форума, подчертах, че България подкрепя механизмите, които могат да подпомогнат българската индустрия и фирми. Всяка държава, член на ЕС, е поела ангажимент да участва в общата европейска отбрана. Тук не говорим за обща европейска армия, а за отбрана. По този механизъм се предоставят възможности на минимум две държави и три фирми да участват в общи проекти. Това дава възможност на българските фирми да бъдат допуснати до най- високоразвитите технологични лаборатории и разработки в света. Знаете много добре, че те са секретни и с ограничен достъп. Тук виждам големи възможности за нашата страна.
-Каква точно е възможността на България да участва в подобни отбранителни проекти?
-Този процес върви от 2017 година. България, доколкото си спомням, участва в 13 проекта. Даже имаме един напълно финансиран за воден дрон, разработен от Морската академия във Варна. Също така имаме участие в артилерийските системи, в системите за навигация. Тук става дума не да произвеждаме изтребители, а да участваме в разработката на колесниците на машината, на електрическото оборудване, на системите за сигурност, за навигация. Това са много големи перспективи за страната ни. На форума във Варшава беше засегнат въпросът за разширяването на ЕС. Аз подчертах, че България твърдо подкрепя разширяването му към Западните Балкани, но при пълно спазване на процедурите и на приетите правила в преговорната рамка. Тук, разбира се, става въпрос за нашата съседка Северна Македония и по-точно спазването на двустранните договори, които са подписани между нашите две държави.
-В същото време от македонска страна се търси и най-малкият повод за конфронтация, езикът на омразата е очевиден.
-В Полша имах работни срещи с колеги от Румъния, Гърция, Турция, Кипър и мога да кажа, че България получава разбиране за своята принципна позиция. Реално със Северна Македония нямаме двустранен спор. Ние не трябва да бъдем в пряк диалог със Скопие, тъй като това е процес, който се води от Европейския съюз. Преговорната рамка е подкрепена от всички държави членки, поставена е като предварително политическо условие пред Република Северна Македония. Има вече трети доклад на съвета, в който присъства точката, че Северна Македония не изпълнява предварителното условие за начало на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Езикът на омразата, спъването на двустранните проекти рефлектира като бумеранг върху преговорния процес. Така че ние преки разговори и дискусии с нашите колеги от Скопие нямаме. Те имат едно задължение и трябва да разберат много ясно, че преговорният процес е едностранен път. Не може Република Северна Македония да поставя условия на държавите членки. Европейският съюз поставя необходимите условия на страната кандидат за промяна на законодателство, в това число и на конституцията. Такъв е пътят, който минаха всички държави, включително и България.
-Тези дни Северна Македония отново заговори за шопска нация и отделянето й. Какъв е коментарът ви?
-В това говорене директно прозира Белград. Само да припомня, че шопската нация е стояла като въпрос между двете ни държави още от времето на Тодор Живков и Тито. Тогавашната политика на Белград се опитваше да всее раздор в българското общество като представяше шопската нация като отделна от българския народ. Сега виждаме как се връщат тези комунистически постулати. Затова трябва да се обяснява на нашите граждани и на партньорите ни по света, че това говорене не е родено в Скопие, а е взето директно от политиката на комунистическа Югославия.
-Как ще коментирате политическа ситуация в Сърбия? Въпреки оттеглянето на Вучич, протестите там продължават.
-След десетилетното управление на Вучич сръбското общество вижда, че върви по път, който ги забавя от европейската интеграция. Рязкото завиване на управляващите към Москва след началото на войната в Украйна и сближаването с Китай фактически стопира европейската интеграция на страната.
Не знам дали забелязахте, че само преди няколко седмици Сърбия отказа дългогодишното сътрудничество във военната област с Москва. Има промяна в сръбската политика и то в проевропейски контекст.
-Споменахте Украйна, вижда ли се края на войната там? Ще има ли срещи между Тръмп-Путин и Тръмп-Зеленски?
-Самите лидери обявиха, че такива срещи ще има. Путин заяви, че е готов. Проблемът при Зеленски е, че той издаде указ, с който забранява воденето на преговори с Москва. Но пък виждаме позицията на президента Тръмп и на цялото му обкръжение, които в един глас говорят, че конфликтът в Украйна трябва да спре в активната му военна фаза и трябва да започне преговорен процес.
-Какви са прогнозите ви за света, Европа и България през 2025 година?
-Тръмп заяви, че идва нова златна ера за Америка, Урсула фон дер Лайен каза, че Европа не може да върви по стария път. Китай заяви, е се намираме в промени, които не са виждани от 100 години и тече тотална трансформация . Путин също се изказва в тази посока.
Новата американска администрация е със заявки за кардинална промяна на курса на САЩ. Имаме нов Европейки парламент, нова Европейска комисия, които по същия начин заявяват, че Европа няма как по стария начин да отговори на новите предизвикателства. Виждаме една Русия, която е затънала във войната и се опитва да излезе от тази авантюра, и да намери мирно решение. Китай от своя страна е с абсолютна заявка за лидерство и в изкуствения интелект, и в производството. Най-важното обаче е убедеността на всички, че трябва да се започне процес за нов справедлив световен договор.
Ние, в България, трябва да сме абсолютно наясно, че сме с равни права в Европа. Че можем да правим предложения и да издигаме инициативи. В тези времена на промени има перспективи и възможности за страната ни.
-Какъв живот давате на 51-ия парламент и съответно на правителството?
-ИТН е част от управленската коалиция и сме с ясното съзнание, че българските граждани са уморени от осем поредни избора. От гледна точка на външната политика, формирането на редовно правителство в рамките на стабилен парламент е от изключителна важност. Не можете да си представите колко олекваше позицията на България със служебни правителства в продължение на три години.
Петя БАХАРОВА
