Димитър Рачков най-после се завърна към амплоато, с което започна кариерата си и доказа, че мястото му е сред майсторите – драмата. В новия сериал на БНТ и „Дрийм тийм“ „Всичко за сина ми“ талантливият актьор е в ролята на самотен баща, който преминава през сложни психологически състояния и преживява всевъзможни емоционални противоречия и битови неуредици, докато заблуждава сина си, че майка му е починала.
„Тази лъжа води до крайно неприятни последици. Ролята е много по-различна от всичко, което съм правил през последните години“, разказва Рачков. Самият той не се наема да отговори дали е добър баща на Митко Рачков-младши, който вече е студент във Франция. „Това може да каже само и единствено моят син“, отсича артистът. Именно с наследника си той влезе в драматичен екранен дует – своеобразна увертюра към „Всичко за сина ми“. В сериала на Нова телевизия „Откраднат живот“ двамата Рачкови са баща и син, които животът разделя. И на двете саги сценарист е Христина Апостолова – майката на Митко Рачков младши и на Петър Милошев, който в „Откраднат живот“ си партнираше с батко си, а сега, във „Всичко за сина ми“ е в централния образ на тийнейджър, заложник на конфликта между родителите си.
Може би и тези два сериозни образа са сред мотивите на Димитър Рачков да обмисля завръщането на истинската сцена.
„Аз първо съм театрален актьор, а след това – телевизионен водещ. Играл съм в Народния театър със Стефан Данаилов, Велко Кънев, Ванча Дойчева, с най-големите. Дори и в най-смелите си детски мечти не съм се виждал да им партнирам“, сподели той пред „Филтър“. „Прави ми се нещо бутиково – моно спектакъл или камерна постановка. Но пиесата трябва да е качествена и вълнуваща – класическа или съвременна, и режисьорът да е човек, на когото имам пълно доверие. Ще бъде чудесно, ако текстът е на български автор, дори предпочитам. Ако започна работа по подобен проект, ще ми трябва достатъчно време, за да му се отдам напълно – иначе няма смисъл. Имах няколко предложения за театър, но съвпадаха с ангажиментите в предаванията и нямаше как да стане. Носил съм по две и повече дини под една мишница и знам, че не е работа – телевизионната машина те засмуква и завърта“.
Рачков не крие, че не от вчера се оглежда за история, която да превърне в театър. Няма навик да оставя нещата от живота на случайността.„Съдбата си е съдба, но аз съм зодия Дева и обичам сам да определям посоките и пътищата. Девата у мен вечно провокира да анализирам, да чопля, да правя изводи.“ Разказва, че Васил Василев-Зуека, който е роден няколко години преди него, отдавна го е предупреждавал за вечните неспокойни търсения на Девата, които с възрастта може и да се засилят.
Първият му учител по театър е Димитър Еленов. „Той запали пламъка в мен, още в първи клас си казах, че искам да стана актьор. Бях на седем, когато отидох в студията в Пионерския дом в Бургас. Митко Еленов вече беше име, гледахме го като човек от голямата сцена – изключително обаятелен, изключително харизматичен, изключително строг в хубавия смисъл на думата. Освен мой учител, беше и мой приятел. Той ме направи артист, осмисли целия ми живот, и досега е моя мярка“.
Рачков влиза във ВИТИЗ в най-гладните години от началото на така наречения преход. С Христо Бонин и Пенко Господинов делят студентската квартира и полугладното съществуване. Влиза и в атрактиввни персонажи, макар че в четвърти курс професорката му Димитрина Гюрова му казва: „Много си талантлив, но Хамлет няма как да изиграеш“. Той обаче е толкова убедителен като Хорацио, че Крикор Азарян го хвали искрено, а Захари Бахаров му казва „Митак, през първите пет минути всички очакваха да ги разсмееш, но след това престанаха да дори да се усмихват“.
Отива по разпределение в театъра на Сливен, където хората на сцената са повече от тези в залата. Толкова се отчайва, че се чуди дали да не замине като сезонен работник в Гърция. „Щях да изкарвам повече пари, отколкото като млад артист у нас. В онези години в България мизерията и инфлацията бяха убийствени, а на зрителите хич не им беше до изкуство.“
Скоро обаче забравя за тези хамлетовски колебания, защото започва столичната му възходяща кариера. Лилия Абаджиева го режисира в „Страданията на младия Вертер“, „Отело“, „Ромео и Жулиета“. Рачков се справя чудесно и с Гьоте, и с Шекспир. В Народния театър дебютира в „Двубой“ – там негова кръстница е Аня Пенчева, която след първото им излизане пред публиката, тя е прелъстителната Амалия, му казва, че повече няма какво да го мисли. Толкова е добър като Тихол Чушкаров. Зрелището във версията на Николай Ламбрев е бомбастично за академиците в края на миналия век – с песни на Кирил Дончев по текстове на Стефан Цанев, „истинска балканска поп рок глума с барут, динамит и други драматически действия“.
Следват 11 сезона в Народния театър, през последните три от които Рачков отново е раздиран от екзистенциални терзания – да остане ли актьор в първата трупа на държавата със средноаритметична заплата 300 лева или да се отдаде на телевизионни халтури, за да спечели достатъчно пари и да загърби счетоводството на бедните. Чувства се задължен и към родителите си, които не спират да му помагат и да го подкрепят. Работи като луд – играе почти всяка вечер в Народния и снима всичко, което се изпречи пред погледа му. „Не съм отказвал и масовки в чужди продукции – за ден там взимах сума, равностойна на месечното ми трудово възнаграждение“, разказва Рачков. Ермано Олми – един от най-значимите и влиятелни режисьори в италианското кино, който снима у нас многократно награждавания си исторически епос „Занаятът на оръжията“, му вдига гарда с чиста съвест. Но в един момент настъпва изтощението от непрестанния маратон. „Реших, че ще е по-почтено да избера телевизията. Не обичам да претупвам, да ощетявам един жанр за сметка на друг, едни хора заради други“. Точно тогава Малин Кръстев го навива да се включи в „Господари на ефира“. Братята Халваджиян вече са наясно с огромния потенциал на артиста от Народния театър и му правят предложение, на което той не може да откаже.
Между воденето по Нова телевизия през годините Рачков няколко пъти успява да се включи в театрални приключения. Развихря се във „Вражалец“ по Ст. Л. Костов – хит, който се превръща във феномен с броя на представленията. Заради старото приятелство с Юлиан Вергов, Владо Карамазов и Захари Бахаров влиза в „Спанак с картофи“ в ролята на Бахаров, когато той снима по света. Моноспектакълът му „Забраненото шоу на Рачков“, естествено, е комедия, но е истински драматичен в онези етюди, които съвършено сериозно разкриват случващото се в кухнята на тв форматите.
Албена АТАНАСОВА
