-1 C
София
петък, 14 февруари 2025 г.

Димитър Шумналиев: Сексът е потайна банка с всевъзможни авоари

Навръх Нова година „Колибри“ пусна „Поема за бохема“ – новия роман на Димитър Шумналиев за непредсказуемите чувства, за опустошението на сърцето и греховете на щастието, за разноликата съдба на поколението между комунизма и демокрацията. Действието се развива в София в годините на „зрелия“ социализъм. Някогашни съученици от гимназия в „Лозенец“ преживяват заедно както драматични интимни случки, така и общата си съпротива срещу нормата, идеологическа и морална. Душата на разнородната компания е Коко Бохема – роден артист и красавец, неприспособим към режима, мечтаещ да се качи на легендарния „Ориент Експрес“, който да го отведе до лелеяния Запад. Повествованието е изключително експресивно, сюжети са изпълнени с въздигащи и принизяващи страсти, ненаситна любов и предателства, нанизани в руслото на документални събития. Димитър Шумналиев казва, че „Поема за бохема“ е за постоянната жажда за обич, за всекидневните ни малки или големи жертви, за времето, когато бохемите знаят, че щедростта означава спомени. „От този роман става ясно, че човек може да обича и пепелта“, категоричен е известният журналист и писател. 

– Споделете вашата дефиниция за бохем, господин Шумналиев. 

– Бохемът не живее в безвремието, иска си обществените подробности, не съществува без контекст. Затова и вирееше в соца – имаше предпоставки, които го захранваха. Бохемът, тази странна птица, не искаше да влезе в кафеза, все бягаше от нормативните вериги, все се ежеше на системата. Която пък отглеждаше бохема, за да му гледа сеира. Системата дебнеше свободолюбивите натури, а пък ние, свободолюбивите натури, знаехме, че ни дебне. Бяхме наясно кой е щатният съгледвач на Държавна сигурност в Съюза на писателите, в Съюза на журналистите, на художниците, на композиторите… Странно или не, взаимно си играехме, но не на стражари и апаши, понеже и стражарите, и апашите бяха предварително известни. Играехме прямо и директно. Нямахме друг избор. Тогава и портиерите бяха сътрудници на службите – знаеха кой младеж с коя девойка си тръгва и кои от тях ще се разделят в зори. Знаеха и тайните ни квартири, и тайните ни намерения. Похожденията ни бяха очевидни, нямаше как да ги скрием от октопода. Осъзнавахме, че не можем да го надхитрим, затова не се правехме на нелегални. Завоеванията бяха очевидни, имаха форми, паспорти и домашни адреси. Октоподът си затваряше очите за красивите плодове, които крадяхме, за да имаме среднощна публика.

Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg

Последни новини

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img