Борислав Петранов е директор на Българския културен институт в Берлин. Заемал е този пост и във Виена. Роден е в Плевен. Завършил е Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. Той е режисьор, драматург, театрален критик, театрален историк, културен мениджър.
– Господин Петранов, как действа днес един български културен институт в чужбина на фона на технологичния бум и културния глобализъм?
– Всеки културен център трябва да има програма за 4 години напред, а тя е задължително да е фиксирана поне за първото полугодие. Но нещата се променят и така често програмата се оказва остаряла. На повечето места се разчита на вкуса на директора. Дойдох в Берлин от Виена, където имах на разположение огромна галерия, плюс още една на приземния етаж, която направихме по моя инициатива. Във Виена имахме възможност да правим минимум две изложби на месец. Тук, центъра в Берлин, на шега наричам моето ОФ клубче, защото е значително по-малко. Във времето обаче установих, че това пространство носи особен дух, като хамелеон е, с всяка следваща изложба променя своето излъчване. Установих, че върши чудесна работа за камерни събития, представяне на книги, концерти, филмови прожекции, стендъп комедии.
– Как стоят нещата с финансирането на един такъв център като берлинския?
– Както може да се предположи, финансирането не е достатъчно. Трябва да отбележа обаче, че в последните години има програми, по които можем да кандидатстваме с проект и да получим допълнително финансиране. Това е много важно за мащабни проекти, които няма как да бъдат планирани в годишния бюджет. С такова допълнително финансиране успяхме да направим големия концерт на Софийската филхармония в Берлинската филхармония. Събитието изискваше много средства, защото съставът беше около 70 души.
Аз съм от директорите, които са имали щастието проектите ми да бъдат подкрепяне от държавата. За някои събития успяваме да намерим спонсори, но през последните години спонсорството категорично намаля.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Петя БАХАРОВА