27.8 C
София
четвъртък, 20 юни 2024 г.

В деня на Константин и Елена почитаме император, майка му, наш мъченик и нестинарите

На 21 май църквата почита паметта на Свети Константин и Елена. Това е последният пролетен празник, чиято обредност вече подсеща за настъпващото лято. Имен ден днес празнуват всички с имената Константин, Елена и техните производни.

Свети Константин бил римски император (306-337 г.).

Роден в Ниш (днес в Сърбия), той се издигнал до виден пълководец във войската. След смъртта на баща му император Констанций Хлор, Константин бил поставен от войската на негово място. Той бил възпитан в езическата вяра, но след едно видение на кръст в небето и надпис „С този знак ще победиш!“ наистина победил и решил да спре гонението на християните. За целта той издал указ в Медиоланум (днес Милано, Италия) през 313 г. за признаване на християнството като позволена религия.

Това позволило християнската вяра да се разпространи по цялата римска империя.

Затова делото му се смята за апостолско. Константин свикал Първия вселенски събор на Църквата в 325 г.

Майка му, света Елена, предано работила за утвърждаване на новата вяра и по неин почин бил открит Христовият кръст, били построени множество християнски храмове. Затова и тя се почита като равноапостолна.

Мъченик Константин бил родом от Трънския или Пиротския край и още като момче отишъл в София да работи у търговци на овце, цинцари. Но един ден крадци ограбили господарите му и младият Константин бил наклеветен за кражбата. Той бил измъчван да признае, но невинното момче не можело да поеме такава вина. Тогава бил предаден на турци, които му поставили условие да приеме исляма, за да не го изтезават повече.

Константин решително отказал и след поредица нови изтезания бил обезглавен, а тялото му захвърлили в полето. Християни, които разбрали за убийството, прибрали тялото на момчето и го погребали. Това станало в 1737 г. През следващите десетилетия много хора се стичали на гроба му и получавали изцеления.

Традиции

Празникът започва няколко дни преди 21 май – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата. Общоселското приношение на животно (бик, овца) се извършва до църквата на специално място – курбан. Курбани се правят и на аязмото, и в двора на конака. Според някои сведения предпочита се животното да бъде бяло и да е на нечетен брой години. Освен животно, на Св. св. Константин и Елена се принасят и обредни хлябове.

В навечерието на празника се правят тържествени посещения при главния нестинар. Процесиите начело с попа са в селото или до съседни села, като нестинарите се събират у главния нестинар и с „опашатите икони“ /икони с дръжка отдолу/, тъпани и гайди тръгват от къща на къща, за да няма болест. Навсякъде ги посрещат добре, даряват ги с пари и гощават на трапеза. На мегдана предварително се приготвя голяма клада от дърва.

Според народното вярване играта в огъня е Божия дарба. Нестинари стават и мъже и жени /главно жени/, като обикновено са от едни и същи родове – предава се по наследство. Деца и старци не влизат в огъня. Особено място в нестинарското общество заема т.нар. „главен или пръв нестинар“, най-често това е жена, най-възрастната, която най-продължително издържа в огъня. Именно в нейната къща, се намира „столнината“на нестинарите.

„Столнината“, или „конакът“ представлява един малък параклис, в който се пазят свещените икони на Св. св. Константин и Елена, в червени калъфи, а на стените висят един или два тъпана /свещените нестинарски тъпани/, на които се думка само в деня на нестинарските игри. Там се пазят също и „опашатите икони” на светците, носени само в този ден.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини