Тома БИКОВ
Руското правителство обяви списък от 47 държави, чиито граждани могат да получат политическо убежище в Русия, ако не споделят ценностите в своята страна. В този списък е включена и България, която беше обявена за вражеска държава малко след началото на руско-украинския военен конфликт.
Това руско предложение представлява интересен експеримент, който си струва да се наблюдава в бъдеще, и то най-вече в България. Това е така, защото според социолозите българското общество е едно от най-русофилските в Европа. Според последното социологическо проучване, проведено от Европейския съвет за външна политика, около 63 процента от българите са против увеличаването на оръжия за Украйна, а 61 на сто смятат, че Европа трябва да подтикне украинската страна към мир. Като цяло симпатиите в българското общество по отношение на Русия са доста повече, отколкото по отношение на Украйна.
Към всичко това трябва да прибавим и факта, че на последните избори откровено русофилската формация „Възраждане“, която обявява, че България е колонизирана от Запада, и се противопоставя категорично не само на западните ценности, но и на българския геополитически избор, се класира на четвърто място. Това говори, че в България има значително количество хора, които не споделят официалните ценности на своята държава и биха могли да се възползват от руското предложение, като потърсят политическо убежище. Това би могло да се случи сравнително лесно, защото българските граници са отворени и трудно някой би могъл да бъде задържан насила да живее в България. Макар и българо-руските отношения да са замръзнали, пътуването дотам е значително по-лесно занимание в сравнение с годините на социализма.
Тогава, за да потърси политическо убежище в страна, която изповядва други ценности, човек трябваше да рискува живота си и да се превърне в невъзвращенец.
Допреди да дойде последното руско предложение, се наблюдаваше по-скоро опит за установяване на руски граждани на българската територия, отколкото български на руска. В Поморие например има цял руски квартал, а изобщо по българското Черноморие руснаците бяха едни от най-активните купувачи на имоти с цел постоянно пребиваване в страната ни. Лично аз не съм чул българин да е имигрирал в Русия нито по политически, нито по икономически причини. Ако има такъв, то това би било по-скоро новина и изключение, отколкото правило.
Затова би било интересно да се проследи българското движение в пространството след руското предложение за предоставяне на политическо убежище. Моята прогноза е, че политическо убежище в Русия ще потърсят не повече от 10 души, като дори и това число ми се струва леко завишено. Ако България отправи подобно предложение към руските граждани и те могат да напуснат свободно страната си, количеството хора, които ще се заселят в страната ни, ще бъде значително по-голямо.
Въпреки непрестанното оплакване от действителността българите живеят далеч по-добре в страната си, отколкото биха живели в Русия. Впрочем те биха живели по-добре в България, отколкото в повечето западни държави. Може би това е причината напоследък завърналите се от чужбина да са повече, отколкото заминалите. Тази тенденция се наблюдава от около десетина години и показва, че българското общество се е стабилизирало след революционния шок от 1989 година.
Впрочем в съвременния свят емиграцията, която променя драстично живота на българина, би могла да се случи именно в страни като Русия. Те се различават много повече от българския начин на живот, отколкото бленуваните по времето на социализма западни държави. Миграцията е сложно движение на бягство от едно пространство в друго. То обаче има смисъл само ако другото пространство е далеч по-различно и в същото време далеч по-привлекателно от това, което човек обитава преди нея. В глобализираното пространство на Запада, което е достатъчно унифицирано, за да допуска съществени разлики, напускайки страната си, човек се опитва по-скоро да напусне себе си. Затова и в западните страни е пълно с български емигранти, които съзнателно или несъзнателно искат да се върнат в България. Те сякаш са разбрали, че тук стандартът им на живот ще бъде по-добър, отколкото там. Защото той не се мери само по номиналната заплата, а и по това колко свободно време има човек, какъв социален статус притежава в обществото, каква е работата му, в каква среда живее и колко сигурен се чувства. Страната ни всъщност не е чак толкова лошо място за живеене. Във времената на късния социализъм и ранния преход към демокрацията надеждата за по-добър живот се състоеше в простото решение на емиграцията. Смяната на пространството изглеждаше като универсално решение на всички лични и житейски проблеми. Смелостта да бъде взето подобно решение се ползваше с престиж и авторитет в обществото, а тези които го правеха, бяха определяни като по-будната част от нацията.
Днес емиграцията е въпрос, който не поражда емоция и не е повод за възхищение. Понякога тя дори предизвиква съжаление, защото на постъпката на емигранта се гледа като липса на избор – той сякаш не е имал друг шанс, освен да емигрира.
На този фон идва и предложението за политическо убежище в Русия. От него едва ли биха се възползвали и най-радикалните привърженици на руските държавни ценности, а ще продължат да подкрепят Русия оттук. Защото в България нямат проблем да го правят. Това пък е доказателство, че българското държавно устройство все още е либерално-демократично и плуралистично. Тук все още всеки може да се възмути публично от водената от държавата политика и дори да превърне това свое възмущение в политически капитал. Подобно нещо се случва далеч по-трудно в Русия, която предлага на част от възмутените своята закрила. Там обаче те ще трябва да жертват не само топлото българско слънце, мекия климат и сигурната среда, но и самото свое възмущение. Защото да си възмутен от руската власт, докато си в Русия, вече е престъпление.
*Добре дошли в Русия.
