Доц. д-р Наталия Киселова е родена в Казанлък. Завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ със специализации по правораздаване и публична администрация. Сега е преподавател по конституционно право в Софийския университет.
– Госпожо Киселова, изненада ли ви решението на Конституционния съд?
– Изненада ме в два аспекта. Първо, очаквах ограничените президентски правомощия да бъдат изцяло възстановени, а не само частично. Второ, не очаквах съдиите да разширят още понятието „форма на държавно управление“ с фигурата на главния прокурор. Досега в това понятие „съдебна власт“ се включваха двете върховни съдилища, прокуратурата, следствените органи и Висшия съдебен съвет като кадрови орган. Сега включиха и главния прокурор. Това предопределя и как ще се развие правосъдието занапред – чрез промяна на законовата уредба и обновяване на съставите на органите.
– Решението на КС завинаги ли е – след време допустимо ли е да има подобно оспорване?
– След време е възможно, да. Ново искане (за тълкуване) би било допустимо –по запазените разпоредби. Или пък по тези разпоредби, по които не се постигна мнозинство и бяха отклонени – за служебното правителство, двойното гражданство за депутати и непрекъсваемостта на дейността на Народното събрание. Но при нов състав на съда и при нови условия при прилагането им.
– Стана ясно, че не е лесна работа да се изменя Конституцията. И все пак какви промени според вас са необходими и кой трябва да ги направи, така че да бъдат по-устойчиви?
– Всяка промяна, не само в Конституцията, но и в живота, е трудна. За промени в Основния закон е необходимо високо мнозинство и фрагментираните „къси“ парламенти не дават надежди. Дълголетието на конституционни норми се дължи не на сложността за създаване/изменение, а на признаването им като „правила на политическата игра“ от политическите партии и от гражданите. Както при футбола – познаването и спазването на правилата от играчите и зрителите предопределя яснота за победители и загубили, капитани и голмайстори, предвидимост в кръговете на първенствата, недоволство от футболните хулигани. За съжаление, в политиката партиите невинаги спазват правилата, често не ги и познават. Гражданите също често не са чели Конституцията и очакват от нейните разпоредби неща, които тя не може да им даде – качествено здравеопазване, справедливо заплащане на труда, грижа за хората в неравностойно положение, честни и отговорни политици, управление без корупция. А тези неща са резултат на оперативната политика, от конкретни действия от управляващите, които селектираме на избори. Тогава, когато избирателната активност спада драматично, дори няма избрани управляващи, камо ли да претендираме за провеждане на антикорупционни, справедливи или социално отговорни политики.
– Реформа на съдебната система – за нея вече толкова дълго и много се говори, че обикновеният гражданин съвсем се обърка и нищо не разбира. Каква трябва да бъде тази реформа, кои са спорните въпроси?
– Гражданите, които не са юристи и нямат общо с правосъдието, даже изпитват досада. Два аспекта има правосъдието. За гражданите и за бизнеса – пътят към съда да е винаги отворен, да има законосъобразно и правилно, ако може и справедливо, произнасяне в разумен срок от съда или ако е за прокуратурата – да няма „вечен обвиняем“, да не се плячкосват печеливши фирми. За съжаление, както образованието, здравеопазването, социалните грижи за хора в неравностойно положение станаха социални услуги, така стана и с правосъдието. За справедливото правосъдие се говори като за услуга. Това ми се струва недопустимо. Не може всичко да се свежда до парите и цената на услугата.
За магистратите е по-сложно. Част от тях не искат реформи, защото са административни ръководители, или са с ниска натовареност. Най-много работа има на най-ниските нива на съда и прокуратурата и магистратите трябва да бъдат стимулирани да останат да работят там. Вместо това виждаме многочислени върховни съдилища и прокуратура. Коментира се като сериозна злоупотреба възможността за командироване във върховните съдилища и прокуратура, особено след 2018 г.
Натовареността на магистратите и техните възнаграждения, които не са малки на фона на възнагражденията на другите отговорни професии, ограничаване на командироването в по-горестоящ съд или прокуратура без конкурс, предвидими конкурси. Юристи с добро име и професионални биографии във ВСС и в Инспектората към ВСС също са необходими. Като начало промени в устройствения Закон за съдебната власт след Решението на Конституционния съд очаквам да има.
– Вероятно отиваме към следващи предсрочни избори през есента. Кога е най-вероятно да се проведат?
– Най-ранната възможна дата вече е 13 октомври, но са възможни 20 или 27 октомври. Защото между насрочването на изборите от президента и деня за гласуване трябва да има два месеца.
– Бихте ли разяснили през това време кой ще управлява държавата – продължава ли животът на сегашния парламент? Ще има ли нов служебен кабинет и кога ще бъде назначен?
– Избраното на 9 юни т.г. Народно събрание ще продължи да е в мандат до полагане на клетва от новоизбраните депутати в 51-вото народно събрание. Запази се положението да не се разпуска Народното събрание. Служебното правителство, дори и да се запази състава му, ще е необходимо да бъде преназначено и формално ще е ново правителство. Президентът ще трябва да проведе разговори с потенциалните кандидати за служебен премиер, които още намаляха. Няма омбудсман и заместник-омбудсман, председателката на парламента също се отказа предварително, отстранен е един от подуправителите на БНБ. Много е вероятно отново действащият премиер да бъде преназначен. Конституцията изисква държавният глава да проведе консултации с парламентарните групи и с кандидата за премиер преди да назначи ново служебно правителство.
– Сегашният парламент постави исторически рекорд по брой независими депутати, какъв е вашият коментар? Дали това не показва, че има нужда от промяна на парламентарния Правилник, от една страна, а от друга – промяна на избирателната система с включване на мажоритарен вот?
– Независимите депутати са последица от вътрешнопартийните проблеми в нови и стари партии. Личното ми мнение е, че не промени в избирателната система или в Правилника, а промени в Закона за политическите партии, са необходими. Въпросът с партийното финансиране, извън публичната субсидия, е болезнено чувствителен. Нужен е годишен таван на даренията от физически лица (спрямо годишните им доходи) в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс.
Избирателната активност постоянно се топи, ако и на следващите избори тази тенденция продължи, какво би могло да се направи, така че действително българските граждани да избират хората, които ще управляват държавата?
Избирателната активност е основният фактор за представително и по-легитимно управление. Причина за отдръпването на хората не е и не толкова умората от поредицата безплодни избори. Пасивността според мен се дължи на яд, ярост и тихо отчаяние, защото политиците подцениха гражданите. Избирателите не са крепостни, твърдите партийни ядра не са толкова твърди колкото очакваха. Всякакви „-лози“, хвърлят идеи за нови „проекти“, но е време да си кажем, че спасител няма да дойде, за да ни изведе от кризата. Необходими са политици, които да вдъхновят избирателите с читави решения на малки проблеми или за конкретни нетърпими вече обществени язви. Колко са например българските граждани, които нямат актуален документ за самоличност, защото нямат дом (т.е. постоянен адрес) или защото нямат пари за нов документ. Но по-важни са опашките по границите на отиващите на почивка.
България няма да стане в следващите четири години, примерно, европейски шампион по футбол, но можем да намалим уредените мачове в нашите вътрешни първенства – от селските до столичните клубове, да ограничим футболното хулиганство. Проблемите с необявената война по пътищата на страната – настилката ли е причина, маркировката, обучението на водачите, контролът, събираемостта на глобите. Няма да докараме Формула 1 у нас, но ще спасим стотици човешки живота в млада възраст и хиляди травмирани. Нямаме готовност при бедствия и аварии как да реагираме, като общество и като населено място. Паниката може да се окаже фатална. Пожарите са пред очите ни. След месец може би наводнения. Не дай боже нещо още по-тежко. Трябва да е ясно кой какво прави. А не да се събират телевизии и цялото правителство, за да гледат трагедията отблизо. Тук не повдигам теми като данъци и осигуровки, работни места и инвестиции, достъпно образование и здравеопазване, защото предвидимата административна и правна среда са плод на нещо повече от предизборни обещания. На политическа воля и политици с гръбнак!
Маргарита ДИМИТРОВА
