Доц. д-р Любослав Костов е главен икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания. Роден е на 16 август 1991 г. в Кюстендил, магистър по макроикономика в УНСС. Основните му интереси са свързани с пазара на труда, неравенствата, фискалната политика и колективното договаряне. Преподавател в катедра „Икономика“ в УНСС.
– Доцент Костов, управляващите обявиха, че започват голяма административна реформа, съществена част от която е съкращаване на персонала. Как ще коментирате намеренията на кабинета?
– Позицията на КНСБ по въпроса за административната реформа винаги е била твърда, а именно – необходим е анализ ведомство по ведомство и министерство по министерство, за да се прецени реално къде са необходими съкращения и къде има недостиг на кадри. Необходим е ясен и справедлив подход към работниците и служителите за оценка на база атестации, а не генерализиране на всички работещи. Генерализирането на работниците и служителите не води до нищо ползотворно, а само до нагнетяването на общественото мнение спрямо работещите в държавната администрация, противопоставят се цели сектори и работещите в тях. В България липсва реален дебат за нуждите на държавата – има осезаема липса на кадри в институции, които са ключови за българското население, например медицински сестри и лекари, а и за множество икономически сектори, например в Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, от чиято работа до голяма степен зависи дали летните реколти ще бъдат опазени от характерните за сезона градушки. КНСБ има готовност за преговори за административната реформа. Но само при наличието на анализ, който представя данни за незаети щатни бройки, откъдето реално реформата може да започне, като тези места бъдат закрити.
– Ще бъдат ли премахнати автоматичните механизми за индексиране на заплатите в публичния сектор? Таза стъпка няма да засегне определени сектори. Какво е вашето мнение?
– Моето виждане се основава на концепция, че индексирането на заплатите както в публичния, така и в частния сектор, трябва да е отражение на случващото се с ценовите равнища на основните стоки и услуги. Считам, че при изготвянето на държавната финансова рамка от ключово значение е заложените в нея разходи за персонал да се съотнасят по определен начин към т.нар. „необходими средства за живот“. Убеден съм, че все по-често ще си говорим за икономическия термин – „Заплата за издръжка“, чиято функция е да дава препоръка какво е нужното възнаграждение, с което работещият покрива основните си потребности.
– Имате ли информация какви са идеите за минималната работна заплата, която е обвързана със средната?
– На този етап правителството няма категорично изразена позиция дали премахването на автоматизмите, свързани с определянето на заплатите, означава, че действащият чл. 244 от КТ ще бъде отменен. Вероятно защото приоритетна задача е изготвянето в максимално кратки срокове на финансовата рамка на държавата за настоящата година, а за законоустановеното минимално заплащане има повече време. Според действащия механизъм минималната работна заплата през 2027 г. трябва да достигне ниво от около 700 евро. Искам да подчертая, че премахването на чл. 244, без да е налице ясно обоснована и обществено приета нова методология, която да осигурява числова стойност в границите на вече споменатия размер, би било грешка. Възнагражденията на стотици хиляди български граждани зависят от тази потенциална промяна, поради което трябва да се действа внимателно и отговорно.
– Какви ще са ефектите, ако максималният осигурителен доход от 1 август стане 4600 лева?
– Това е стъпка в правилната посока, тъй като ще доведе до по-високи приходи в осигурителната система и до по-справедливо разпределение на тежестта между работещите. От години КНСБ настоява, че настоящият модел създава сериозен дисбаланс – колкото по-високи доходи получава един човек, толкова по-ниска става относителната тежест на неговите осигурителни вноски. България е сред малкото държави, в които съществува толкова нисък таван на осигуряване спрямо ръста на доходите в определени сектори. Това на практика ограничава приходите в пенсионната и здравната система и прехвърля по-голямата тежест върху хората със средни доходи. Затова синдикатите отдавна смятаме, че максималният осигурителен доход трябва да продължи да се увеличава, а в по-дългосрочен план изцяло да отпадне. Не смятаме, че нивото от 2300 евро ще остане непроменено и през 2027 и 2028 г., особено ако ръстът на заплатите и недостигът на средства в обществените фондове продължат със сегашните темпове. Разбира се, за част от бизнеса това ще означава по-високи разходи за труд, най-вече в секторите с високи възнаграждения. Но да не забравяме, че устойчивото финансиране на пенсионната, здравната и социалната система е интерес както на работещите, така и на самата икономика.
– Еврото ли е виновно за увеличените цени у нас особено осезаемо от началото на годината, или има и други причини?
– Еврото само по себе си не е основната причина за поскъпването, по-скоро то се превърна в удобен фон, с който част от бизнеса оправдава увеличенията на цените. Трябва ясно да разграничим реалния ефект от валутната промяна и общата икономическа среда. При преминаването към еврото в много държави се наблюдава определен ефект при закръгляване на цените особено при стоки и услуги, които са част от ежедневното потребление. Това обаче обикновено е еднократен процес. В България по-сериозно влияние оказват други фактори – повишените разходи по веригата на доставки, по-скъпите горива и транспорт, цените на суровините, както и възможността при недостатъчен пазарен контрол някои търговци да увеличават цените без реална икономическа причина. Още преди темата за еврото цените на храните у нас бяха сред най-високите за домакинствата. Затова е по-точно да кажем, че еврото не е основният „виновник“ за инфлацията, а по-скоро е фактор, около който се създаде допълнително обществено напрежение и очакване за поскъпване.
– Не е ли пазарът най-верният регулатор на цената – ако, примерно, сергиите са отрупани с български череши, как цената им ще остане 5–6 евро? Мислите ли, че у нас съществува спекула? Какво е вашето определение за спекула, може ли да се ограничи или регулира?
– В България няма нормативен текст, който да дефинира какво е спекула, но това, което се наблюдава у нас, е необяснимо покачване на цените особено в месеците преди влизането ни в еврозоната. От юни 2025 г. ние стартирахме месечно „Наблюдение на цените на малката потребителска кошница“, което обхваща 28-те области на страната, големи и малки търговски обекти и наблюдение на цените на едро. Разбира се, има и икономически обективни фактори, които влияят, като например войната в Близкия изток, но въпреки това всяко покачване на цените в България се усеща осезаемо поради изначално високата ценова база в страната ни. Припомням, че ценовата конвергенция в България е около 80% от средното за ЕС, а доходите – едва около 60%. От близо година наблюдаваме 700 търговски обекта в 28-те области на страната и алармираме за притеснителни и необясними разлики в цените между големите и малките обекти, както и между цени на едро и дребно (между 30 и 90%). Година по-късно, с идването на новото правителство, публично беше признато, че в България има реален проблем с цените и със спекулата. Приветстваме пакета от законопроекти, които кабинетът предлага за овладяването на цените и справянето със спекулата – необходимо е да се разграничи кое ценово увеличение е пазарно и икономически обосновано и кое е спекулативно. Държавата трябва да определя правилата, по които пазарните участници оперират. В противен случай пазарната свобода се изражда в слободия, в която нормалното са свръхпечалбите, големите надценки и социални дисбаланси.
– Как гледате на идеята за въвеждане на „справедлива“ и „пределна“ цена?
– Тепърва ще се говори за „справедливи“ цени и ще се съставят формули, по които ще се пресмятат. Като социален партньор, КНСБ има желание и готовност да участва в изготвянето на методологията по съставянето на формулата. Трябва да се борим за запазването, а в най-добрия случай покачването на покупателната способност на хората.
– Премиерът Радев заяви, че данъците няма да се вдигат въпреки трудностите на бюджета и опасността от свръхдефицит. Може би се разчита, че по-високите цени осигуряват по-големи приходи от ДДС. Какво е вашето мнение – необходима ли е данъчна реформа, или сегашното положение трябва да остане?
– Планира се бюджетът за 2026 г. да бъде приет точно по средата на календарната година – шест месец по-късно от необходимото, и е съвсем очаквано да не се правят промени в данъчната политика. Смяната на един съществуващ данъчен модел с друг изисква задълбочен икономически и социален анализ, както и широк обществен консенсус. Същевременно през последните години наблюдаваме все по-значителни трудности при изготвянето на държавните бюджети, което показва, че има проблем, включително и със съществуващата данъчна система. Реално ефективността на сегашния модел в България до голяма степен е изчерпана, което налага той да се преосмисли. Убеден съм, че въвеждането на необлагаем минимум за доходите от труд, равен на минималната работна заплата, е изключително важно за ограничаването на нарастващите неравенства в нашата страна. Прилагането на тази данъчна мярка ще подкрепи хората с ниски и средни доходи, ще им осигури повече разполагаеми средства. По правило тези допълнителни суми в кратки срокове се насочват към реалната икономика чрез потреблението, което на свой ред води до устойчиво повишение на растежа. Трябва да се помисли и за допълнителното облагане на икономическите сфери, в които се генерират т.нар. „свръхпечалби“. Така че вариантите са налице – решенията са въпрос на избор.
Маргарита ДИМИТРОВА