Нюанси от една изложба и един продължил много дълго и напоително медиен слугинаж
Иво ДИМИТРОВ
Като колекционер и ценител на изобразителното изкуство никога не съм бил запален почитател на Николай Майсторов. Може би защото се опиянявам повече от живописта, отколкото от философските тежнения и послания на авторите. И вероятно защото всичко съпоставям с гениалния ни художник Иван Вукадинов, при когото живопис, математика, геометрия, химия, астрономия, история и философия вървят неразривно свързани в цялостното му творчество.
Но това е извън контекста на случилото се след откриването на юбилейната изложба на Майсторов в залите на СБХ на столичната улица „Шипка“ 6. Срещу 80-годишния художник беше направен публичен опит за творческо убийство. Наричам случилото се „опит“, защото извършителят архитект Пламен Мирянов няма нито силата, нито оръжието, нито аргументите да бори или да унищожи един творец. Както междувременно Мирянови унищожават градската среда с кичозните си постройки, чиито архитектурни решения често прескачат границата на добрия вкус.
Кое накара този иначе бутафорен персонаж, чиито изяви стигат до някакъв съвременен етнографски кич, да анатемосва публично художника Николай Майсторов. Вероятно милионите, трупани от две поколения архитекти, оставили след себе си мащабни безобразия като онази сграда в сърцето на елитния столичен квартал „Лозенец“, наричана помпозно „Златен век“, която бе проектирана да е най-щръкналият небостъргач в София. Впрочем едно безпристрастно журналистическо разследване би стигнало до още по-сериозни безобразия и обвързаности, както и до познати имена на политици – бивши и настоящи. Общото между тях е, че са играли по гайдата на Мирянови.
Същият този Пламен Мирянов, който от сутрин до вечер ни занимава през огромна част от медиите с тежненията си – поетични, душевни, музикални, режисьорски и всякакви други, призовава художника Майсторов да се покае за делата си. Нещо повече, обявява творчеството му за антихристиянско и скверно, при това в чудовищни мащаби.
Разбира се, всеки има право на мнение, но толкова примитивни буквализъм и елементаризъм, каквито избиват у Пламен Мирянов, е трудно да бъдат понесени. Младият и добре обгрижван медийно архитект се е развихрил, че видите ли, Майсторов унижавал достойнството на Иисус Христос и Пресвета Богородица и се стигало до бесновата гавра с християнската вяра.
Мирянов трябва да е по-внимателен, когато се опитва да обобщава. Защото християнската вяра не е нито негова, нито на майка му, нито на баща му. И тя не се купува, за разлика от политици и медии. Някои хора с пари смятат, че са си присвоили Църквата, както преди това са присвоили душите на някои божии чеда. Дори простичкият факт, че протосингелът на патриарха архимандрит Василий е на откриването на изложбата на Майсторов, е подсказка към неговия критик. Българският народ отдавна е казал, че прекален светец и Богу не е драг. Последното може да е от полза на младия архитект.
Иначе Мирянов е добре да знае, че колкото и да не му харесва,
Николай Майсторов е един от значимите европейски представители на неоекспресионизма
през ХХ век. Изложбата „Пътят“ или „Страстите Христови по Четирите евангелия“ е преосмисляне на това, което живеем днес. Както самият автор казва: „Картините ми не са илюстрация на злото. Картината е екзистенция на същността на живота – съществуването като база на трагизъм… Преживяване на всекидневието като апокалипсис“.
Да, Майсторов търси истината и преосмисля философски това, което всички живеем. Казва, че не прави картини да се харесват и да се продават. Вероятно защото добре си дава сметка, че най-изгодно се продават илюзии, и не иска да ни вкарва в света на излишните илюзии. Оставил е това за Мирянови, които проектират и строят кичозни сгради, за да ги продават на суетни новобогаташи и политици. Защото да вплиташ във фасадата на поредната кооперация глаголицата е не по-малка идиотщина от това циганин да ни пее „Мила Родино“ като кючек.
