Все по-малко остава от пътя на България до еврозоната, след като властта изпрати преди броени дни официално писмо до Европейската централна банка и Европейската комисия с искане за извънреден конвергентен доклад. Дали и кога ще сменим българския лев с общата европейска валута, ще разберем до юни, когато ще получим отговора. Дотогава ЕЦБ и ЕК ще направят оценка на съответствието, след което въпросът ще бъде разгледан в ЕКОФИН, в еврогрупата, в Европейския парламент. И в крайна сметка ще стане ясно дали сме готови да сменим българския лев с европейската валута от 1 януари 2026 година.
Според правителството България е изпълнила изискванията да стане част от еврозоната. На 24 февруари Евростат публикува последните данни за инфлацията в ЕС, а критерият за ценова стабилност за този януари е изчислен на 2,6%. Инфлацията в България за същия период е 2,6%, което означава, че страната ни покрива и последното условие.
Еврозоната е паричен съюз на държавите членки на ЕС, приели своя обща официална валута. Формалният й старт е 1 януари 1999 г., когато е създадено самото евро. В началото то е паралелна и само виртуална валута на 11 държави, а през 2002 г. се трансформира в истински банкноти и монети, които заменят марките, франковете, лирите, гулдените и останалите национални валути. От тогава ЕС премина през няколко разширявания и днес еврозоната включва 20 от 27-те държави членки с общо население 347 милиона. Символичният праг от 350 милиона ще бъде преминат, след като се присъедини и България.
От началото на годината у нас обаче се ожесточават споровете какво ще спечелим и какво ще загубим, когато еврото стане официалната ни платежна единица. Дебатът ескалира и дори прерасна в зрелищен протест, организиран от партия „Възраждане“. Символично бяха запалени чучела с лицата на еврокомисаря по търговията Валдис Домбровскис, управителя на ЕЦБ Кристин Лагард и шефа на Еврогрупата Паскал Донахю, от които зависи влизането на страната ни в еврозоната. Стигна се до ексцесии и нападение срещу офиса на Европейската комисия в София. Протестиращите хвърляха боя и се опитаха да подпалят вратата на сградата. Огънят беше потушен, а протестът приключи с 29 пострадали, от които десетина полицаи. Има и 10 задържани от органите на реда.
Като всяко ново нещо и еврото предизвиква страхове сред населението. Въпросите са много и важни не само за джоба на средностатистическия българин, но и за фирмите, които оперират на наша територия и имат сметки в български банки. Може ли търговците само да сменят знака на паричната единица и реално да вдигнат почти двойно цените? Има ли вероятност официалното превалутиране да се извърши по различен от сегашния курс и левът да бъде обезценен? Какво ща стане със спестяванията, които хората имат в кеш, ще бъдат си обърнати в новата валута независимо от размера им? Какво ще се случи с резервите в БНБ? Страната ни губи ли финансовата си независимост? И още, и още, и още.
През миналата година парламентът прие Закона за въвеждане на еврото в България, който регламентира основните практическите въпроси. Там са предвидени мерки за информираност, прозрачност, превенция и защита на потребителите, включително и от спекулативни действия. Законът изяснява и определя всички принципи, правила и процедури за въвеждането на единната европейска валута у нас. Детайлно са разписани начините за превалутиране и закръгляване на числовите стойности в левове на стоките и услугите, салдата на банковите сметки, капиталите на търговските дружества, заплатите, пенсиите, влоговете и кредитите.
Проблемът е, че до този момент липсва сериозна информационна кампания, чрез която властта да разсее страховете и да обясни какво ще спечели страната ни, когато използва общата европейска валута в своето обращение.
12 месеца стоките ще бъдат с две цени
Дали ще има поскъпване, зависи от антимонополния орган, от контрола на качеството и безопасността
До 12 месеца след въвеждане на еврото в България цените в магазините ще бъдат изписани едновременно в двете валути ясно, четливо, недвусмислено и разбираемо, с еднакъв размер на шрифта, по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. Крайната сума също ще бъде представена и в двете валути в издавания фискален бон.
През първия месец ще има двойно обращение на лева и еврото. След изтичането на този период обаче левът ще престане да бъде законно платежно средство.
Според правилото за превалутиране – числовата стойност на цената в левове се разделя на официалния валутен курс с всичките пет знака след десетичната запетая. Получената сума се закръглява до втория знак след запетаята. Когато третият знак е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен. Когато третият знак е равен или по-голям от пет, вторият знак слез запетаята се увеличава с една единица.
Най-големите страхове са свързани именно с пазара – дали търговците няма да използват новата ситуация, за да вдигнат цените. Според официалната информация опитът на последно присъединилите се към еврозоната държави показва, че непосредственият ефект от приемането на еврото върху ценовите равнища е в порядъка до 0,3%. През ноември 2022 г., малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия е отбелязана пикова инфлация от 13%, след което тя започна трайно да намалява. Преминаването от куна към евро има слабо въздействие върху потребителските цени, а ефектът е изчислен от Евростат съвместно с Хърватската централна банка в покачване до 0,2%. Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения, Словакия и Естония е 0,3%, в Латвия – 0,2%, а в Литва – 0,11 процентни пункта.
От началото на тази година в балканските страни се наблюдава видимо поскъпване и особено на хранителните продукти, което предизвика лавина от протести. Първо излязоха на улиците хърватите. На 24 февруари у нас беше първият бойкот срещу търговските вериги отново заради сериозното поскъпване на най-употребяваните стоки, които се намират в малката потребителска кошница. Едно от правилата в свободния пазар е, че цената се определя от търсенето и предлагането. По време на ковид пандемията много бизнеси бяха затворени, а по време на тази криза и след това се изсипа голямо количество пари във вид на помощи. Срещу тях обаче нямаше същото повишено количество стока, а в резултат търсенето нарасна, цените – също. Поскъпване има и в западната част на континента, но е по-съществено в източната. Защото освен натрупването на парична маса, в по-младите пазарни икономики е по-слаб контролът върху качеството и безопасността на продуктите. Антимонополните органи не са ефективни и това е още една причина за по-високите цени и пълзящата инфлация. Както се казва – най-лесно се лови риба в мътна вода.
БНБ обменя левовете безплатно по официалния курс
Банки и пощи слагат такси след половин година
От деня на въвеждане на еврото Българската народна банка ще обменя безплатно левовете (банкноти и монети) в неограничено количество по официалния валутен курс 1,95583 BGN за 1 EUR. През първите 6 месеца левовете ще могат да се обменят без такса и във всички търговските банки, както и в „Български пощи“ там, където няма банкови офиси. След този срок банките и пощите ще могат да начисляват такса, а 12 месеца по-късно могат да преустановят тази услуга.
В кредитните институции също няма да има ограничение на количеството през първите 6 месеца, като за суми над 30 000 лв. на една трансакция се прави стандартната предварителна заявка от 3 работни дни. През първите 6 месеца „Български пощи“ ще обменят в размер до 1000 лв. на ден за едно лице. За по-големи суми до 10 000 лв. трябва да бъде подадена предварителна заявка от 3 до 5 работни дни само в предварително обявени пощенски клонове в страната.
Всички сметки – разплащателни, депозитни, спестовни, ще бъдат автоматично и безплатно превалутирани в евро. А от датата на присъединяването на България граждани и фирми ще могат да теглят парите си единствено в евро, независимо дали тегленето ще става чрез АТМ/ПОС устройство или в банков офис. Изплащането на заплати, пенсии, обезщетения, парични и социалните помощи се става само в евро.
Лихвеният процент по кредит с променлив процент не може да бъде по-висок от лихвата преди датата на въвеждане на еврото. При заеми с фиксирана лихва, процентът остава непроменен.
Всички кредити, първоначално отпуснати в левове или заеми с валутна клауза в евро, ще се считат за заеми в евро, като те се превалутират по официалния фиксиран курс
Ето как ще гласува управителят на централната ни банка
Прехвърляме 960 милиона евро в общия валутен резерв
Тъй като всяко присъединяване на нова държава към еврозоната увеличава броя на членовете на управителния съвет на Европейската централна банка, за да се взимат по-лесно решения, при гласуването е въведена ротация, която се извършва всеки месец.
Гуверньорите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС (Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия) притежават общо четири гласа. Ръководителите на банките на останалите държави разполагат общо с единадесет гласа.
Например през 2024 г. петнадесетте управители, които си поделят единадесет гласа, гласуват между осем и десет месеца от дванадесетте месеца на годината. Управителят на БНБ ще има право на глас в около 70% от гласуванията на Управителния съвет на ЕЦБ. Българският глас ще бъде равен на този на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др. За сравнение, честотата на гласуване за най-големите пет икономики в ЕС е 80%. Управителният съвет взима повечето от своите решения с консенсус и в тези случаи не се пристъпва към гласуване.
И нещо много важно: какво ще стане с резервните активи на БНБ. След присъединяването си към Евросистемата БНБ ще прехвърли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, различни от валутата на държавите членки, евро и резервни позиции на Международния валутен фонд и специални права на тираж. Приносът в общия валутен резерв е пропорционален на дела на всяка национална централна банка в записания капитал на ЕЦБ и се отчита счетоводно като вземане от ЕЦБ. По предварителна текуща оценка на БНБ равностойността на международните валутни резерви, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, са на около 960 милиона евро. БНБ ще продължи да притежава и управлява собствени резервни активи, които не са свързани с паричната политика.
Съществуват две серии банкноти
Първата серия се състои от седем различни купюри: 5 евро, 10 евро, 20 евро, 50 евро, 100 евро, 200 евро и 500 евро. Втората серия, наречена „Европа“, има шест купюри и е завършена с емитирането на банкнотите от 100 евро и 200 евро на 28 май 2019 г. Серия „Европа“ не включва банкнота от 500 евро и от 27 април 2019 г. тя вече не се емитира. Банкнотите от първата серия, пуснати за пръв път в обращение през 2002 г., постепенно се заместват от серия „Европа“.
Евробанкнотите са законно платежно средство навсякъде в еврозоната. Произвеждат се при сложна печатна технология, а защитните им елементи позволяват да бъдат лесно различавани от фалшификатите.
Всички купюри съдържат релефен печат, воден знак, осигурителна нишка и цифри, допълващи се срещу светлината. Банкнотите от 5, 10 и 20 евро допълнително имат и холограма, както и златисто-перлена ивица. Купюрите от 50, 100, 200 и 500 евро съдържат освен общите за всички купюри защитни елементи и холограма, както и число с променящ се цвят.
Маргарита Димитрова