17.3 C
София
сряда, 19 юни 2024 г.

Драго Драганов: Циркът изгоря преди 40 години. Какво направихме след това?

Автор: Антон СТЕФАНОВ

Тв водещият Драго Драганов за пореден път ще засвидетелства своята голяма любов към цирка и ще открие две изложби. Едната – на 12 септември в Музея за история на София (бивша Централна баня), а другата – на 29 септември в регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. И докато първата припомня за един от най-черните моменти в историята на цирковото изкуство – 40 години от изгарянето на държавния цирк, то втората ще покаже част от плакатите, събирани от Драго през години.

С експонати в софийската експозиция участва и наследникът на архитектите Ерослав Станков и неговата сестра Костадинка Станкова-Мутафова. Ще могат да се видят чертежите и техническата документация на сградата, измервателното устройство за уникалния купол – издигнат като чадър с две лебедки само за 40 минути. Консултантът на софийската изложба доц. Валентина Върбанова пък поискала да бъдат показани и част от клоуните от колекцията на Драго Драганов.

-Драго, защо решихте да направите тези две изложби?

-Поводът и за двете е огромната ми любов към цирка, която с всеки изминал ден става все по-голяма. Не мога да живея без това да бия камбаната за историческата памет и за славното минало на българското цирково изкуство. Не губя и надежда то да се възроди с блясъка на онези времена, когато беше в челната тройка на света.

-Какво загубихме с изгарянето на цирка през 1983 година?

-Изгубихме не само уникално архитектурно съоръжение. Цирковото изкуство загуби своя храм и онова, което го е утвърждавало като институция. Ако циркът беше оцелял, това изкуство нямаше да има днешната си съдба. Ето, в Букурещ е запазена прекрасна сграда и всяка седмица се играят различни представления. Трупата е създала няколко спектакъла и те се представят така, както се прави в театрите. В Будапеща е съхранена прекрасна циркова сграда, има и цирково училище. Мога да давам още много примери.

-Преди години направихте филм за БНТ, посветен на изгарянето на цирка. Вие на коя версия сте привърженик – на тази, че пожарът е предизвикан от случайно хвърлена цигара, или че това е умишлен палеж?

-Моята професия е журналист и съм длъжен да давам думата на свидетели, на участници, които са присъствали на това, което се е случило, а не да говоря празни приказки и да разпространявам поредната версия.

Във филма дадох гласност на версията на хората, които години наред бяха обвинявани в немарливост – огнеборците. Да, те наистина са пристигнали с известно закъснение, както се твърди, но това е станало, защото сигналът им е подаден по-късно. Случило се е така, тъй като хората, които са били на територията на горящия цирк, първоначално са се опитали да гасят огъня сами. Но като са видели, че не могат да се справят, са звъннали на пожарната.

-Все пак днес може ли да кажете каква е вашата версия?

-Имам куража да кажа това, което мисля, но много по-страшно е обвинението ми към онези, които след изгарянето на цирка не са направили нищо той да бъде възстановен. Не на същото, а на друго място. Защото още преди сградата да изгори, се е мислело тя да бъде преместена заради проект на прословутия небостъргач на профсъюзите, който сега е на площад „Македония“. Предвиждало се той да бъде с три тела, но днес виждаме само едно. Така и не става ясно защо тогава циркът не е бил преместен, тъй като по онова време това е можело да стане само с едно щракване на пръсти. Ако някой на високо ниво е искал да го извърши, е щял да го направи. В градоустройствения план на София дори е било отредено място за строеж– там, където е циганската махала до днешния дворец на децата. След всичко изброено смятам, че пожарът е станал заради нелепа грешка, а не е терористичен акт. Макар че много би ми се искало да се докаже, че циркът е умишлено подпален и да има поне някакво обяснение за 40-годишното бездействие и липсата на сграда.

-А какво са ви казвали самите циркови артисти за пожара?

-Всички, които страдат за загубата, казват: „Запалиха ни цирка!“. Те дълбоко вярват, че е направено умишлено. Трудно е да си представят, че една искра от късо съединение или хвърлена цигара може да завърши толкова драматично и да има такива ужасни последици. Слава богу, по време на пожара не е загинал нито един човек или животно, тъй като огънят е избухнал в 12 часа на обяд, когато в сградата е имало само няколко работници.

-Големият въпрос е защо днес нямаме сграда на цирка?

-Ето това е по-голямото престъпление! Преди 10 ноември 1989 година цялата тази процедура на построяването потъва в бюрокрация. Държавата дори обявява конкурс за сграда, изложени са макети за обществено допитване, но в един момент всички архитекти получават писма, че строежът на цирка се замразява. Без да им се обяснява защо. След 10 ноември 1989 година пък идва още по-страшно престъпление. Тогавашният министър на културата Елка Константинова изхвърля цирковите артисти на улицата, защото това изкуство можело да е на самоиздръжка. Пазя и интервю с бившия зам.-министър на културата Николай Поляков, който казва, че цирковото ни изкуство няма традиции, а то е на 100 години и е с много награди – един златен и няколко сребърни клоуна, както и голямо признание от световната циркова общност.

-Вярвате ли, че един ден ще имаме сграда на държавен цирк?

-Вярвам, че сграда ще има, но няма да е изцяло държавна. Ако се предостави терен, ще се търсят частни инвеститори. Дълбоко съм убеден, че рано или късно такава сграда ще бъде построена. Това ще бъде дом не само за българското, но и за световното цирково изкуство.

-Да кажем няколко думи и за изложбата в Стара Загора, която се открива на 29 септември. На нея ще покажете 50 циркови плаката от вашата огромна колекция. Трудно ли ги подбрахте?

-Нарекох тази изложба „Сънят на стария клоун“, защото виждам себе си като един стар клоун, който сънува славното минало на цирка. Затова и ще покажа плакати предимно с клоунски образи. Но ще ви призная нещо. Аз превърнах колекционерската си страст в мисия много късно. Дори днес съжалявам, че съм изхвърлял афиши, защото съм смятал, че не са чак толкова хубави и пъстри. Тогава не съм си давал сметка, че тези парченца история са изключително ценни. И наистина съжалявам за това, което съм извършил.

-Вие самият сте били част от много циркови представления. Кои са незабравимите ви моменти под купола?

-Много са. Влизал съм в глобуса на смъртта и край мен са карали мотори под купола на цирк „Балкански“, бил съм мишена на артист, който е хвърлял ножове, качвал съм се на кон, на камила, дори съм обикалял София върху слон. Но това, което никога няма да забравя, е един инцидент през 1995 година в Поморие. Тогава ураганен вятър събори цирка. Металните гринди се огънаха и част от купола беше разпран. Тогава с артистите се събрахме и решихме да направим представление под открито небе, без купол. За щастие, публиката дойде да гледа спектакъла. Ето този спомен ярко се е запечатал в съзнанието ми и няма да го забравя никога.

 

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини