Драгомир Стойнев е роден през 1976 г. в Триполи. Магистър по икономика от Сорбоната. Специализирал в Германия, Франция и САЩ, дългогодишен депутат. Бил е председател на Съвета по социална политика към Националния съвет на БСП, един от авторите на управленските проекти на левицата в сферите на икономиката и социалната политика. Драгомир Стойнев е водач на листите на „БСП – Обединена левица“ в Разград и Стара Загора.
-Господин Стойнев, „БСП – Обединена левица“ обяви една от идеите си за развитие на икономиката и това е строителството на още ядрени мощности. Бихте ли обяснили по-конкретно какво трябва да се случи в този сектор?
Всичко, което трябва да се случи в сектора на ядрената енергетика, е закъсняло. Може да ви звучи крайно, но България пропусна над 10 години ценно време. А резултатите от инвестициите в ядрени мощности, ако ги направим сега, ще започваме да ги усещаме след още десет години. Много дълго време правителствата след Тройната коалиция избутваха този въпрос назад. ГЕРБ спря проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, проточиха се и замряха разговорите за 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, но пък силно навлязоха възобновяемите енергийни източници. Да, трябваше да ги има и тях. Само за година в един промеждутък – по време на правителството на Пламен Орешарски, БСП успя да направим много, за да съживим проекта за 7-и блок, стигнахме дори до структуриране на финансов модел. Без да изпадам в подробности, днес отново в резултат на последвалото нищоправене ние сме в следната ситуация – Европа ще има нужда от енергия, а ние унищожихме потенциала си на страна производител. Това, което БСП казва категорично, е, че България трябва да строи нови ядрени блокове, защото това е чиста енергия, с която да задоволим собствените си нужди и да продаваме и на европейския пазар. Нови мощности са необходими – както 7-и и 8-и блок на Козлодуй, така и Белене. Неслучайно ние сме против да се продава на Украйна останалото от „Белене“ ядрено оборудване. Ако третият парогенератор на 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ създава проблеми за бъдещото нормално функциониране на блока, такъв парогенератор има в реакторите от Белене и те могат да бъдат заменени при необходимост.
-Управляващите от последните правителства поставяха акцент върху възобновяемите енергийни източници – ток от вода, слънце и вятър. Какво е виждането на „БСП – Обединена левица“ изобщо за сектор енергетика?
Тук е мястото да кажа, че ние нямаме национална енергийна стратегия. Движим се от инерцията, закърпваме неотложни неща, отговаряме горе-долу адекватно на европейски изисквания. Или сме некадърни, или пък в мътната вода се лови най-лесно риба. Мисля, че много дълго време управляващите от ГЕРБ и коалиции разглеждат енергетиката като бизнес инициатива, а не като част от националната сигурност и фактор, от който произтичат доста последствия – икономически перспективи, социална стабилност за държавата България. И вятърът, и слънцето, и водата са и трябва да бъдат част от енергийния микс. Това, което не се случва, е ние като управленци да изработим нашия модел на управление и развитие на енергетиката. Той трябва да отчита дългосрочна стратегия за бъдещето на българската икономика, националния интерес и задълженията ни като страна, членка на ЕС и. Усвояването на пари не е политика, то е важна част от политиката, но не я изчерпва.
-Според евроизискванията трябва да закрием и въглищните централи и ако не го направим, губим пари от Плана за възстановяване и устойчивост. Имаме ли други ходове?
Имаме, разбира се. Но тези ходове трябва да са резултат от национална стратегия. Европейският съюз не е сатрап, но няма как да прояви гъвкавост, ако ние не предложим варианти, ако не се заявим. Истината е, че Зелената сделка създава рискове за икономиката не само на България, но и на Полша, Чехия, Словакия и трябва да се предоговори. Тази сделка засяга всички 27 държави от ЕС. Тя има за първа цел до 2030 г. да намалим вредните емисии с 55 процента. Това важи за всичките 27 страни, а не за отделни държави. От 1990 г. България е намалила своите емисии с 40 процента, Естония със 75 процента, Литва, Латвия и Румъния са с 55 процента. Обаче една Франция и една Нидерландия са на 18 процента. За миналата година Австрия и Испания пък увеличават своите емисии. По този начин бедните държави плащат сметката на богатите. И ние казваме, че това не може да продължава. Европейската комисия трябва да преразгледа и цената на вредните емисии, която да стане административна, а не финансов инструмент. Тоест тези, които изпълняват своите квоти за емисии, да плащат по-ниска цена спрямо тези, които не полагат усилия да намалят вредните емисии. А какво става у нас? В Плана за възстановяване и устойчивост ПП-ДБ заложиха намаляване на емисиите с 40 процента не спрямо 1990, а спрямо 2019 година. Това е огромен удар върху въглищната енергетика. Малко преди това ПП-ДБ обещаваха – заедно с Пеевски и Борисов – на миньорите, че ще работят. Днес миньорите за пореден път са излъгани.
Загубата на пари е плашило, което се размахва периодично. Европа не иска ние да губим пари, но Европа не може да дойде да ни напише домашното. А тези, които най-много обясняват, че ще загубим пари, са тези, които гледат на енергетиката като бизнес. Ако разформироваме БЕХ, ако запишем, че до 2030 г. ще работи само държавният ТЕЦ „Марица изток“, ако приемем бързата либерализация на пазара за домакинствата, прогнозирам, че като държава ще загубим доста. Да, отделни единици ще спечелят от грандиозни проекти, но това няма да са хората.
-Пътната карта в ПВУ предвижда и либерализацията на цените на тока за битовите потребители. Каква е прогнозата ви – накъде ще отиде цената?
Съществува вероятност от увеличение на цената и тя не е за пренебрегване, какъвто и процент да кажа сега, ще е приблизителен, а и няма защо да паникьосваме хората. Истината е, че ние не сме готови – нито е готова схемата, чрез която държавата ще компенсира доставчиците на електроенергия, нито е цифровизирана електропреносната мрежа, въпреки че има пари за това. Но най-важно – ние нямаме механизъм за компенсация на енергийната бедност. Нещо повече – ние дори не сме си написали определението какво е енергийна бедност. Когато свършим всичко това, можем да обсъждаме дата за либерализацията на пазара домакинствата. Още повече, ЕК не ни е сложила изричен срок.
-Вече се появиха опасения, че бюджетният дефицит трудно ще се задържи в рамките на 3% през следващата година. Как ще коментирате исканията на работодатели да се „замразят“ заплатите и да се съкратят с 20 на сто заетите в администрацията, а също да се „замразят“ пенсиите и разходите в сектор „Отбрана и сигурност“?
Замразяването на заплатите не е политика, а крайна мярка, която ще бъде в абсолютен разрез с това, че сме член на ЕС. Съкращаването на администрацията – също. А и напоследък имаше моменти на политическо безвремие, в което точно професионалната администрация привеждаше държавата в ход. Иначе съм съгласен да си говорим за край на политическите назначения, за край на натиска върху администрацията да изпълнява волята на силните на деня. Ако тя се деполитизира, ако там останат професионалисти и ако се инвестира в хора с чист експертен профил, тогава бизнесът няма да се оплаква. Радвам се, че в миналия парламент всички политически сили подкрепиха предложението на БСП за въвеждане на механизъм за увеличение на минималната работна заплата. Той предвижда тя да е 50% от средната работна заплата за страната. Разбира се, много е важно да кажем, че ние не искаме хората да стоят на минимална работна заплата. И тук е разковничето – икономиката е тази, която трябва да е водещата сила, ако искаме бюджетна стабилност, а не рестрикции. Това за замразяването на пенсиите и разходите от сектор „Отбрана и сигурност“ не желая да го коментирам. Първото означава да обречем стотици хиляди възрастни хора на нищета, а второто е недопустимо, когато сме в ситуация на тежки геополитически кризи под носа ни.
-Но има и друга възможност за бюджета – да се увеличават данъците. Как гледате на подобна идея?
В нашата програма със 100 решения сме записали, че данъчна справедливост може да се постигне с въвеждане на необлагаем минимум в размер прага на бедност и замяна на плоския с прогресивен данък с цел намаляване на социалната диференциация. Смятам, че е необходим преглед на данъчната система и обмисляне на възможността за въвеждане на диференциран корпоративен данък и облагане на свръхпечалбите. Необходима е и принципно нова система за събиране и контрол на данъците чрез единен сървър и система от икономически индикатори с цел рязко ограничаване на сивия сектор. Механичното увеличаване на данъците е невъзможно, то ще предизвика сътресения. Ние дори предвиждаме намаляване на данъчната тежест в случаите, когато става дума за млади специалисти. Смятаме, че за да стабилизираме пазара на труда, може да въведем данъчна ваканция за срок от 3 години за завършилите висше образование, когато работят по специалността си в България и доходите им не надминават максималния осигурителен доход.
-Каква е вашата представа за социална държава?
Инвестиции в младите хора, в образованието и в здравеопазването. Подкрепа за икономически растеж, справедливост. Но за да не са само празни думи, ще ви цитирам някои от мерките в програмата на „БСП – Обединена левица“. Предвиждаме и подкрепа за майчинството като еднократната помощ за раждане на дете се увеличи до 5000 лв. за първо, 10 000 лв. за второ и трето дете. В програмата ни е записано и подпомагане на семейства с две и повече деца, на което поне единият родител е под 40 г. и двамата са осигурени и с непрекъснат трудов стаж в последните две години, за закупуване или строителство на основно жилище. Еднократната държавна субсидия е в размер 40 000 лв., с условие да не бъде продавано или отстъпвано с право на ползване в срок от 10 години. Увеличаване на еднократната помощ за учениците на 350 лв. от 2025 г. и предоставяне на такава и за учениците от пети, шести и седми клас, е мярка която ще бъде усетена във всяко българско семейство с деца. Така е и с осигуряване на безплатни лекарства по рецепта за всички деца до 16 г. (обхваща около 1 млн. деца) и за хората над 75 г. За възрастните хора предвиждаме осигуряване на по-високи доходи за пенсионерите чрез адекватно и справедливо осъвременяване на всички пенсии. Като през 2028 г. минималната пенсия следва да достигне от 580 днес до 850 с добавен ръст на инфлацията. Ние сме категорично за премахване статута на търговски дружества на държавните и общински болници и за запазване и възстановяване на лечебните заведения в отдалечените и планински райони и въвеждане на статут на „защитено лечебно заведение“ за тях.
– БСП загуби голяма част от избирателите си през последните години. Как смятате да си върнете доверието?
За първи път от много годни левият избирател няма да се колебае между множество формации на изборите – това е голям пробив и за мен процес на обръщане на тенденцията в ляво. Процесът на градеж обаче е много по-бавен от разрушението. Дори и да не усетим значима промяна на тези избори, вярвам, че ако продължим обединителния вектор в БСП и ако започнем да градим нов образ на БСП – на прогресивна партия, инвестираща в младите и развитието, тогава постепенно ще превърнем лявото в притегателна точка за хората, търсещи справедливост и спокоен живот.
-Добра ли е идеята на ПП-ДБ за премиер, равноотдалечен от всички политически партии?
От тази идея личи подходът им. Те говорят отново за личности и постове, казват какъв трябва да е премиерът, вероятно имат и идея кой да е. Ние казваме обратното – нужен е разговор и дебат между всички парламентарно представени сили за политики, за решаване на горещите проблеми и за очертаване на дългосрочна перспектива. Ако се обединим около общи приоритети, тогава ще имаме програма за България и програмно правителство. После идват хората, които да изпълняват програмата.
-Какво трябва да е следващото правителство на България?
Националноотговорно правителство, което да има стабилна парламентарна подкрепа, за да не бъде шантажирано и контролирано от определени центрове на власт. Надявам се, че и останалите партии ще разберат, че конфликтите, които раздират политическото пространство, противопоставянето между политически институции са изключително опасни днес.
Маргарита ДИМИТРОВА
