31 C
София
неделя, 21 юли 2024 г.

Драматични дни за Макрон – от Теодор Цеков


Теодор ЦЕКОВ

Две са интригите около извънредния парламентарен вот във Франция (30 юни, втори тур на 7 юли) и класирането не е сред тях. Прогнозите са единодушни – десният патриотичен блок на Марин льо Пен ще спечели пред обединената левица, а центристите около президента Еманюел Макрон ще останат трети. Най-важно е ще получат ли националистите достатъчно подкрепа за твърдо мнозинство и как ще се отрази резултатът върху Европейския съюз.

Либералът Макрон свика предсрочни избори заради краха в евровота на 9 юни, когато коалицията около неговата партия „Ренесанс“ получи 14,5% срещу 31,5% за „Национален сбор“ на Льо Пен и 28-годишния Жордан Бардела. Ходът с моменталното разпускане на парламента се коментира като отчаян и хазартен, но Макрон вече няма много за губене.

Планът на държавния глава не върви добре. Той разчиташе, че за парламент протестният вот не е толкова силен, а левицата е разпокъсана. Извънредно бързо обаче социалисти, комунисти и еколози се обединиха в „Нов народен фронт“. Десните пък продължават да трупат доверие. Според социолозите на 30 юни за „Национален сбор“смятат да гласуват 35,5% от избирателите, срещу 29,5% за лявата коалиция ННФ и 19,5% за центристкия блок около Макрон.

Очертава се за първи път в следвоеннната история на Франция крайната десница да победи, но едва ли ще достигне нужните за абсолютно мнозинство 289 депутати. Това ще зависи и от консервативните „Републиканци“. Лидерът им Ерик Сиоти сключи предизборно споразумение с „Национален сбор“, заради което е отлюспен от повечето свои съпартийци. Нищо чудно това да е игра, с която умеренодесните вдигат своята цена за коалиция.

В програмата на „Национален сбор“ са заложени повишаване покупателната способност на домакинствата, намаляване разходите за електроенергия и данъка върху газ и петрол, ограничаване на нелегалната имиграция и експулсиране на чужденци, извършили престъпления. От своя страна левият фронт обещава щедро: премахване пенсионната реформа на Макрон и връщане възрастта до 60 години, обвързване на заплатите с инфлацията, повишаване на минималната до чисти 1600 евро на месец, увеличаване на жилищните и младежки помощи, намаляване на данъци и осигуровки за бедните, въвеждане на данък върху богатството.

Макрон е ограничен за маневри предвид кризите с инфлация и миграция под неговото 7-годишно управление. Затова президентът експлоатира страха от крайности вдясно и вляво, нарече пакта на Сиоти с крайнодесните „сделка с дявола“ и алармира, че те ще докарат безработица и обедняване. Икономическият и финансов министър Брюно Льо Мер допълва апокалиптичните прогнози: левият алианс ще докара втората най-голяма икономика на континента до финансова крах и дори излизане от ЕС.

Ситуацията на президента се усложнява от пропукване в неговата коалиция. Лидерът на център-дясната партия „Хоризонти“ и бивш премиер (2017–2020) Едуар Филип критикува решението за извънреден вот. Филип, който е кмет на Льо Авър и евентуален кандидат за президент през 2027, иска да изгради мост между умерените леви и десни, поради което сега подкрепя отделни кандидати на „Републиканците“.
Последен шанс за Макрон изглежда привличането на части от пъстрия ляв електорат. Едва ли е случайна появата точно сега на „сензация“, според която „президентът на богатите“ и консерваторът Льо Мер ще подкрепят лявата инициатива на бразилския лидер Лула за въвеждане от Г-20 на глобален данък свръхбогатство. Лансира се идея, че 2% върху 3000 милиардери ще осигурят $250 млрд. за борба с бедността и климатичните промени. Липсва съгласие на държавно ниво, но този популизъм осигурява гласове.

В друг флирт с лявото Макрон гарантира, че ще остане президент до края на мандата си (още три години). Това е отговор към Льо Пен, обещала натиск за оставка при нов изборен разгром. Иначе казано: Няма да се огъна, нека заедно застанем срещу радикали и екстремисти.

Звучи повече драматично, отколкото постижимо. Макрон ще назначи министър-председател от спечелилата партия (най-вероятно Бардела) и трябва да работи с новия парламент поне година, преди да свика нови избори. В близката история има случаи на „съжителство“ между президент и премиер от различни партии. Тогава правителството поема вътрешните дела, а държавният глава – външните. Правомощията обаче не са ясно определени, което може да усложни позицията на Франция по политиките на Евросъюза или НАТО (Льо Пен и Бардела са против изпращане на войници и далекобойни ракети в Украйна).

Влиянието на Макрон в Брюксел отслабва с намалелия брой депутати от неговата партия и заради генералния срив на „Обнови Европа“. Либералното семейство загуби 28 депутати, вече не е трета сила в европарламента и губи тежест в преговорите за управляваща коалиция. Трети вече са „Европейските консерватори и реформисти“, където ключова фигура е дясната италианка Джорджа Мелони. Другата група вдясно от центъра – „Идентичност и демокрация“, към която принадлежи Льо Пен, спечели 9 места и е пета по численост. Възможно е обединение между двете групи, но общо 141 депутати не осигуряват блокиращо малцинство, тоест „Национален сбор“ няма да има ключова роля в ЕП. Макрон ще запази мястото си в Европейския съвет, но проблемът е, че правителството на Франция би могло да се разграничи от президента по европейски политики.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини