Андреас УМЛАНД*
Яркият руски публицист Александър Дугин е чест герой на журналистически разследвания за причините, определящи външната политика на Москва в последните години.
Екстроверт с дълга брада и звучен глас, Дугин добре стои на телевизионния екран и прилича на архетипен руски философ. За слушателите си той може да бъде всякакъв – съвременен Достоевски, десен Троцки, православен монах, втори Распутин или алтернативен Толстой.
Дугин е начетен полиглот, който владее няколко езика. Добре запознат е със социалната теория, езотеричната литература и нормативната философия.
Неговите политически възгледи обхващат голямо разнообразие от школи и идеологии – от теорията за „сблъсъка на цивилизациите“ на Самюъл Хънтингтън до сатанизма на Алистър Кроули, от крайноляв синдикализъм до крайнодесен традиционализъм, от архиреакционни принципи до радикални нонконформистки идеи.
Наричат Дугин консерватор, марксист, империалист, фундаменталист, геополитик и как ли още не. Повечето от тези етикети в една или друга степен му подхождат, но сами по себе си са неточни.
За да обозначи собствената си идеология, Дугин въвежда нови конструкции като „неоевразийство“ или „четвърта политическа теория“, с цел да впечатли читателите в Русия и извън нея.
Дугин също така е и талантлив оратор. На конференции, в тв предавания и интервюта той се изявява като прозорлив, красноречив и остроумен. Открито признава крайния си нихилизъм. Дугин призовава към глобална антилиберална революция, предрича края на международния ред и с готовност обяснява причините за отвращението си от Запада.
През 90-те години на миналия век Дугин откровено се представяше за фашист. Многократно възхваляваше представители на германския националсоциализъм и техни съюзници. Напоследък обаче Дугин се въздържа от публични симпатии към историческия европейски фашизъм. Вместо това сега се представя за „антифашист“.
Текстовата продукция на Дугин и на различните му мозъчни тръстове за последните 35 години е огромна. Той и съмишлениците му издадоха десетки книги на различни езици, написаха стотици статии и разпространиха хиляди писмени, аудио и видео материали в различни руски и неруски медии, на обществени форуми и в социалните мрежи.
Изключителният обем, многобройните преводи и главозамайващото количество изказвания на Дугин – а не тяхната ограничена дълбочина, съмнително качество и странни твърдения – го направиха известен.
Днес Дугин е признат в целия свят за крупен представител на съвременната руска политическа мисъл. Публичното му присъствие, войнстващите изявления и ораторското изкуство карат мнозина наблюдатели да виждат в него един или дори главен вдъхновител на възраждането на руския империализъм и на антизападния завой на Москва. През последните 15 години го смятаха за „мозъка на Путин“, „най-опасния философ на света“ и тем подобни.
Но ролята му в новата агресивност на Кремъл и в частност в руско-украинската война е по-сложна.
Противно на общоприетото схващане, Дугин не е нито оригинален мислител, нито пък идеолог с директен достъп до Кремъл. Той обича да се изтъква и за двете, а неговите руски и неруски поддръжници го превъзнасят като задълбочен философ с тесни връзки с руското ръководство. По ирония на съдбата някои от критиците му също приемат тези твърдения за чиста монета.
Философските позиции и политическите идеи на Дугин обаче са просто руски преводи или преформулировки на различни по-стари неруски антирационални и антииндивидуалистични тези.
Всеки запознат с класическата геополитика, интегралния традиционализъм, с международния окултизъм, германската консервативна революция, френския постмодернизъм, с европейските „нови десни“ и някои други алтернативни мисловни школи, постоянно ще изпитва дежавю, четейки Дугин.
Онези читатели, които не са наясно с концепциите на предшествениците на Дугин от предвоенния, междувоенния и следвоенния период, могат да го възприемат като оригинален руски философ. Но това, което той провъзгласява за своя „неоевразийска“ или „четвърта“ теория, е просто заимствано от някои противоречиви и/или маргинални теоретици и философия от омразния Запад.
За познаващите неруските разновидности на ултранационализма и антилиберализма в нихилистичните фантазии, фашистките мечти и тоталитарни схеми на Дугин няма нищо ново.
Друга често срещана заблуда е, че Дугин имал пряко влияние върху вземането на политически решения в Русия. Действително някои от близкото обкръжение на Путин – например старите му колеги от КГБ Виктор Черкесов и Владимир Якунин – проявяваха забележим интерес към дейността на Дугин.
Небеизвестният втори човек в Русия – секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев – веднъж се позова в интервю на геополитическите идеи на сър Халфорд Макиндер. Възможно е Патрушев да е научил за британския географ от Дугин, който през 90-те популяризираше в Русия този спорен изследовател на международните отношения. В началото на XX век Макиндер твърди, че който контролира т.нар. „сърце на света“ (на англ. heartland) – сиреч територията на днешната Руска федерация – ще управлява и цялата планета.
Някои от екстремистките изказвания на Дугин в миналото предшестваха риториката на съвременните пропагандисти на Кремъл. В печално известното си видео от 2014 година Дугин приканваше руснаците да „убиват, убиват, убиват“ украинците. Много от старите му декларации също изглеждаха по едно време възмутителни, ала днес звучат модерно в Русия.
Въпреки това не бива да се надценява растящото съответствие между дискурса на Дугин и риториката на Кремъл, особено след 2022 година. Макар че днес е очевидна и все по-тясната близост между Путин и Дугин, това все пак не е достатъчно, за да установим пряка причинно-следствена връзка между дугиновите идеи и путиновата политика.
През последните десетилетия Дугин предсказа по-добре от мнозина академични изследователи развитието на постсъветска Русия. Той обаче е по-скоро пророк и популяризатор, отколкото пряк инициатор или двигател на тези тенденции.
От 90-те години насам Дугин и последователите му наистина допринесоха за все по-силното отравяне на руския обществен и интелектуален дeбат с манихейски, конспиративни и есхатологични идеи. Техните разкази за вековната вражда на Запада с Русия, за неизбежната окончателна битка между традиционните сухопътни и либералните морски държави, за проникването на чужди сили в руското общество и т.н. способстваха за радикализирането на режима и политиката на Путин.
Но в това начинание Дугин и последователите му бяха подкрепени и от десетки други реакционни, фашистки, расистки и ултранационалистически писатели и коментатори.
Заедно те постигнаха нещо подобно на онова, което сътвори т.нар. германска „консервативна революция“ във Ваймарската република в междувоенния период. Вместо пряко да влияят върху партии, политици, чиновници и дипломати, те създадоха атмосфера, в която бруталните репресии вътре в страната и въоръжената агресия в чужбина изглеждат естествени.
Малцина руски политици повтарят дословно идеите на Дугин, а още по-малко са прочелите книгите му. Имайки предвид, че по-рано откровено възхваляваше фашизма, днес само избрани руски чиновници признават, че са впечатлени от него.
Но руската крайна десница като цяло спомогна за подготовката на антизападния завой на Русия през 2007 г., нахлуването в Украйна през 2014г. и пълномащабната война от 2022 година. Путин и подобните му десни „барабанчици“ вече над три десетилетия неуморно озвучават империалистични, ултранационалистични и параноични антизападни идеи.
Когато преди 15 години Путин обяви отказа си от Запада, когато анексира Крим преди близо 10 години и започна голяма война преди почти 2 години, мнозина руснаци нямаха никаква нужда от обяснения защо Русия е трябвало да го стори. Руската крайна десница, чийто философски патриарх е Дугин, вече го беше направила преди много години.
–
АНДРЕАС УМЛАНД е германски политолог, занимаващ се със сравнителен анализ на руската и украинската история и смяната на режимите. Живее в Киев, където е доцент в катедрата по политология в Националния университет „Киево-Могилянска академия“. Старши експерт в Ukrainian Institute for the Future, както и анализатор в Стокхолмския център за източноевропейски изследвания към Шведския институт за международни изследвания. Неговият коментар е публикуван в онлайн изданието „Украинска правда“.
Заглавието е на редакцията
Източник: Драгомир Иванов, Фейсбук
