Кристина ПАТРАШКОВА
„Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети… Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета.
От ония смачкани и захабени от употреба книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, си ги разменяме така щедро помежду си! Толкоз за едно левче!“
Така Йордан Радичков описва по своя неподражаем начин девалвацията на думите днес, издевателството над тях, обедняването на езика, използването му, за да скрие мислите ни.
Словото става все по-хилаво. Думите, които мнозина употребяват, не надвишават 200–300. Английските фрази заменят хубави наши изрази. Поколението Z дори използва кодиран език от емотикони, влага в идиоми смисъл, който разбира само то.
Последната статистика у нас показва, че над 70% от хората не са посещавали библиотека, а 40% не са прочели нито една книга. Тези, които могат да се похвалят с една-две, най-често разгръщат разни четива за личностно развитие и попиват съвети как да забогатеят и да открият щастието в любовта и леглото. Като в същото време в книжарниците има достатъчно класически и нови бестселъри, които се опитват да обясняват времето и нашето присъствие в него.
Общата култура на хората се свива като шагренова кожа, един милион у нас са функционално неграмотни. Светът на много от младите хора е затворен в телефони и всевъзможни устройства. Не че те не са полезни, но съвсем не могат да дадат системата от знания, която е затворена в книгите.
Колкото и да се развиват технологиите, думите са сила. Правят те образован човек и те карат да мислиш. Това са думите, които са като златни монети, а не другите, подобни на смачкани и изхабени от употреба левчета.
Честит 24 май!