Другата новина от края на сезона в Театър 199 е премиерата на „Както в най-добрите дни“. За първи път в България гледаме творбата на италианеца Диего Плеутери, която разказва за любовта между двама млади мъже – объркана и откровена, бликаща от неврози, нежности, страсти и паники. В нея има още романтика, хумор и абсурди. „Темата е една от онези, към които съвременният наш театър рядко дръзва да посегне. А когато го направи, обичайно е през призмата на сензацията, предизвикателството или фарса. Но към пиесата на младия италиански автор не може да се предположи подобен подход.“, коментира драматургът Андрей Филипов. И Марий Росен действително е направил постановка за интимността и идентичността, съмненията и отговорността пред всеки, мъж или жена, в света на присъди, категоричност, рецепти, догми, предразсъдъци. Всеки, който носи сложна духовност и емоционалност, е винаги готов да се изгуби в сложни екзистенциален лабиринт, независимо дали спи с партньор от другия или от своя пол.
На кастинга за образите на А. и Б. – така се казват персонажите, се кандидатират 130 изгряващи актьори. Три кръга по-късно печелят Севар Иванов и Теодор Кисьов. Героите им, около 30-те и сравнително адекватно приемани заради своята сексуалност, се запознават пред кабинета на психотерапевта, от когото чакат да им обясни защо се боят да обичат. И когато все пак си позволяват да се впуснат в романс, миниран с подводни камъни, си дават сметка, че е по-вдъхновяващо да потънеш, отколкото да се плъзгаш по повърхността на равнодушието и малодушието. Срещат се в галерията, където Б. е охранител, в клубове, дискотеки, фитнеси… Отношенията им ескалират от епизод в епизод сред белия декор на сценографа Борис Далчев.
Екипът на представлението не манифестира защита или реклама на гейовете. Севар Иванов и Теодор Кисьов не играят хомосексуални, в спектакъла няма нито един момент, подплатен с клиширан жест. А. и Б. заживяват заедно, после представите им за съвместното жителство се разминават, пътищата им се разделят, пак се събират – и отново, и отново… Би станало същото, ако единият от тях беше жена. Дори единствената гола сцена не е скандална, макар че продължава петнадесетина минути – очи в очи със зрителите. Музиката е на Константин Тимошенко, хореограф е Яница Атанасова, преводът на пиесата е на Нева Мичева.
Албена АТАНАСОВА