„Хей, Джо“ (Hey Joe), 2024, Италия, режисьор Клаудио Джованези, продуценти: Карло Делги Еспости, Никола Сера; сценарий: Клаудио Джованези, Маурицио Браучи; оператор Даниеле Чипри, музика Андреа Мошианезе, Клаудио Джованези; в ролите: Джеймс Франко, Франческо ди Наполи, Джулия Ерколини, Аниело Арена, Джиада Сави. Разпространява „Бета Филм“.
Този филм би трябвало да се гледа дори само заради Джеймс Франко. 1944 г. в Неапол – море, нищета, проституция. Хубавият американски моряк Дийн Бари (Габриел Антунес) спечелва бедната и невинна Лучия (Джиада Сави) с месна консерва и дъвка. Изоставя я бременна, за да се върне в Ню Джърси. Разбира се, обещава, че ще е при нея скоро.
През 1971 г. брадатият и наедрял Дийн Бари (Джеймс Франко) е клетник, който преживява с ветеранската пенсия. Обитава занемарена къща в Ню Джърси. Налива се с бира. От телефонен разговор става ясно, че е разведен и не плаща издръжка на бившата си съпруга. Внезапно получава телеграма. И тутакси заминава за Неапол, за да се види с непознатия си син Енцо. Неапол е променен, но си е все същият бардак. Още първата вечер е обран от проститутката Бамби (Джулия Ерколини), която го напива с шампанско, но пък благодарение на нея научава, че Лучия е починала, и успява да открие Енцо (Франческо ди Наполи). Той е доста неприятен младеж, осиновен от местния бос на трафиканти (Аниело Арена) и е долнопробен наркодилър. Отказва да има каквото и да било общо с Дийн. Но бащата се оказва упорит. До степен, че дори му помага в далавера, защото може да кара лодка в бурното нощно море. Самият Дийн също върти незаконна търговия с цигари от безмитния американски магазин. Сближава се с Бамби. Постепенно – и със сина си. А когато Енцо отказва да пътува с него до САЩ, кроткият Дийн извършва немислимото…
Освен че се занимава с влиянието на войната върху живота на индивида, „Хей, Джо“ разнищва проблемите за любовта и вината, мафията и семейството, вярата и насилието. От напълно банален сюжет Клаудио Джованези (1978) е създал вълнуващ и остроумен филм. Разбира се, той не би постигнал това без фантастичната игра на американския си връстник Джеймс Франко. Вече поостарял и далече от имиджа на сесксимвол, актьорът изпълва кадъра с топла мъжественост. Непренебрежима е страхотната му усмивка, която, за разлика от други роли, не се появява на лицето му често. Страхотно завръщане на Джеймс Франко. Поне аз за първи път го гледам във филм след страшния сексскандал в неговата актьорска школа. И е по-добър дори от ролите си в „Милк“ (2008) на Гюс ван Сант, „127 часа“ (2010) на Дани Бойл или в собствения му „Катастрофалният артист“ (2017).
Филмът припомня древната песен Hey Joe, станала хит благодарение на Джими Хендрикс, изпълнявана и от „Бийтълс“. Всъщност така се обръща през 1971 г. уличен търговец в Неапол към току-що пристигналия Дийн Бари. Тоест по този начин наричат навремето американците в Италия, а може и сега, не знам. Ефектна е и мимолетната поява на Пепино Галиарди по телевизията – с песен от онова време. Макар и да не се случва в кадър, „Хей, Джо“ припомня поговорката „Виж Неапол и умри“.
Геновева Димитрова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg