35.8 C
София
сряда, 17 юли 2024 г.

Джеки Стоев: С Диана Дамянова сме заедно от 25 години. Рядко се караме

Мраморна табелка показва, че на този адрес е живял интербригадистът д-р Георги Стоев. Друг Георги Стоев обаче отваря входната вратата. Той е племенник на доктора и всепризнат за един от големите чешити в българското кино. Срещата ни с режисьора Джеки Стоев започва от дома на твореца, който е на площад „Славейков“. Уговорката е да обядваме в ресторанта La Terra Centro на „Графа“, където той предпочита да ходи напоследък. „Задължително ще си поръчаме от техните скариди с бяло вино, уникални са – казва Джеки, докато ми подава чаша дъхаво кафе. – Бялото вино ще го ползваме и отделно.“

Домът на режисьора е пъстър като самия него. Посреща ме рижав котарак, след малко зървам и друг черен, кротко разположен на стол. Десетки фигурки, статуетки, снимки заемат почти всяко кътче. Отрупано е с книги и рисунки. Преди да тръгнем към ресторанта, Джеки подписва и ми подарява книгата си „Бай дъ уей…“ („Между другото…“).

Веднага я разгръщам и чета: „Моят живот се е разпрострял между върху три епохи – капитализъм, социализъм и прехода към демокрация. Някои твърдят, че преходът бил свършил, но аз мисля, че още не е започнал. Ама ще почне. Къде ще ходи“.

Срещата ни с Джеки Стоев е няколко дни след официалната премиера на документалния филм „Моят чичо Любен“, на който режисьори са Николай Бошнаков и моят събеседник. Герой на лентата е Любен Стоев, известен български график и брат на Джеки.

„Моят чичо Любен“ беше представен миналата година в рамките на София Филм Фест. Сега може да го види и широката публика. Лентата до голяма степен е роднинска, защото в нея участва Рей ван Цешау, син на Джеки Стоев от негова немска връзка и фронтмен на немската група Freunde der italienischen Oper. Рей е племенник на Любен Стоев и наследява неговия апартамент след смъртта му. Около този апартамент се завърта сюжетът на филма. Роднинството не свърша дотук, защото оператор на „Моят чичо Любен“ е вторият син на Джеки Антони Стоев.

„Тъй като се получи семейна история, поканих Никола Бошнаков за режисьор, аз съм по-скоро помощник – уточнява Джеки Стоев. – Основният автор обаче съм аз, защото единият ми син е участник, а другият оператор, а и двамата съм ги правил лично.“
Настаняваме се в ресторанта, Джеки кавалерски взима палтото ми и весело казва:

„Да не си помислиш, че те карам да се съблечеш.

Да не го схванеш като намек“.

Докато избираме какво да хапнем, той си спомня друга история с палто. „Навремето имах балтон с пагони, още не съм го изхвърлил. Единият пагон все се откачаше, а аз го оставях да си виси. Срещам един приятел в градинката на улица „Ангел Кънчев“, който ми каза да си оправя пагона, че се излагам“, разказва бащата на филма „Спас и Нели“.

Джеки Стоев признава, че ходел така с тайната надежда някоя млада девойка да забележи тази нередност, да го спре и да започнат непринуден разговор. Тактиката се оказва успешна, защото 5 минути след срещата с приятеля млада жена наистина спира Джеки. „Беше хубава, интелигентна, с очила. Усещаше се, че е светла личност. Спира ме тя, а аз обмислям какво точно да кажа. В следващия момент момичето ме покани на обяд. Винаги имам готови реплики, но този път предложението ме изненада. Тя отново ме покани на обяд, като ми каза, че всяка събота и неделя раздавали топла супа. Оказа се, че работи в кухня за бедни. Явно с този увиснал пагон ме е помислила за някой изпаднал, нуждаещ се от топъл обяд“, спомня си със смях режисьорът.
Скаридите, които си поръчахме, наистина са превъзходни, а виното и разговорът с

Джеки Стоев вървят чудесно. Става дума за немската му любов и съответно за майката на първородния му син Рей.

Историята е от времето, в което Стоев заминава да учи биология в Дрезден. Причината за това пък е майка му, която започва да работи като зъболекар в ГДР и Джеки съответно отива с нея. Стоев и до днес си спомня точната дата, на която пристигат – 13 август 1961 година. Същата вечер вдигат стената, която разделя Берлин на Западен и Източен. Съвпадението е уникално, но след време се случва нещо още по-невероятно. Годината е 1989, в Берлин се провежда филмов фестивал. Джеки участва с две новели в лентата „Разводи, разводи“. Когато пристига на фестивала, още същата вечер пада Берлинската стена. Българският творец става пряк свидетел както на нейното издигане, така и на събарянето й.

„Не бях съобщил на сина ми Рей, че ще пътувам до Германия, но бях решил да отида при него в Дрезден, след като фестивалът свърши. По това време имаше доста протести и аз се безпокоях за него – разказва Джеки. – На сутринта, след като падна стената, Западен Берлин се напълни с хора от цял свят. Аз също бях там и изведнъж в огромната тълпа пред мен изскача синът ми. Беше дошъл с едно трабантче и двама приятели. Тези двама приятели паднаха на колене и започнаха да ми целуват ръцете и да казват, че съм пророк.“

Джеки е безкрайно изненадан, ситуацията изглежда налудничава.

Лека-полека загадката се разплита. Две години преди тази случка Джеки и Рей се разхождат в Берлин. Бащата казва на сина си, че тази стена няма да бъде вечна и че дали след две, или двайсет години, ще бъде съборена. Думите на Стоев старши се оказват пророчески, стената наистина пада точно след две години. „Изобщо не съм очаквал, че ще стане толкова скоро и то при този репресивен апарат“, отбелязва събеседникът ми.

Той определя като мимолетна, но хубава любовната си история с майката на Рей. „Жените се борят за равноправие. Какво равноправие. Сега ние, мъжете, трябва да се борим. – Поначало жената, особено в България, е хванала здраво мъжа за гушата.“ Джеки твърди, че има доказателства за това свое твърдение. Дава пример с 50-те години на миналия век, когато имало много вицове за свекърви. „Сега да сте чували виц за свекърва. Вицовете са само за тъщи. Така е, защото са се променили отношенията в семейството.“ За да подплати твърденията си, той цитира стих на Евтушенко: „О, жени, защо трябва да ви принизяваме към равноправие“.
Биологът заговаря за него, като ме пита дали знам защо мъжките животни са по-красиви от женските. „Така е, защото при почти всички животни женската избира“, е краткият му отговор.

Разговорът ни прескача до далечната 1966 г., когато Джеки Стоев започва работа като асистент-оператор в Студията за научнопопулярни филма. За негово щастие тогава има призив в този вид кино да влизат кадри не само от киноспециалностите, но и от науката. Още първата година Джеки има възможност в извънработно време да снима едно филмче – „Децата на животните“.

В онези години се провежда голям световен фестивал на научнопопулярни филми. Всяка държава може да участва с един час програма. И понеже филмът на Стоев е от 8 минути, предлага да го изпратят. Изсмиват му се.

„Не разбрах как, може би е станало грешка, но моят филм попада в програмата на фестивала и беше включен от журито в 10-те най-добри научнопопулярни филма в света за последните две години. Не можах да повярвам.

Разговорът ни няма да бъде непълен, ако в него не стане дума за най-близкия му приятел – покойния вече Джони Пенков.

„Когато Джони умря, няколко души ми се обадиха и ме попитаха кога ще е погребението на Джеки. Бъркаха имената, възприемаха ни като едно цяло – с чувство за хумор отбелязва Стоев. – С Джони се познавахме над 60 години, а от около половин век работихме заедно.“

Мнозина сигурно си спомнят смешни късометражни филмчета на уникалния тандем, които се излъчваха в кинопрегледите по време на соца. Двамата така се допълват, че често започват да говорят в един глас едно и също нещо. „Веднъж бях в дома на Джони. Тогавашната му жена нещо го ядосваше. В един момент той й каза: „Я отиди да живееш у Джеки, пък той да заживее у нас“. Много хора смятат, че Джони Пенков е актьор. Не, той е научен сътрудник. И титлите му ст.н.с. кандидат на техническите науки инж. …, с които толкова време кокетира, не са измислени или фалшиви, а са реални и автентични.“

Когато приключват снимките на „Разводът преди/разводът сега“ Джеки Стоев трябва да монтира надписите в края на лентата. Джони Пенков има сериозна роля там. Сред останалите актьори са Надя Тодорова, Георги Русев, Тодор Колев, Ицко Финци – все народни и заслужили артисти. Джеки Стоев прилежно написва всичките им титли при монтажа. Точно тогава излиза заповед на Тодор Живков да се махнат всички титли пред имената на актьорите. Налага се режисьорът да преправи надписите, като единствено остават научните титли ст.н.с. к.т.н. инж. на Джони Пенков.

Както се вижда от филмографията на Джеки Стоев, разводите са му тема. Режисьорът има втори брак, от който се ражда синът му Антони – сега операторът, снимащ филмите на баща си.

Над 25 години Джеки Стоев живее с известния политически пиар Диана Дамянова

„Това е по-лошо от брак – смее се той. – С Диана много рядко сме се карали, не обръщаме внимание на дребните неща. Един ден играем бридж като партньори. Тогава бяхме на едно ниво, след това тя много дръпна. Та играем ние, но по някое време се скарваме за нещо. А когато тя играе карти, не мисли като интелектуалец, а като политик. Истината престава да я интересува и иска да бъде винаги права. Обърнах се към нея и й казах, че съжалявам, задето не сме се оженили. Казах й: „Ако се бях оженил за теб, сега щях да се разведа“, връща лентата Джеки.

В началото на тяхната връзка Диана Дамянова тъкмо е напуснала профсъюзите, често я дават по телевизията. Двамата с Джеки се качва в едно такси и шофьорът я разпознава и заприказва. „Имаше някакъв проблем, не ни се говореше и не му обръщаме внимание. Той обаче продължи да говори и явно реши, че аз ревнувам и затова мълча. „Да ви кажа, аз я познавам само от телевизия“, увери ме шофьорът. Потупах го по рамото и му казах: „Късмет си имал!“.

Изненадващо Джеки Стоев съобщава сериозно, че е рожба на социалистическата идея,

и връща разговора към своя чичо д-р Георги Стоев. Кабинетът му е бил в част от апартамента, в който сега живее режисьорът. Когато през 1936 година започва Гражданската война в Испания, чичо му решава да участва в нея. Зарязва успешната си практика в центъра на София и става интербригадист по идейни съображения, както уточнява племенникът. Бащата на Джеки дава под наем кабинета на брат си. Там се настанява млада зъболекарка, която впоследствие става г-жа Стоева и майка на Джеки.

Д-р Георги Стоев изобщо не се завръща от Испания в България. Преминава във Франция и започва работа там. Един ден асистира при операция, порязва се, получава сепсис и така умира през 1941 г. Същата година се ражда Джеки, който е кръстен на чичо си. Тогава започват бомбардировките над София. Малкият Георги току-що е прибран вкъщи от родилното. Сирените започват да свирят. Родителите грабва брат му и отиват в мазето. Там обаче разбират, че са забравили бебето в апартамента. Баща му бързо се връща да го вземе. Когато войната приключва, Джеки вече е поотраснал и много добре си спомня 10-метрова трамвайна релса, забита от бомбардировките близо до мястото, където после издигат мавзолея на Георги Димитров. Помни също, че по улица „Шишман“ също имало много съборени от бомбите къщи.

Джеки Стоев може да е дипломиран биолог, но винаги е искал да прави кино.

Дори като съвсем малък снима две малки филмчета. „Едното го бях направил много тъжно, но после, когато хората го гледаха, много се смееха“, спомня си той. Родителите му обаче не са съгласни да се занимава с кино, още повече че големият им син учи в Художествената академия. Основният им коз е, че един режисьор трябва да е много интелигентен и начетен. „Аз нищо не четях, бях спортист, скиор. А за интелигентност откъде да знам, че съм интелигентен. Впоследствие се разбра какъв съм.“

Все пак дават разрешение на младежа да учи кино, но по това време в България няма такъв факултет. Стоев отива при режисьорката Бинка Желязкова, която трябва да го препита и да види дали има данни да учи кинорежисура в Германия. Двамата говорят дълго време, Джеки показва аматьорското си филмче.

Бинка Желязкова обаче го попарва с думите, че няма никакви качества за режисьор.

В същото време му казва, че не може да поеме този грях и да напише, че не е годен. Дава му заветната бележка, но семейният съвет някак си убеждава младежа да учи биология. Така Джеки Стоев започва да следва тази специалност в Дрезден. „Не само следвах, но и се дипломирах, макар да не бях добър студент. В края на третата година професорите ми ме извикаха на разговор. Аз се притесних, подкосиха ми се краката, какво ли не ми мина през главата. Едва ли ме викаха да ме похвалят – разказва Джеки. – Най-старият професор се обърна към мен, че са притеснени, защото, както е тръгнало, можело и да завърша. „Поставете се на наше място“, каза ми той. „В какъв смисъл?“ – питам и наистина недоумявам. „Представете си, че завършите и започнете да работите като биолог. Какво ще си помислят вашите колеги за нашето учебно заведение?“ Джеки Стоев въздъхва дълбоко и обещава да не се занимава с биология.
След години той се връща в университета в Дрезден и организира прожекция на свои филми. Кани и професора си. Накрая те му казват: „Г-н Стоев, много хубаво, че си удържахте на думата да не работите като биолог“. Трябва да се знае, че Джеки не е завършил режисура, което очевидно не пречи на дългата му кариера в документалното и игралното кино. „Обичам да казвам, че не съм правил лоши филми, но не всички са хубави“, казва той с типичното си чувство за хумор.

В момента режисьорът подготвя документален филм за телепатията, като прави реални опити с животни. Зрителите ще видят как разделят група сурикати от Софийския зоопарк. Джеки Стоев взима 5–6 и ги премества в клетка, отдалечена от мястото, където са останалите им побратими. „Взехме един орел, защото сурикатите много се страхуват от тези птици, и го пуснахме към едната групичка. Животинките веднага побягнаха, но в същото време и другата, отдалечената група, направи това – описва филма си той. – Всички знаят, че има телепатия, а аз я доказвам с филм. От биологията най-много ме е интересувала етологията – науката за поведението на животните и съответно на хората.“

В края на нашия обяд 82-годишният Джеки Стоев съобщава, че през април започват снимките на игралния му филм „Аве Мария“. Този проект на режисьора е отпреди 16 години, когато кандидатства за финансиране от Националния филмов център. Основните роли са поверени на Койна Русева и на Герасим Георгиев-Геро. Действието се развива през 1953 година, но не е мрачна история от онова тоталитарно време, а комедия. „Обяснявам филма си като гореща любов по времето на Студената война“, казва Джеки Стоев, преди да се разделим.

МЕНЮ

La Terra Centro – ул. „Граф Игнатиев“ 52

Салата със запечено козе сирене – 16,90 лв.

Пикантни скариди с бяло вини „Росиди” – 21,90 лв.

Ризото с манатарки – 19,90 лв.

Глазирани свински ребра – 26,90 лв.

Панакота – 7,90 лв.

Бутилка вино „Росиди Енофил Гевюрцтраминер и Шардоне“ – 34,50 лв.

Общо – 128 лв.

Петя БАХАРОВА

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини